Стихове и поезия от съвременни български автори
Бойко творецът
Бойко сътвори вселената -
дъги, тангенти и всичко останало
след народната власт - червената.
Маска
да бъде по-различен, а не той.
Със трепет си поставя маска чужда –
на мъченик, тузар или герой.
Несигурно по улиците крачи ...
Снежинки
Насам-натам живеем.
Напред-назад пилеем.
Оттук-оттам се смеем.
Тежи, боли, лелеем. ...
Улица Желание
до една и съща улица,
защото там се крие залезът,
а изгревът е повече от сигурен.
Там въздухът трепти от нетърпение, ...
Топо̀р от слова
не бъди убедена в това –
че си първа другарка на зноя,
и към рая ми входна врата.
Всеки иска да бъде обичан, ...
Дванадесет - Януари - три
Огнища да строя. Да ги разваляш.
Което бе – се свърши и не е.
Не виждам смисъл да се каля.
Реката придойде. Вилня. Руши. ...
Твоят свят
и с надежди нарисуван,
свят, с мечтите украсен,
в сънища недосънуван.
На дланта си го побрал, ...
Той е мой
– Отби се пътьом в нашта махала.
– Я сделала ему венок из роз.
– Вечеря му приготвих, бе мой гост.
– Он подарил мне свой носок. ...
...
щях да рисувам само ръце.
Те са първият повод
да зачитам забравата.
Ако са вдървени ...
Аз вярната посока пак ще диря
самотен лабиринт без ориентири,
не бих си и помислила да се откажа,
аз вярната посока ще издиря!
Дори да съм попаднала в капан ...
Послание
щастливо в свойто царство,
но ето че се разболял
и никакво лекарство
да го избави не могло ...
Обслуга
Пишат, рисуват, създават, творят!
Дращят, разкъсват, с кафяво размазват,
кървави четки се впиват в народния гръб.
Ние сме интелигенция! Това е изкуство! ...
В пазвата на паузата
кукувицата в часовника
хърка акапелно
Благодаря
>
> Станка Пенчева
Не се оплаквам, не виня
за белега стърчащ, отблъскващ, ...
Любовен стих за нея
С теб безкрайна бяла музика.
Ела и погълни от мен,
това което е останало на дъното.
Дъно на океан. Тонове живот, ...
Опиянение
обагрило душите руйно вино.
Кипи от завис, мъти го мълва,
за нас залагат като във казино.
Разлей във чашите на две очи ...
Зимна истина
Безжалостно ограбила цвета
Оставяйки ни само бяло
И скривайки ни истината за света.
Обичам те и мразя едновременно, ...
Небе за игла
както някога, здраво, игла и конец да държат,
щяха толкова много измислени наши болежки
да се свършват с коравия възел на жива душа.
Щяхме просто и сръчно да кърпим разбитите друми ...
Бял до прекрасност
Бог, като го праща, сигурен съм, не го дели.
Белотата за всички е еднакво изпратена.
Върху нея обаче, всяка следа си личи.
Белотата за честните е състояние, ...
Не ме ревнувай!
потъва из разгърдени полета,
където пият слънце райски макове,
мечтаейки за сенки на дървета.
Не ме ревнувай! Никой не познава ...
Там... в Созопол
и първите лъчи сърцето галят.
В Созопол, там където морето винаги е синьо...
и бризът вечно млад остава.
В Созопол, където любовта роди се... ...