Стихове и поезия от съвременни български автори

257.6K резултата

Мечо грозде

Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж.
Робърт Бърнс
В цъфналата ръж
не вирее грозде. ...
509 1 2

Rebirth 🇬🇧

Can you reach and touch the flame,
that lights my inner world?
Will you look at it again
in your pursuit for truth?
Will you feel the warmth, ...
1.7K

Белият вятър

Белият вятър се спря
точно до моята стряха.
Белият вятър повя,
пойните птички запяха.
Белият вятър застла - ...
1.1K 1 2

Във въздух драскотина

Любов, любов,
война изконна,
копаеща окопи,
редути издигаща до небеса,
не жалеща сърца в атаки, ...
1K

Приказка

Тишината е бяла,
а крилете ѝ – силни,
красотата е цяла,
когато не спиш,
а заспиш ли – ...
658 4 3

Жалба

Генерале, генерале????
Яли, пили, крали...
А народът жали, жали
за Ботевите идеали!
Генерале, генерале!!!! ...
589 1

Закъсняло прозрение

На красотата можеш ли да заприличаш...?
Оставя тя една горчивина
и песента на славеево птиче
в неясната виделина.
Оставя нечие сърце ранено - ...
2.2K 21 12

Врабчо

Врабчо гладен мърда, скача,
търси зрънце, търси хляб.
Кос се смее, свири песен,
учи той врабеца млад.
Знай животът не е лесен, ...
821 1 5

И да боли

На колко кратно е сърцето ти?
Дали на спомени ще се дели?
Дали ще гледат пак очите ти
с очи на моите очи?... дали?
И ще вали отново пролетта. ...
624 4 10

Изгубеният ключ

По невидим слънчев лъч...
се спука - малко звездно
семенце - долетяло
от Всемира...!
Душата си обвива ...
964 5 6

Разстояние

Усещам
когато ме приласкаваш
в мислите си нощем –
приятна топлина
по мене се разлива, ...
1.5K 3 3

От - до

Във късната прегръдка на луната,
събудих своята вина,
накъсах снимките с усмивка,
поканих бледата тъга.
Говоря ли метафорично? ...
1.2K 2 2

И рече вятърът

"Из речника на вятъра"
Виктория Баръмова
Когато вятърът засрича
слова по цветната хартия,
с мъгливо цвете се закичи ...
739 1 3

Режете ги! Поникват пак...Крилата...

Свободна воля, казват ни е дадена,
но сянката си, как ли да надскочим,
дребнавият ни свят за клюки гладен е,
компасът счупен, накъде ли сочи.
И изборите някак предрешени са, ...
2.1K 24 25

Съдба

Уж минаха години, а все така те търся.
в хора, улици и градове. Смениха се колко зими и лета.
Не съм очаквала нещо от тебе, но стопляше винаги моята душа.
Винаги прям, винаги остър
на хората беше трън във кракът. ...
1.1K

********/

Приятели, Теория за големия взрив
Новите съседи
лукче, пържени фъстъци, вода
локомотивът неуморно свири
животът си отива ей така ...
664

Пияна жена

Пияна жена.
Каква веселба!
Навсякъде разхвърляни вещи.
Немити чинии, тигани,
цял куп дрехи непрани. ...
909 3

Не ме чакай

Не ме чакай, аз няма да дойда…
Уморена е душата ми
от дребни интриги, от много лъжи…
Кажи ми как да забравя,
колко много, много боли… ...
628 2

Аз няма да пилея младини

Ще скъсам на тревогите каиша!
Запращам ги в някой ъгъл чер
и въздух в дробовете си ще вдишам
аз няма да живея в страхове!
Под прашните мостове на живота ...
1.3K 3 5

Въображение

Въображение ли съм
или реалност?
Светът матричен ли е
или безкрайност?
Ти мисъл ли си ...
930 10 27

Светулка в тъма

Започвам да забравям.
Забравям какво е било и в настоящето се лутам като светулка в тъма.
Забравям какво е било и улици пресичам сама, пътища преплитам,
а дните сливам в едно.
Очи отварям и ръце протягам, без да виждам и докосвам - ...
936 1

Такава съм!

