Поезия

253,1 резултата

Патриотическо стихотворение

Моя Българийо, аз те обичам,
защото си моя - това не отричам,
но също, защото си много красива наглед,
било то отдолу или от самолет.
Твоята природа омайна ...
754 3

Съдбата не обича намръщените хора

Остави болката ми на мира!
Моля те, не се рови във нея!
Ще изтлее и сама тя ще си иде.
Нима не помниш? Я припомни си!
Предизвестие е всяка наша болка. ...
624 2 2

На моя баща

На моя баща -
доктор Георги Минев -
(1924-1984) -
рентгенолог,
син на Елена и Стоян Миневи ...
1.3K 1 1

На моята майка...

На моята майка -
акушерка и рентгенова лаборантка -
Маринка Минева,
дъщеря на Марийка и Стоица Рабохчиеви
Ти си най-добрата на Земята! ...
445 1

Една истинска история

Тъй както си стояха на терасата,
на шкафа наредени четири джанти,
заемаха безкрайно много място
и до прането все ми бяха - "анти".
Но в летен ден небето ми изпрати ...
591 6 12

Петък 13

Цял ден
ти пресичам мислите
като черна котка.
Накрая ще се укротя
в скута ти.
516 3 3

И бъди пак онази магьосница

Облечи си ефирната нощница,
дето често ми спира дъха
и бъди пак онази магьосница,
дето с поглед ме вкарва в греха!
Ще ме чакаш с усмивка загадъчна ...
1K 8 26

Истини

Подир лятото се движа, нижа словото на плет.
Свободата ще харижа в светъл стих без тоалет.
Появи ли се момиче в енергичното сърце?
„Той не може да обича!“ – рече стадното лице.
Етикета залепиха в утро, рязано от глъч. ...
519 1 4

Защо?

Не си ли спомняш, че ме остави,
сама да плача във нощта...?
Защо се връщаш...? Какво забрави...?
И дали ще откриеш нещо ти сега...?
Във шепа пепел се превърнах, ...
686 1

На мислите ти чара скрит

На мислите ти чара скрит
Така ми липсва в този час
на мислите ти чара скрит,
да чуя твоя топъл глас
зад онзи рид с тъма покрит. ...
2.6K 18 44

Не

потъвам
в изгледа
от небостъргач
и крещя
несвързаности ...
1K 2

Неизбежно

Неизбежност...
Тръгвам си. По калдъръменият път.
Събрали са се хора. Плачат.
В чемширите до гоба - гарги. Грачат.
Какво ли чака ме Отвъд? ...
429 1 5

Дали да кажа: "Стига"

ДАЛИ ДА КАЖА"СТИГА"
Не знам дали и аз да кажа стига.
Ръцете си да вдигна и да спра!
Да хвърля просто тежката верига
и пролетни цветя да забера! ...
812 2

Клетник в душата на дете

Тъй тъжно, то се чува
как ридае някъде сираче,
не знае дрехи,обувка как се обува.
И безропотно, и непрестанно плаче.
Тежи да слушаш самотното дете, ...
980 2

Трябва да е лято

Трябва да е лято!
Знойно, тежко, жежко!
Покрило с бронзови загари,
горещите женски тела,
хитричко ги разсъблича ...
491 4

Боби

„БОБИ“
Казват ми Боби
и съм пълен с микроби,
спя си в кашона,
ей там под балкона. ...
767 4 5

На малката русалка

Защо не останах в Морското царство,
в прозрачно-зелените глъбини,
при морските дракони, сестрите-русалки,
Дъгата, която шепти: "Замини!"
Да бях си останала само с копнежа ...
1.5K 5 6

Ще я остави ли?!

