Стихове и поезия от съвременни български автори
Хвалципръцкото
Кънтеше мъжката му гръд.
Хвърчеше той и над орлите
възвеличейше свойта плът!
Но прекалил бе със хвалбите ...
Блудница
бездомно скита,
във мъжките покварени очи.
След себе си оставила въздишки,
изтрива с пръсти забранените следи. ...
Помниш ли, помниш ли Старият фар?...
скалистия нос?...
В сребриста омара
с кръжащ албатрос...
Разкошния залез – ...
В градчето забравено вече...
в градчето забравено вече,
а само по ризка и босичко
пред мене изкочи човече -
със цвят на какао очичките ...
В Стария бар на Бърбън стрийт в Ню Орлеанс...
Познато от уестърните всичко
потънало във златен полумрак-
посреща ни усмихнат, шишкав чичко:
„Ще пийнете ли нещичко? ..На крак?...” ...
Пламък
красивата симфония на любовта.
Щом погледнах в твоите очи
сърцето ми бе закопчано,
на теб принадлежи. ...
Юни
щастлив, че накрая и Май се изниза.
Усмихват се щедро очите му сини.
Красив се разхожда сред цветни градини.
Светулки ни праща в магически нощи. ...
Post mortem
когато дойде старата с косата!
Една свещичка само запали
за да ме води там, във тъмнината!
Не ще ме върнат хиляди сълзи, ...
Събуждане
От какво са мечтите пленени?
От насладата в бистри простори
и към утро летят съблазнени...
Бликва изгрева песенно - звънчев. ...
Раждането на любовта
Ах, ти, любов, ти, любов непозната,
ти сътворяваш живот на Земята!
Кой те поражда, че тъй си желана,
винаги в нова ефирна премяна! ...
Роли
във шеметна, неспирна въртележка.
Забързани и маските поставили,
понякога забравяме човешкото.
Играем роли-главни и посредствени, ...
Отговора дайте
бръмка по полята,
бързо той прелита
каца на ръката.
Кожата убожда, ...
Как се люби поетеса
Не говоря тук за стреса,
а за туй, че иска секса
да е в ритъма на текста...
Да е всичко мелодично, ...
Оптимизъм
но животът остана красив.
Бавно след себе си, съдбата си влача,
но той ме поглежда весел и жив.
Бавно в небето облак пътува, ...
Островът на русалките...
Историята е вълшебна
(в моряшки кръчми с интерес)
разнася се като легенда
от Стари времена до днес... ...
Вечер край морето... 4
Вървят по плажа момък и девойка
вървят, поспират – карат се, вървят...
Съвсем типична за живота „двойка” –
във търсене на своя, собствен свят... ...
Разсъждения край морето при пълнолуние...
Луна...Море... Безкрая... Неясни мисли ме тревожат:
„Човешкият Живот – какво е?...” Случайност ли е,
илѝ е планиран?...
От Звездните селения, дали възможен ...
В отклик на илюзии
запомнил дъх от огъня завинаги
и бие тъпан, гонейки ятата,
и жéни юга с мумии изстинали,
душата ми се моли да не стигне ...
Ядрен синтез
става толкова горещо, че
кръвната плазма от сърцето му
пулсира в зачервената кожа.
Тя се опитва да си представи, че е поничка. ...
Безвремие
Счупено огледало.
Душа, обкована с премеждия.
Жигосана с болка, до бяло.
В онемелите спомени няма искра. ...