Всяка нощ се питам Боже, за смисъла на тоз живот.
Аз ли не успях да го намеря ? Търсил ли съм го въобще ?
Какво ли трябва да направя ,за да вмъкна малко светлина
в моята завинаги пропита с мрак и тъмнина душа .
Всеки ден стремя се Боже , да печеля все повече пари ...
Само Ти възропта срещу моята болка!
Единствено Ти билка за мене свари!
За пари не продума, не попита и колко...
Душата човешка не се купува с пари.
Ти отмора донесе за моето тяло ...
Конете и камшиците на зимата
стоят на старта вирнали глави.
Нетърпеливо тропкат със копита
в очакване снегът да завали.
Ако допре носленце до прозореца ...
Здравей, Декември! Всички те обичат!
Е, всички не, но може би почти!
От месеците, ти си тъй различен,
ухаеш на сладкиши и елхи!
А вечер тайно слушам ветровете, ...
Опитах се, да плувам срещу теб,
загърбвайки течението на покоя.
Бе ласкав и примамливо-проклет
зовът на капчиците дъжд в прибоя.
Изглеждаше величествен сред тях ...
Нощта е черна като скръб.
Нима ѝ предстои да се разкаже?
Загледаш ли се в облия ѝ гръб,
светът могъл би да те смаже.
Ела, това е само някаква си нощ. ...
"Наистина ли си отива лятото?..." - Христо Фотев
============================
Наистина ли Бог обича хората?
Дори когато лошите са повече,
дори когато мъртвите са повече? ...
Здравей, приятелю! Ти, който
плахо зад оградата надничаш.
Не се свени! Домът ми е отворен.
Влез вътре. Хлябът ми опитай.
Солен е, да! Понякога горчив е. ...
Когато утринта очи разтърка
и се събуди в мразовит декември.
Сребрист пейзаж студа навън забърква –
ледът е заблестял в искрящи перли.
В небето засиява нежно Слънце ...
И без тебе се на учих да живея,
но още много силно те обичам,
всеки път, когато виждам те с нея,
признавам си, боли ме, не отричам!
Щом е по добра от мен, ...
Когато Магията си тръгне от мене,
даже до вратника не бих я гонила.
Не се и питам тогава що я пропъди,
имам ли вина за надежди изгряващи.
Магията не подлежи на разгадаване. ...
Ти каза, че ме четеш и аз прописах,,,
Ти каза, че ме обичаш и аз запях…
Песните ми дали някой ще ги слуша,
дали в душата на някого ще оставят следа?
И бързам думите си да запиша, ...
Тази вечер съм трезвен!
Не защото жаждата, която събужда във мен
копнежът по теб е спряла да ме мъчи,
а защото искам да усетя всеки миг
в опианяващото ти присъствие ...
На времето в забързания бяг,
в най-важната за всеки дума “Ние”,
се крие онзи тежък впряг,
способен да въздигне, или да убие,
вкуса на избора на страст, ...
Целувай ме след като други ранихме,
целувай ме бяхме далече оттук,
от нашия стрък който с тебе убихме,
дълго бях с друга и ти беше с друг.
Целувай ме тази нощ и ме прегръщай, ...
От зимата по-студена лежа в обятията на самотата.
С мен са Младостта, Тъгата, Тишината...
Чувствам се различно ! Някак странно нетипично.
Не са били с мене до сега, но днес е друго, днес не е така!
Вчера Обичта целува ме, днес ме люби Самотата. ...
Гъстите, сенчестите гори на Делиормана
влюбиха се в златното жито на Добруджа.
Грейне утро, ветрец полъхне, листи милно
шепнат, дъхтят на изток утринна прохлада.
Глъхне гората в лятна омара, авлига запява ...
Зимата настъпи и всичко побеля,
зимата пристъпи към прагове и нивя.
Къщите- цели в преспи сняг,
че хората едвам си влизат в тях.
Комините пушат, камините горят, ...
Сиромахово лято брои на листата фенерите,
като стар гуляйджия, скрил в шепа последен петак.
Всяка слънчева капка познава страха от примереност
и очаква на строгата есен безмълвния знак.
Нероденото утре смалява ръста си с минута, ...
В НЕПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ
Родил съм се в неподходящо време!
И място по-добро не съм избрал!
И този ред не искам за приема!
За мене този свят е тръгнал на провел! ...
Ще съблека очите ти, за да ме видиш.
Ще усетиш огън и жигосване.
И ще почувстваш чак като си ида,
че си горял, дори и без докосване.
Ще си пиян преди да си отпил. ...
Скъпи, Дядо Коледа, прости ми!
Някак си, пораснах много бързо.
Ако можеш, детството върни ми,
за да мога тяло с ум да вържа.
Че сега е много трудно, дядо. ...