Стихове и поезия от съвременни български автори
Допълване
то ние сме вечното цяло!
И нека в него обич и страст
да врят като вино от грозде узряло!
Ако ти си букета, а аз- аромата, ...
Съдбата на живота
не ни е питал никой за това.
И сметка от кого за него да поискаме,
то името й е единствено съдба.
Съдбата нещо е такова, ...
Училище
наближавам шейсетака!
Бутам си живота сносен,
а часовникът си трака!
Аз си мисля, че го бутам ...
Безразличие
и безнадеждно скитах в своя мрак,
нима сега във мене е вината,
че чувствам се самотна пак?!
В очите гледаш ме, ама не виждаш ...
Змейова невеста
Той вечер свлича змеевата кожа,
две уморени длани са крилата.
Аз самодивската премяна пак ще сложа,
за да танцувам цяла нощ в душата му. ...
Ергенско
и аз съм “пътник” с всеки влак.
От как се помня все съм спътник,
блуждаещ сред безкраен мрак!
А дишам чинно... в уютна драма, ...
Книжчице
мъдра дружке моя,
няма на земята
по-скъп дар от твоя.
Щом очи отворя, ...
Ще е смях
и гори от вечночервени дървета.
Пият в шапки на желъди свобода
и се чудят на нашата синя планета.
Недокоснали капчица земна вода, ...
Книжки
Опознавам с Вас света.
Историята на Земята
преминава кат река –
в моята ръка! ...
Защо е таз тревога?
обраснали са техните души
и само пред лика си достолепен
се спират със усмихнати очи.
И можеш ли на тях да имаш вяра? ...
Дарина
Срещам те аз и изгрявам в екстаз,
приближаваш се ти и учестено сърцето кънти,
поглеждаш ме ти и забравям за вси,
защото времето спира за мен. ...
Бавно
Не вярвам в лесната любов
която идва бързо,
като вихрушка ни понася
палава, игрива, ...
Вода
след толкова години да стопиме леда.
На масата един до друг седнали,
а пред нас- две шишета газирана вода.
Вода изтече толкова много ...
Изгубеният храм
на притихналия Свят!
Кулата - известна със стрелата,
като свещ в небето изсветля...
Как от Вярата ранена ...
Търся в живота
малко уют.
Топлина, слънце
и много звезди.
Тихо утро, ...
Велосипедистът
беше вятърът. И вън остана.
Мария Панайотова
Край мене прелетя внезапен мъж.
Остави светофар и топъл вятър. ...
Обратен ред
ще се помъча да скалъпя моя стихоплет!
Кап, кап, кап- дъждовни малки капки.
Пак, пак, пак- политическите схватки.
Сол, сол, сол - раната изгаря. ...
Жълта кошница с цветя
необуздани сакъсчета,
погалени с роса.
хайку, 15.04.2019 г.
Жената в мен.
запази всеки трепет, всеки светъл спомен
не изостави мъничкото златно птиче
на вярата в доброто из света огромен.
Жената в мен е като просякиня, ...