Стихове и поезия от съвременни български автори
Легенда за Рилските езера
как някога във стари времена
в Рила планина живели са,
жена и мъж - огромни същества.
Домът им греел слънчев и уютен, ...
“Петимата от Моби Дик”
разказват за моретата и самодивите,
които нежно си събличали душите,
щом паднел изумрудения здрач,
със тихата мелодия на джаз ...
Лунатици 🌐
и мираж от който
се раждат мисли
за отминали дни
в които мечтае за него ...
Вяра
Всички тука са дошли
да влязат и да молят Бога
за себе си и своите души.
Един след друг (според канона) ...
Защо сме...
Сребреят нашите коси -
поредното сме поколение...
А млади още сме души,
орисани тъй, по рождение. ...
В очакване
Нагледах се на дяволи.
Копнея за мъдри слова!
Чакам белите ангели...
Очаквам пречистването!
Двата пътя
ту безпътен, с изкусителни и лъжовни знаци,
ту гладък и лесен, и лек като пролетен химн,
безусловен, дарен ни в ад и рай да извървим;
Другият, твоята необятна вселена, ...
Наш свят
на пистолет е
погледът ти - в
мене вперен.
Дните ни минават ...
И аз го пускам
мечтае си с фантазии и илюзии.
А някой чука, тропа и звъни
и аз го пускам, пускам него - Слънцето.
Понякога в прозорчето - блести... ...
Среща
и със свойта шапка от тъга
премина то по моята пътека
да срещне есента с „добре дошла”
отмина плахо, даже не продума ...
Поеми го в своите устни
зове те той с първичния си зов,
езикът ти се плъзга за проверка
по него с много нежност и любов...
Предчувстваш миговете пълни със наслада ...
Обичам те такъв!
и като буря само с вятър, и без дъжд,
заливащ ме с милувки и от обич,
целуващ ме, сънлива...Просто мъж !
Обичам те такъв - понякога и по човешки, ...
Сняг
в сняг превръща,
рукналия дъжд в моите очи,
твоята усмивка хладна,
кулите в мечтите ми ...
Повече харесвам чуждите магнолии
и предвиждам броя на цветовете
за да мога да се изненадам,
защото винаги са повече.
Наблюдавам ги внимателно, ...
Не навреме
чак когато, вечер трудно някак спиш.
Объркан от мислите в главата си,
как успя да ме отдалечиш.
Спокойно, това е краят на началото. ...
Бойко "наказа" Цветанов
няма сал да взимаш заплата.
Маскираме злото демек -
как да ни прости човек!?"
Усмивка за утре
Две души.
Ръка изтрива сълзите.
От тъжните очи.
Усмивка. Надежда. ...
Сакрал
но аз ще ти из измисля ново
за да се отскубнеш
от илюзиите
на старото начало ...
Розово, синьо, зелено
прошумяват на вятъра стъпките.
На екран от небесен цокъл
розовее негата на пъпките.
От ведрото на мартенско синьо ...
Поетите умират само живи...
а всъщност, утопично невъзможна,
поетът измори се и му писна,
да бъде талантлив и да е сложен.
Денят се приближава като дъх, ...
Жената, която
Която ти съвсем не щеш да сънуваш.
Която обръща наопаки света ти,
Която все още така те вълнува.
Че когато погледнеш в очите ми, ...
Нощта идва, трябва да спиш
Заспивай, човек,
утре духът ти ще бъде жаден
за букви зелени, за чучулиги
и капчуци. ...
Да обичам по-добре
когато има за какво да се прости,
счупеното си остава счупено
независимо, че е сърце,
знам, ще кажеш, че съм крайна, ...
Нощ
и в мрак и сънища света залива.
Към хоризонта слънцето пълзи,
зад него то потъва мълчаливо.
Настъпва мрак, покой се спуска над земята, ...