Стихове и поезия от съвременни български автори

258.8K резултата

Молитва насън

... като светилник грейнал сред нощта...
Николай Лилиев
Родино мила - наша скръбна рана!
Едно достойнство ти остана
и то блести в душите наши ...
876 17 37

Във въздуха

Във въздуха около мен си,
мога да откъсна листо
от плътността, с която го запълваш,
да облека риза от заряда чувства
пропити в прозрачността му. ...
1.1K 1 2

Петдесет и седем мъниста

Пет до седем много са, нали,
особено допрени в цифра сложна.
Години сбрали радост и сълзи,
на екс преминали по път възможен.
Избрала ги е моята душа, ...
870 4 7

Панаирно време

Безгрижни усмивки тълпата вчера си сложи
и за утре дела и проблеми отложи.
Днес от духа на панаира завладяна
си облече празничната шарена премяна.
И завъртяха се пъстри въртележки, ...
1.2K

Old love

Тази любов, стара като света.
Как не се умори да броди в сърцето ми?
Да ми засяда на гърлото,
Да усмихва лицето ми.
Тази любов, как не разбра? ...
1.7K 4 3

Моя бяла есен

Моя стара, бяла есен,
идваща след топло лято!
Ти си ми последна песен,
носена от южно ято.
Дим от минали години, ...
862 2

Ако се случи...

Ако всички човеци в един миг заплачем
и стонове се понесат в небесата,
скрили мъки на старец и пеленаче,
бликаща от дълбините на сърцата.
Дали тогава нещо у Теб ще трепне?! ...
753

Птица

Вятърът избирам за посока
Сред облаци да търся топлинка
Да скътам на високо пламък сетен
погледа си пуст, почти осакатен.
В полет птицата не вижда човешките очи, ...
972

Да те погаля

Да те погали зимата мечтаеш,
снежинки бели от небето сипе.
И вятър зимен и студен те пали,
а зимата с целувки нежно тебе щипе.
Да те погали пролетта мечтаеш, ...
1.1K 2

Море

Когато има вълни морето се бори със себе си,
безпаметно тихо изпива последната глътка на обич.
Когато има вълни морето се бори със себе си
и няма по-празничен звън от красивите морски вълни...
И пита за странностите на птиците, ...
1.5K 1

Стихии

Да връхлитат бури, урагани,
да прииждат силни ветрове.
Да се кършат клони, длани...
да се късат светове, сърца на две...
Да се срути всичко, както могат ...
1.2K

Де факто

С непораснали никога бледи мечти,
с незаченати още копнежи,
цял живот към финала бездушно вървим,
без значителна цел и стремежи.
И макар че по пътя ни няма знак „Стоп!”, ...
935 8 11

По женски

Понякога съм толкова различна...
Така, по женски, искам да поплача,
да скрия някъде онази силната,
привидно твърдата, бунтарката...
За миг да бъда пак онази слабата, ...
779 3 11

Закъснях

Закъснях. Вратата се затвори.
Затичах се, но бе далече ти.
Повиках те. Дъждът ми отговори:
отиде си. За всичко и прости!
Простил и бях но не, че е светица! ...
633 2

От днес съм дипломиран егоист!

Научих, че съм дяволски студен.
Добре, че беше Ти - да ми покажеш!
Обичането всъщност е за мен -
на думи, от които пък не ва̀жи...
Научих, че самотния човек, ...
822 4 10

Ремонтът на ремонта

Ремонтът на ремонта – колко сладко,
източване, източване докрай.
Паважи и бордюри, пейки, Ларго,
проекти от Европа – чакан Рай.
След края им, оглеждаме “Правдиво“ – ...
564 6 13

Огън

унаследява
огън спомени и ги
изпепелява
461

Всяко

всяко „Обичам
те!“ – седмо небе е и
в него сърце е
всяко „Обичам
те!“ – възсъвършенство и ...
644 1 1

