Стихове и поезия от съвременни български автори
Търси се заглавие
Али Баба живее вече край реката.
Когато вчера се разхождал
съзрял играещи русалки във водата.
Отсреща била пък гората – ...
Полъхът преди апокалипсис...
Дори я търся сякаш, като изход.
За миг ако душата ми без плът,
лиши виталната за мен, безмисленост -
тогава бих поискал за последно - ...
Самотната гара
но една само мен ме очаква
с прегръдка на плочник горещ
и дъх на липи разцъфтели.
Много гари има в света, ...
SOS сирена
пилея досадни фуркети.
Душата ми къдрят вълните,
а буря в очите ми свети.
Умът ми копнеещ побира ...
Размишление
заради враждебните бодли...
Глупост е да отричаш,
че от обождане не те боли...
Радост е да оценяваш ...
Даден съм ти за любов
първо цвете в нежна пролет,
твой небесен благослов
и жадуван дълго, светъл полет!
Даден съм ти за любов, ...
Заветът на Вапцаров
и в бъдния пролетен ден.
Аз вярвам в Душата, крепяща Живота,
пък нека се свършва със мен!
Пък нека невинен да бъда разстрелян ...
Къщата на Вятъра...
(моряшки истории от кръчмите)
... разправят в кръчмите крайбрежни
когато ром се лее вечер
и свадите са неизбежни: ...
Това, което сме
С едно мълчание, което не е тъжно,
ни радостно.
Е само липсата на звук.
От друго няма нужда. ...
Защото... (Отговор към един паднал Ангел)
Аз не знам, дали светът е мястото.
А също и точното време за нашата среща.
Но знам, че там, в теб има частица,
която е топла. Дори е гореща. ...
Само тази любов продължава завинаги...
която след себе си оставя следа,
И разбираш, че живота ти е бил напълно празен,
преди да се родят твоите деца.
Само тази любов продължава завинаги, ...
Летен дъжд
плисна изведнъж.
Едри капки – дъжд,
тананикат на листата.
Едри капки дъжд, ...
Tonight he was gonna do me... 🇬🇧
Натюрморт със слънчоглед
озарява земните мисли
и разхожда по небосклона
любовта, с нейните истини.
Прецъфтява часът за кафе. ...
На мнóгая лѐта...
Отново във България е Пролет
и зеленеят китните лъкѝ,
момите за Любов отново молят
и къпят се във снежните реки... ...
Търновград
за вечността на нейната вода.
Сребърна снага извива Янтра,
сред спомени за древни времена.
Търновград, завиждам на небето ти, ...
Пред яркото небе
във него твоите очи намирам.
Във земята нежна се допирам
и твоите ръце намирам.
Цял живот за теб мечтая ...