Стихове и поезия от съвременни български автори

256.1K резултата

Реалността е...

Реалността е
художествена условност,
свободата
е фикция.
Аз съм пеперуда ...
622 6

Бойко творецът

Златно време е настанало -
Бойко сътвори вселената -
дъги, тангенти и всичко останало
след народната власт - червената.
726 1

Маска

Понякога изпитва всеки нужда
да бъде по-различен, а не той.
Със трепет си поставя маска чужда –
на мъченик, тузар или герой.
Несигурно по улиците крачи ...
1.8K 5 3

Снежинки

Вали, вали, белее...
Насам-натам живеем.
Напред-назад пилеем.
Оттук-оттам се смеем.
Тежи, боли, лелеем. ...
1.9K 3 4

Почти бял пейзаж

Безплътният дим на самотни селски комини
обрамчва леко небето накръст, като панделка.
То е бледо, толкова бледо. Почти е незримо.
Сякаш нощеска неспирно са плакали ангели.
В белия двор една дребна женица, почернена, ...
2.5K 8 14

За честта на единака

Преди от кървав облак да отпия,
преди ликът ми вълчи да ви стресне –
ще трябва глас над всичко да извия,
че някак си наум е неуместно.
Брутално горд до съхнещия корен ...
1.1K 10 6

Потърси любовта

Не търси любовта там, където я няма.
Не търси любовта там, където тя е измама.
Не търси любовта където блести и лъщи.
Не търси я под формата външна.
Потърси любовта в честните очи открити. ...
1.2K

Улица Желание

Всички срещи ни отвеждат
до една и съща улица,
защото там се крие залезът,
а изгревът е повече от сигурен.
Там въздухът трепти от нетърпение, ...
682 2 2

Топо̀р от слова

Всеки носи товар като твоя,
не бъди убедена в това –
че си първа другарка на зноя,
и към рая ми входна врата.
Всеки иска да бъде обичан, ...
802 2 6

Влакове

В часа полунощен на перона е шумно.
Идват от знайното минало прииждащи.
Фойерверки озаряват секундите лунни.
Шампанско се лее и целувки бликащи.
Потеглят влакове към бъдеще незнайно, ...
567

Дванадесет - Януари - три

Не ми се търсят думи. Вече не.
Огнища да строя. Да ги разваляш.
Което бе – се свърши и не е.
Не виждам смисъл да се каля.
Реката придойде. Вилня. Руши. ...
853 11 29

Сами

Как е хубаво
в прегръдката ти –
топло,
закътано,
уютно… ...
1.4K 5

Твоят свят

От желания роден
и с надежди нарисуван,
свят, с мечтите украсен,
в сънища недосънуван.
На дланта си го побрал, ...
737 5 7

Той е мой

– Вчера я на крыльце его ждала.
– Отби се пътьом в нашта махала.
– Я сделала ему венок из роз.
– Вечеря му приготвих, бе мой гост.
– Он подарил мне свой носок. ...
703 1 4

...

Ако бях художничка,
щях да рисувам само ръце.
Те са първият повод
да зачитам забравата.
Ако са вдървени ...
597 2 1

Аз вярната посока пак ще диря

И ако пътят ми накрая се окаже
самотен лабиринт без ориентири,
не бих си и помислила да се откажа,
аз вярната посока ще издиря!
Дори да съм попаднала в капан ...
1.2K 2 4

На една угаснала днес звезда

Луната застрашително виси -
оголен сърп, на края на небето,
Звезда самотно се откъсва,
със светла диря забива се в морето.
Изчезна безвъзвратно ...
1.3K 5 8

Послание

Един цар, някога живял
щастливо в свойто царство,
но ето че се разболял
и никакво лекарство
да го избави не могло ...
1.2K

Обслуга

Волно-неволно, волю-неволю;
Пишат, рисуват, създават, творят!
Дращят, разкъсват, с кафяво размазват,
кървави четки се впиват в народния гръб.
Ние сме интелигенция! Това е изкуство! ...
1.8K 2 2

До дъното на душата

До дъното, в душата моя стигнах,
до дъното дълбах безспирно аз.
От толкова обръгване притихнах
и раните превърнаха се в страст.
Обръщах го с хастара му – живота, ...
1.2K 5 5

