Стихове и поезия от съвременни български автори

258.9K резултата

Изрисувай ме

И докато ти ме търсиш,
аз ще те откривам.
През твоя ален цвят,
по четка захабена,
до моя измислен свят, ...
1.1K 1

Живя ли?

Живя ли?
Ти опита ли да галиш вятъра,
улови ли го с протегната ръка,
окъпа ли се в огъня на залеза,
миг преди да слее се с нощта? ...
923 2 2

Палеж

Плисваш бензина, мяташ клечката и бягаш,
Бягаш много бързо, както се бяга от смъртта.
Бягаш дълго, безкрайно, до самия ръб на света.
После падаш на колене и плачеш до полуда.
Сам си, няма на кого да споделиш как боли, ...
828 1

Несбъдната

Не искам нищо друго
само глава да склоня на твоето рамо.
Искам в скута ти да заспя,
да усетя твоите длани горещи,
а ти да докоснеш моите сълзи. ...
764 2

Белотата

не побеляват
а до белотата на
БОГ доближават
573 1

Ден споделен

Слънчева ро̀ба и дума проклета.
Аз съм самотен – а ти си игла –
хайде, станѝ – заредѝ пистолета.
С ярост ни чака на прага света!
Дай ми ръка! Докоснѝ и звездите. ...
660 1 4

Приятел горе се посреща с дар

Имаш време, ехеее... Тук е дяволска скука.
Поживей си, приятел, със здраве и радост!
Печелившият фиш с кратък надпис "Наслука"
е в ръцете ти, зер, еднократно се пада.
Битието щом вдигне ръждивата котва, ...
2.8K 18 28

Неизбежно

Жената в бялата риза
с дълги, предълги ръкави
мълчи красиво, не дава
да я познавам отблизо.
Лежи в леглото отсреща, ...
2K 3 10

Да, те са "нежни", толкова са "нежни"...

Счупете грубо лъка на дъгата
и нека плиснат цветове небрежни.
От нейните сълзи пазете си сърцата!
Да, те са "нежни", толкова са "нежни"...
Стъпчете и щурчето непокорно ...
827 5 14

Жълта рокля

Елеонора Крушева
Къде сте люлякови нощи
и момини сълзи от свян?
Надеждите ми отлетяха боси
по паважа на откраднатия блян. ...
889 1 2

За мафията в бяло

13/ЗА МАФИЯТА В БЯЛО
Аз също бях служител в бяло.
За лекарската чест държах!
Не се превърнах в мекотело
и в келепирите не спрях! ...
703 1 3

Опус №9 Залез

За да усетиш залеза,
позволи му да те вземе.
Като докосване
пробягало в щрих,
написало се в стих. ...
1.2K 2

Що е то?Що е то?

Къща на гърба си носи,
но храната си не проси,
сам намира си храница
по полянки, във горица.
Що е то?
1.6K 1 8

...

Нахлу в моята душа с огромна сила,
премина бурно като ураган.
Опустоши я, направи я безсилна,
а след това я хвърли в страшен океан.
858 2

Раната не ще зарасне

Даскал Исмаил Али
учи селските деца
на четмо писмо или
да смятат с малките числа!
Сутрин влезне ли при тях ...
993 7 17

Разпад

Догарящ огън. Гърчи се на него.
Добива форма тленно-причудлива,
отлитащ дух, помитащ всяко его
със спомена, когато си отива...
Напред върви - на място си остава. ...
1.3K 1

Ако някога

Ако някога те срещна,
знай, че аз ще те позная.
Слънцето се в теб оглежда
и очите ти сияят.
Ако някога те гоня, ...
831 1 4

Изгубена

Изгубих се в море от самота.
На самотен остров аз живея.
Сляпо търся нечия ръка,
защото с миналато се не живее.
Взирам се в нищото, търся ...
721

Времето лекува

Аз знам че казват, времето лекува
но всъщност знам че те грешат
и да,животът някак продължава
в безлични сиви монотонни дни
понякога ние губим и боли ...
1.3K 1 3