Такава съм - и истинска, и груба.
Не съм като обикновените жени!
У мене има малка капка лудост,
но тя ми е достатъчна, нали?
Такава съм - не искам да съм друга. ...
1.1K 1

На нея

Сутрин събужда ме хлад, небесата са сини,
бавно зад хоризонта слънцето се надига.
Огрени порблясват капките нежна роса,
сякаш сълзи от очите й са, блестящи и чисти.
Обед е, жегата нагорещена преваля, ...
549

Благодарна

Посвещавам на авторите с клакьори.
Отдавна знам - не съм Голяма
ни поетеса, ни художник,
ни дарба имам музикална...
Обикновен човек съм, Боже. ...
3.2K 10 19

Роса от нежност

РОСА ОТ НЕЖНОСТ
Нощ... В мрака се стичам...
душа... от болките опиянена.
Маските от себе си събличам.
Така с тялото е споделена. ...
629 1 3

Дванайсет без петнайсет

Живея в приказка. Но без петнайсет.
Накрая нещо все не и достига.
Пред стълбите ме чака не каляска,
а крантаво магаре. Без талига.
Прозорците на църквата са слепи. ...
983 5 26

Довиждане училище

Училище мое с учители строги –
във тебе се учех – днес идваш на сън!
Години прекарах сред бури, тревоги...
Заглъхна завинаги твоя мил звън!
Заглъхна звънецът на школата мила, ...
1.4K 4 9

Дали пък тя не ме заряза

Щом март настъпи и запролетú,
на мен ме хваща сенна хрема!...
Загазих, да ви кажа...Апчи-хи!...
Направо ужас ме обзема...
В алеите из парка пак вървим... ...
954 8 13

Прозорец / Тема : Философия К. П. М.

Прозорецът на твоето пространство
Което, ти разказва за света, в
Него Ти сериозен с постоянство
Неотклонно носиш си дълга.
Усмивката е твоето влияние ...
1.2K 2 1

Огън за сбогуване

Не ме люби, преди да си отвърнал
на всички непоискани въпроси.
Аз мога да почакам в някой ъгъл,
дордето тишината се износи.
И, дрипава, тъгата се отдръпне ...
733 14 16

Пролетно

Очите ти ...
в моите свиват гнездо –
за да виждат
небето ми синьо.
А то е ... ...
2.4K 9 17

Да пиеш Пролет

Където да надникна, все е пролет –
Небето спуска слънчеви лъчи.
А аз така неистово се молех,
да дойде – всичко в нас да възроди.
Където мине, сякаш със целувка ...
569 2 6

Пò задълго

подредиш ли си
сам - пò задълго не ти
е разхвърляно
429 1

За двайсет грама душа...

Буквално, ни делеше океан.
И някакви си седем часа разлика.
От моята душа ти дадох грам,
останалите двайсет - ги похарчих...
А иначе дойдох със пълни шепи, ...
866 6 4

Признание

Не си простих за времето,
излъгаха ме, че лекува.
Не простих и на сърцето,
проклетото само теб обича!
Сега е късно, замълчи. ...
1.6K

На бавни глътки пия тишината

На бавни глътки пия тишината,
а тя присяда ми и гърлото дере.
Навън увяхват от тъга цветята
тъй както вехне моето сърце.
В очите ми живеят скорпиони ...
787 5 14

Фокус с вишнев цвят

Лекувах раните ти като зареден кристал
и вярвах, че взаимни мисли ни скрепяват.
Бродирах блянове като в априлски карнавал
без цветовете и духът да те усъмняват.
Като свидетел ням се вгледах в тебе плахо ...
688