Стихове и поезия от съвременни български автори
Красота
дали когато външно тя се изразява.
Такава ли е истинската красота,
че съвършенството и в статуя се изявява.
Тя стройна е със правилни черти, ...
Сивота
СИВОТА
Хладна нощ над мисли посивели.
Крача сред прозрачна тишина.
Спят и улиците опустели ...
Кой командва
кой властта държи?
Туй въпрос е мъжки,
като камък ми тежи.
Все си мисля, че съм аз, ...
Любима
красотата ти е несравнима.
И само със една усмивка,
караш ме да те обичам, ах любима.
Действаш ми неустоимо, ...
Довиждане
довиждане, до утре може би?
Довиждане изричам, ала кой
душата ми нощес ще утеши?
Довиждане любов излъгана, ...
По кожата ми тръпките палуват...
опияняващо е в мен дълбокото,
но чувствата си подредихме...
И нетърпимо ще е и жестоко
да ме отхвърлиш…неопитана… ...
Шах
играеш, и чакаш своя ход,
но ходът ти дали ще е човешки,
ще имаш ли добър подход!
Фигури, а ние сме едни играчи, ...
Усмивки
усмивки, усмивки държат ме във плен!
Усмивка доволна, усмивка сърдечна,
усмивка охолна, усмивчица вечна!
Усмивка с презрение, с радост и гняв, ...
Кавалерът, който...
следва стъпките ми мълчаливо.
Чувствам го след себе си цял ден
и, признавам, прави ме щастлива.
Но защо остава все прикрит? ...
Преди последното броене
като съдба или завет,
или пък криво огледало
на колебания безчет…
Как всичко мина покрай мене, ...
Любовта е живот - 2 част
2
Тя пристигна от небето –
там звездите где блестят...
Спря пред щанда ти, додето ...
Миражи
прозират измислено
над плътна водна завивка,
изсипваща облачните си
намерения в кални дюшеци, ...
Без да мисля очаквам
но ти недей да мълчиш!
Говорѝ ми каквото ти падне...
Подозирай цялата светлина,
която без да мисля ...
Похитен живот
крадци ограбиха душата ми със взлом.
Разбиха и отнесоха те всичко даже и вратата,
изтръгнаха живота жив чак от сърцето и душата.
Ограбваха с години чувства и надежда, ...
Не е край
са абстрактни понятия.
Имам шепа познайници
- дишащи хора,
които отвътре ...
Сбогуване
като пролет вълнуващ и слънчев.
Не с онази най-зла неизбежност,
покосила пейзажите сбръчкани.
Ще те помня какъвто видях те ...
Помен
Защо се случва така,
никой ли няма да спре
тази вечна злокобна
отровна съдба? ...
понякога съм толкова самотен...
че усещам тишината
като болка
камъче което ти убива
ще го махнеш после ...
Недей
когато искам да споделя с теб
моите ранени вени.
Недей мрази ме,
а прегърни ме силно. ...
...че сянката на косъм ѝ прилича
От глад за топлина и малко нежност.
От чувства, за които тъй нехаем.
От свикналост до пълна безнадеждност.
Аз влюбих се във другото момиче, ...