Първите уроци по летене

на Петя Павлович
Рисуваха в небето твойте пръсти
най-ярката и палеща дъга.
Покълна във душите ни невръстни
нестихващата обич към света. ...
1.9K 3 1

Ще е твърде късно

Обичах те, чаках те,
липсваше ми всеки ден,
исках да те виждам,
исках да слушам твоя глас.
Но и това желяние си отмина, ...
767 1

Полет

Душата ми е в песента на птиче
криле разперило към нови светове.
С поглед влюбен в океанът от небе
със сърце на развълнувано море.
Душата ми препуска през поляни ...
768 1 2

Акварел с макове

О, колко макове е нарисувал
дъждецът юнски – златокос художник!
Орляк врабчета из ръжта заплува
и прелетя над вехтия триножник.
Такива мигове не се повтарят – ...
889 10 14

По „Писмо от отрова“ от Андромаха (Белла)

По „Писмо от отрова“
от Андромаха (Белла)
Oпита ме с върха на пръстите,
но впих ти се жестоко във душата,
камшик те жулна парещо по устните ...
716

Юначе

Къде си тръгнло, юначе?
По пътя неизвестен крачиш.
Отметнало назад калпаче,
подпираш се на тъничко криваче...
Тъй смело по нагорнището крачиш! ...
1.2K 3 10

Собственост

една страна от
собственост лишили и
опустошили
506

Тайно оброчище

Като някакво копче във гърлото
невъзможни са за преглъщане
на живота мечтите опърлени,
от които сега се завръщам.
Оцеляла е само копривата, ...
802 3 13

Прости ми, любов

Прости ми любов, че съм наивна
че те гледам с очите на доверието,
но пред твоя чар съм безсилна
как да скрия от теб вълнението?
Прости ми, любов за глупостта, ...
1K 4

Стоят си "мутрите"

/СТОЯТ СИ МУТРИТЕ
Стоят си "мутрите" "на всеки километър"
като пиявеци са лепната по нас",
Играят си със нас играта "Черен Петър"
и повече укрепват свойта власт! ...
664 1 1

Изгубена

Понякога така се поддавам на
страха, че чак срамувам се от мене...
В опит на всички да угодя,
превръщам се в прах и пепел...
Толкова малко е моето сърце, ...
1.3K 4

Писмо...

Писмо…
Ще ти напиша кратичко писмо,
във него мислите за теб ще сложа,
ще запечатам в него къс добро,
магическата нежност ще приложа. ...
1.2K 1 5

Чувства

Недоизказаните думи повече болят,
от вѝковете на разбити чувства.
Понякога, когато си мълчим
разказваме истории не чути.
В очите може да се види много, ...
1.3K 3

ххх73

на Емо
Не преставам да мисля за тебе!
И насън даже пак те обичам,
щом нощта среши с лунния гребен
тъмносините плитки девичи. ...
952 7 8

Обичахме се...

Обичахме се с тебе двамата, отдавна.
Обичахме и беше истинско, нали?
Но както всяка обич, така и нашта бавно
Превърна се във купчина несбъднати мечти...
Лъжите ни съсипаха, съсипаха и чувствата ...
1.2K 1 2

Istoria_bg.2018

Саниране, корупция, побои,
стратегия и геЙополитика.
Мизерия, гладуване, порои,
удавник си, щом не членуваш в клика.
Хранѝ отровни и цени високи, ...
900 3 8

Нежен ябълков цвят

Щом те има до мен,
нежен ябълков цвят,
се разлиства над нас
и вълшебно и влюбено,
заедно с тебе вървим. ...
1.1K 4 9

Под ключ

Куче под ключ е,
защото все лае, че
несвобода е...
Куче под ключ е
и лае ли, лае, че ...
596 1 2

Но колко кратка бе нощта

"Време е! Деня пристига."
шепне тихичко луната,
звънка песен на авлига,
но колко кратка бе нощта...
Идва нашата раздяла ...
962 3 16