Стихове и поезия от съвременни български автори
Протегни ръка
като прясна погача
и солта на сълзите си слагам
до него на масата.
Ако искаш сестра бъди ми, ...
24 май
светите братя ни дариха.
Озари ни тяхната светлина,
духа ни те извисиха.
Гордеем се с 24 май, ...
Върви, народе заблудени...
към светли западни страни;
от алчност днеска сме пленени
и славим робските си дни!
Върви към Запада сияен, ...
Абитюриенти
Отново розите в България са нацъфтели,
отново птиците строят гнезда,
а в пролетните нощи подлудели -
отронва се понякога звезда... ...
Той е моят симпатяга
И издържа на моята тяга...
Буреносния ми гняв
потушава той със страст.
Не , не си мислете лошо! ...
Мравки
и погледнах с нови очи на света.
Толкова ми е смешно!
Мравките стъпват все грешно,
по следите на лъва. ...
Зъболекар
от града омръзнало му беше.
И дочу от младия хлебар,
дето хляб в пещта печеше.
Зъболекар търсят във гората, ...
Триста
Якетата изхвърлете!
Изхвърлете запалките!
Цигарите - смърделите!
Джапанките - изтритите ...
Прераждане
a сълзите отмиват тъгата.
Сред отломки на болка и мътен порой,
се усмихва забравено лято.
Слънце грейва във тъмното, сиво небе. ...
Отлично
сбоклучено привично
падам като фас на паважа
Много важно!
Инфарктно идилично, ...
Цената на примирието
с форма на кравай,
е в онзи долен ъгъл на леглото,
където тайно свива се една любов,
трепереща, ...
Хубава
като картина
като горски миг в дъжда през юни,
ах никога
не ще им стига ...
Светлината е музика
и аз съм частица от нея.
Малка частица
от необятната шир.
Всяка сутрин ...
Ерес
и да нямам даже залък хляб;
по-добре, отколкото без глас
на капиталисти да съм раб.
По-добре без работа „добра“, ...
Пред погледа
и в бялото се гмурва птица.
Размахва вятърът крила
след слънцето – залязваща жълтица.
Пищи, високо в падащия здрач ...
У дома
но спомените остават. Все по път се виждам да вървя
и все не стигам крайната си точка.
В чужди къщи спя и никога повече не усетих покоя.
Пресъхналите устни шептят без пощада. ...
Каква промяна!
Народът не знае, хората яростно спорят.
Единият обикаля тук и там,
да се моли на шефовете не го е срам,
дано дадат те някоя пара, ...
Колажно стихотворение
с шарени къщи,
Хензели, Гретели,
с румени бузи –
едни и същи, ...
Преди липите да се ронят
дойде онази приказка за време,
в което дните нямат имена
и пулсът на сърцето ми е верен.
И идва миг, когато в тежестта ...