Стихове и поезия от съвременни български автори
Оттогава
(а дъжда така ти отива).
Свежа роза, забравена в пет –
онзи час, в който с теб се откриваме.
Онзи ден, в който няма сезони ...
Любовна песен
Изгорях като факла.
Станах на пепел.
Сега чакам вятъра.
Да ме разпръсне. ...
Bъв южния парк
и пухчета във въздуха летят,
в тревата съм изтегнат аз на воля...
О няма сили кефа ми да спрат!
Във София, дойдох за въздух в Парка, ...
Носи изправен своя кръст
Важното е, да си някому потребен.
Не взимай повече, отколкото си дал.
Бъди обичан и след дъх последен.
❤️ ...
Прасето
с усмивка на устата,
защото днеска взех
поредната заплата.
Зареян във мечтите ...
Дете на Сиатъл
За теб, когото видях
на сто метра пред мен,
сред хора възторжени
и от когото попих всеки звук, ...
Капризите на Пловдив
въздига се град Пловдив на върха на днешния си звезден блясък.
Като избримчени от сиво ежедневие се движат човешки нанизи
и по притулени сокаци притихват с утринния звънчев ек.
Спокоен, Филип Втори Македонски дига десница с тържество, ...
Преоткриване
потрепвам боса.
От полета в нощта
белег веч ще нося.
В одежда бяла ...
Да се разлюлеем
Щом хвърлил си калъча, дошло е време да се разлюлееш.
Щастлив ли си или си труден - желаеш всичкото да бъде твое?
Да бъдеш искаш повече от мен, а после чудиш се това какво е!
Така е сложно да се разберем. Копираш мисли - не чуваш, а говориш. ...
Ако знам какво е любов, то е заради теб
узнах как да чувствам и как да не искам да губя,
видях душата отвътре и не искам да излизам навън,
чух гласът на обичания
и не можех да спра да обичам, ...
Зорлем
,,любимите" ни депутати
правят нов експеримент -
надуват своите заплати!
И политат с тях нагоре, ...
Балерина от моите нощи
разположена точно в средата,
тази мисъл хиляда по сто
нови мисли ми ражда в главата.
Като хапче, което сладни ...
Принце
Умният. Красивият.
Но приказката свърши,
принце мой.
След век очакване ...
Бронзова камбана
оловни пеперуди.
От рудника на времето отминало
долитат... Една по една...
Натежават в деня ми ...
Непонятност
С някого говоря.
Без думи.
Ответът
усмихва света. ...
Есенен залез
залезът плахо протяга гореща ръка.
Докосва ни нежно, да не изгори,
замръзнали от тишината сърца.
А тук, на земята, е гъста мъгла, ...
Вярата: В София с любов!
след работния ден, вървя към дома си,
а над мен бяла сова, широки криле
всяка нощ разперва и следва.
Чудя се какво ли е туй и какво ще се случи. ...
Няма ме
сгушени, обичащи, щастливи..
филма вече е към своя край,
дояждаме изстиналата пица.
Целуваш ме нежно. ...
Кладенец на реалността
Да беше отново велико се бѝла!
В епоха, в която лъвът не реве,
прелива с тъгата в очите си Рила!
Душата си скрила и стрила страха, ...
Измислих те
Наивно, без свян и надеждност...
Дъждовно е в моето утрешно вчера,
измислих ти обич и нежност.
Измислих и дъжд - безадресно далече, ...