Граничари

В тази нощ, изпълнена със разкаяния,
в която с топъл дъх е и студът,
на стража пак, при границата край браздата,
граничните наряди зорко бдят.
Сънят прекъснат е. ...
1.4K 2 1

Мечтата

Горка мечтата
за свобода, братство и
равенство жива
от „нов световен
ред“ закопана е – за ...
552 1 1

Моето червейче

Живее още, в ъгълчето скрито,
невидимо за ничие око,
но твърде живо, доста упорито
и страшно неуморно същество.
И ден и нощ човърка то дълбоко, ...
2.4K 20 26

Разходка

Обичам ивицата тишина
и стъпките, потъващите в нея.
Вкусът на сол и синева,
и приливът, напомнящ да живея…
Притичващата сянка на сълза ...
1.1K 7 16

В онова кафене

Нежност си.
А дори и не сме се докоснали.
След Големия дъжд.
В онова кафене със въпросите.
И доверие. ...
2.1K 5 8

Носталгия...

Носталгия...
1.
А Болката когато те зачопли
отърване от нея знаеш-няма,
забива тя ръждивите си котви ...
497

***

Влюбих се в мъж със сини очи.
Той беше поет, а аз ученичка.
С красиви слова успя да плени
душата ми детска, наивна и чиста.
Влюбих се силно. До болка. До смърт. ...
874 1

Ловец на какавиди I

/откъс/
Тихо е. Дъжд вали над полята.
Къде си? Тръгна ли по стъпките ми,
отвеждащите до планината?
Докато още пресни са следите – намери ме. ...
863 2 4

Към моя син

Към моя син
Какво ли, сине, да ти завещая?
Аз не успях да променя света.
Дали ще можеш ти това не зная,
защото имаш собствена съдба! ...
912 4 1

Към началото

Вечерта плисна смълчани лъчи,
попили тайните на уморения ден.
Заключи ги в тръпнещи тишини,
към душите и сърцата устремени.
Лунният прах сребро сипе в съня. ...
476

И в другия живот ще съм такава

Понеже цял живот така живях,
самотница, ( разбирай саможива),
не ме разбраха и не ги разбрах,
все беше допирателната крива.
И много казах, (повечето скрих) ...
2.3K 18 25

Нощта е сребърна чинчила

На пресекулки дреме вечерта – същинска котка.
Ревниво пази гълъби, сдобили се с покой.
В просъница протяга неспокойно лапки,
да улови подръзналите светли струйки,
направили завой... ...
2.1K 2 4

Погрешните маршрути на сърцето

Изминах всички пътища към Рим,
но Рим да видя не успях обаче.
Научих, че когато се мълчи,
най-силно се копнее да заплачеш.
Тъгувам често, дойде ли април ...
909 8 14

Без дъно е душата ми. Наливай!

Без дъно е душата ми. Наливай!
Любов, и болка - в две кристални чаши.
А капката последна - не прелива...
Наливай! Аз от болки не се плаша.
Виж - плаша се от липсата. Онази... ...
1.9K 12 7

Музата ми проговори

За поезия днес повече не говори,
че чаках те година да пропишеш
и заживяхме си в мир - без крамоли,
макар че вече в рими дишаш...
А Музите ти ги разкарах до една, ...
1.4K 3

Имаме ли корени?

Човекът е като дървото...
Ден след ден, година след година
от своя корен сокове живителни отпива.
С времето клони силни добива
и красива корона в небето извива. ...
1.1K

Не е лудост

Мойта лудост е тиха и скромна.
Няма възраст. Модерна, без пол.
Не е буря и бездна огромна.
Няма граници. Без бандерол.
Мойта лудост избива до лудост ...
886 4 7

Капки живот

Отпуснат, загледан в безкрая
на необятното синьо море -
тук въздухът сякаш ухае
на вълшебство и прелест по две!
Вълните разбиват се плавно - ...
2.2K 4 2

Откъде ли вятърът я е довял?

Знаете ли в кои страни -
Минерва е боготворена?
Откъде са са всички велики жени?
Афродита къде е родена?
Там дето кръвта кипи ...
770 2 2