И казвам си

И казвам си „Не можеш да продължиш…“,
и после стискам зъби и потеглям…
И падам, но после с усмивка на лице,
изправям се отново… Тръгвам.
Защо ли толкова ранимо е сърцето? ...
778 4

Благодаря

> Не се оплаквай в себе си дори...
>
> Станка Пенчева
Не се оплаквам, не виня
за белега стърчащ, отблъскващ, ...
897 7 12

Подсмисъл

Винена мушица малка... над бурето кръжи.
Тъмно е но знае, че свещ ще заблести
в мазето тъмно, хладно човек със кана във
ръка до бурето застава налива си мечта.
След миг, отново... по стъпките разбра ...
778 6

Пълна рима

непълнотата
на пълната рима я
изкупи стихът
.....................................
непълнотата ...
578 5

Ще могат ли...?

Застина болката, заспа в очите
окъпани от гланца на дъжда.
И скри лице от ударите на лъжите,
градушка бие в стъкло на тишина.
Ще могат ли изсъхналите клони ...
694 4 10

Любовен стих за нея

Душата ми един метален звук.
С теб безкрайна бяла музика.
Ела и погълни от мен,
това което е останало на дъното.
Дъно на океан. Тонове живот, ...
957 1

Опиянение

Не се измерва с градуси това,
обагрило душите руйно вино.
Кипи от завис, мъти го мълва,
за нас залагат като във казино.
Разлей във чашите на две очи ...
824 7 15

В плен

Блеснаха в очите ми искри,
плисна се вълна и ме обгърна,
в своите обятия ме скри,
в спомените изведнъж ме върна…
Върнах се в годините назад… ...
1.2K 8 15

Зимна истина

Красива, непокорна, бяла
Безжалостно ограбила цвета
Оставяйки ни само бяло
И скривайки ни истината за света.
Обичам те и мразя едновременно, ...
2.1K 2 5

Небе за игла

Ако можеха само за малко ръцете човешки
както някога, здраво, игла и конец да държат,
щяха толкова много измислени наши болежки
да се свършват с коравия възел на жива душа.
Щяхме просто и сръчно да кърпим разбитите друми ...
1.9K 5 7

В кален стих, но пак ще пиша...

Мълчиш. Мълча. От щекотливи теми,
мълчанието по шева се пука.
Познавам се. Без думи и дилеми.
Ще хукна пак. През тръните. И лука.
Седиш. Седя. Стои и се подсмива. ...
901 9 24

Демони

На демоните клетките се счупиха -
свободни са - цял космос да превземат,
а те мълчат, слухтят и гледат глупаво,
изправени пред стряскаща дилема.
Навътре ли, навън ли, към реалното, ...
1.3K 8 12

Капка сол

Очите й са сложни. По тях ще я познаеш.
По мислите тревожни, които ти не знаеш.
По капчицата сол търкулнала се тихо,
когато те изпраща, а тя преглъща глухо,
защото пази свято, зрънце добра надежда, ...
3.9K 20 18

Среща

Има дни. Има също и Дни!
С тези, първите, всеки е свикнал;
машинално и ние горим -
на часовника с бавния ритъм -
секунда, минута и час... ...
1.1K 9 9

Бял до прекрасност

Разделиха снега за бедни и за богати.
Бог, като го праща, сигурен съм, не го дели.
Белотата за всички е еднакво изпратена.
Върху нея обаче, всяка следа си личи.
Белотата за честните е състояние, ...
616 1 2

Не ме ревнувай!

Не ме ревнувай! Чувството е вятър,
потъва из разгърдени полета,
където пият слънце райски макове,
мечтаейки за сенки на дървета.
Не ме ревнувай! Никой не познава ...
787 13 12

Там... в Созопол

В Созопол, там където слънцето изгрява...
и първите лъчи сърцето галят.
В Созопол, там където морето винаги е синьо...
и бризът вечно млад остава.
В Созопол, където любовта роди се... ...
888 1

Пътят

Обичаш ли да пътуваш?
Да изчезваш в линиите отпред.
На природата да се любуваш,
да забравяш света черноглед.
Моментът, в който се успокояваш, ...
1.3K 1

шест лева

днес денят имаше някаква мистична пълнота която
не бях усещал преди
сякаш всичко следваше план
всяка секунда беше предопределена
всеки момент по график ...
667