Проплака мъжкото его,
не очакваше да я види
горда, красива и смела
уверена в деня, да премине!
Вчера беше негова муза, ...
642 2

Сутрин

Събуди ме със парещи устни
Погали ме с косата си...
Обещай ми любов без въздишки,
без сълзи, без вина... - ЛЮБОВ , не остатъци.
Всеки миг без любов е загубен. ...
1K 1 1

Може би

напущам те
а може би от обич
сънувам те
от мъка може би
събуждам се ...
704 4 10

Любов

Тайно плача в сърцето си,
и проклинам небето си
денем и нощем, любов!
Не затварям очите си,
не забравих мечтите си ...
669 2 8

Саморòден

стих саморòден
на име - ОБЍЧАЙ - към
БОГ - пътеводен
490

Вòди

до безнрàвие
безвèрието вòди
и лукàвие
553

Стъклен дом

В живата мой се сбъдва онова,
що с окото на душата съм видяла.
И добре, че тоя вечен кръговрат!
Добре е, че той никога не спира!
Дни и нощи - в света около мен - ...
639 2

Сълза

Така красива си, Сълза!
Хем сладка си и хем солена!
Лечебна, като сокче от лоза
и имаш дъх на Мене!
Готова си да се явиш! ...
1.7K 6 26

Неисказана любов

Изглеждам студена,
като ледена кралица.
Изглеждам като бучка сняг.
Но те обичам, горещо обичам,
единствен си в целия мой свят. ...
554 1

Психо

Старицата седи и мълчешком
се взира във бележката за тока,
ръката върху кривия бастун
забива острието му дълбоко.
На спирката - от гълъбчета щурм, ...
839 15 11

Приказка

Някой би казал,че съм много романтична
някой би помилсил че съм книга екзотична
но аз съм само жена симпатична
много добра и много обична.
За човека до мен бих убила ...
726

Покаяние

на Пипо
Две звездички светят в небето -
малката душичка отлетя.
В клетката лежи само телцето -
нашето папагалче умря. ...
509

Заблудени

На никому в живота не е ясно,
какво и как се случва, и кога!?
Оказва се за жалост твърде тясно,
пространството в човешката глава.
Не са еднакви хората и могат, ...
750 5 8

Различен

Не, не искам да бъдеш различен!
Искам точно такъв да си – труден,
непонятен, объркващ, влудяващ ме,
да държиш все ума ми възбуден!
Не, не искам да бъдеш в стандартите, ...
970 2 4

Вашият „герой“

Ще отворя самотата и ще питам вечността
аз дали съм ви позната, или приказки редя?
Нося бански от дилеми и проблеми. Забравѝ…
Боси – хората приемат от ефира ми лъжи…
На чедата си честѝти съм оставила земя. ...
660 2 3

Бедлем

От някои затвори не можеш да избягаш.
Там пазачите нямат очи и ядат
ириси с хищни пръсти.
Стените са от оризова хартия, а решетките –
от клонки на кипарис. ...
781

Заръка

Когато някога очи склопя,
над тленните останки не плачете!
И, моля, не носете ми цветя,
а по-добре със смях ме изпратете!
Свещеник ще отслужи опелό, ...
1.5K 11 13

Цвят от думи

„...не съм ти взела нищо,
ти сам ми даде всичко ...“
Анелия Дойчева
Не съм ти взела нищо ...
И мислите към утрото ми са отключени. ...
850 3 7

Нереална

Аз съм никоя и нищо -
несъществуваща и нереална.
И какво от това, че утре няма да ме има,
а всъщност била ли съм изобщо...
Ще изчезна, като дъга след дъжд нетраен, ...
651 2 2

Закодирани послания

В трепета на дните ми...
със вятърните мелници се боря!
Уморих се толкова много...
уморих се от хорската злоба!
Неразгадани послания закодирах ...
782 5 11

При моето море

Ето, обещах ти и се връщам.
Прегърни ме, моя синя нежност!
Даже разгневено и намръщено,
всякак те обичам!... Неизменно.
Само да те вдишвам - и ми стига. ...
1K 11 19

Морето от светлите дни

Сърцето му помнеше пътя,
помнеше всяка скала,
брегът във душата му скътан,
от спомена в миг изпълзя.
Вълните се плискаха кротко ...
1K 1 4