Стихове и поезия от съвременни български автори
Океанът...
Океаните заемат почти ¾ от
повърхността на Планетата ни.
Факт
Безкрайност разлюляна!... И... Величие!... ...
Началото
Oглеждам се във старо огледало,
и бавно плъзгам се по перилата,
усещам край, но мисля за начало.
Началото, което да отвори ...
Някога, но не сега
Някога ще дойде нашето време.
Сега навън е мрачно и вали,
и твоята любов за мен е бреме.
Не гледай ме с разплакани очи! ...
Сам и самотен
туй е различно.
Самотен се чувстваш
на оживен кръстопът.
Хора минават, ...
Пусната на свобода
трошици хляб подавах ѝ и мъничко вода,
престъпно я държах без милостиня в клетка,
не желаех свобода да ѝ даря.
А тя разгниваше се в болно тяло, ...
Истината
До края трудно тя се отстоява.
Със адска болка. Даже със сълзи.
Понякога до кръв ни наранява.
Тя, истината, следва своя път. ...
Денят, във който ...
О, как искам всички дни
да бъдат като този:
зелената вълна да хвана
и липсата на тежък трафик, ...
Самота
Бяга и не поглежда назад.
Самотно ми е. Нямам компания, нямам човек до себе си.
Няма при кой да се прибера.
В малкото моменти в които се почувствам щастлив ...
Факт е...
мокрите пейки на слънцето топлят чела.
Закуска пъргаво си търсят врабците,
а лястовици на жица бистрят дела.
Кестени се сбогуват с цветовете, ...
Без следа
не мога отново да заспя.
Прощавай, ще си тръгна,
искам да живея в яснота.
И ще ме молиш и ще питаш, ...
Празна стая
а само списък със задачи.
Започвам,
стигам до средата им
и по отминалото време плача. ...
В трудни моменти
Това беше вярата, сега осъзнах!
Премръзнала, мокра и кална,
леко смутена, печална.
Не видях друг до нея да спира! ...
Анонимно
Дращи с острички нокти съня
и ме пита, защо не заспивам,
и защо ще осъмна сама.
Пада малка звезда зад прозореца. ...
Любов не се убива със куршуми...
ще бъда някъде в небето.
Очи под кал се взират за звезди.
А птица - феникс не е самолета.
Отдавна късно е. Не се гневи! ...
Синовно признателен
мой свиден майчин дом, мой бащин кът...
На юг прегръщаш ти Родопа, Пирин, Рила.
На север Дунав приласкал брегът.
През теб Балканът опнал си лъкът... ...
Преди старта...
Ракетата е заредена,
последни думи преди Старта...
Над мен е Цялата Вселена –
на Неизвестното с хазарта... ...
Кристална топка
топка и виждам моя малък свят.
Прозрачна, крехка и ранима,
но да бъде счупена не я е страх.
Събрала сила... душата ѝ е бяла, ...
Със много обич - на критика мил
таланта на изгряваща звезда!
Дори да ми ударят сто тояги,
аз стих след стих отново ще редя!...
И няма как да бъде по-различно, ...