Стихове и поезия от съвременни български автори
Заръка към приятел
за стотен път изгарям,
пламъкът изгаснал е в мен,
сърцето си при теб оставям,
пази го вместо мен, ...
Баща и син
Щом трябва нещо да направя,
от дни се чувствам притеснен.
Нещата си така поставям,
че всичко се боричка в мен! ...
Вържи ми очите
Може би мога да те открия...
Пърхат с криле ненахранени гълъби
в бяло небе от хартия.
Само мастилени мигли по жицата - ...
Хипноза
змийски е втренчено в мене,
тъпче ми волята, зло -
аз съм от Хипнос пленена.
Думи от съсък с шербет - ...
Семейни истории. Монолог на един съпруг
Ще ви призная нещо много важно:
от скоро време чувам гласове...
Не знам дали тревожа се напразно,
илù пък е от водката-менте? ...
Пустинни сълзи
Моето мило дете. Няма го.
Нейде е в небитието.
Къса парче по парче
страшният писък сърцето. ...
Самота
и се вплита все по-навътре в душата
как да повярвам в нечии чужди лъжи
когато раздадох любов, а получих омраза...
Самотата е тежка и зла ...
Празни две очи
и жал не ги лови,
единствена утеха дирят.
Сърцето в горест,
празни две очи. ...
Празни съждения
умирайки Цезар казал,
а Брут - приятел пръв,
сърцето му с меча си порязал.
Какво падение ...
Парите
и в лято, и в зима,
ала кьоравото тъй ги заслепява,
че мислят, че парата всичко решава,
ала не е тъй, уви, ...
Парфюм и чесън
чак хълца вече моят ум.
В метрото - в бъчва съм от бира,
вони на чесън и парфюм.
Защо ли имам сетивата? ...
Погледни ме...
Търсиш отговори?
Погледни ме!
Аз не смея,
но очите ми... ...
Сълзите изсъхнаха вече
страхът ми отдавна умря...
Е, виж ме, о, мило момиче...
ти мислиш, че тъна в тъга...
но аз съм по-тъмен от мрака... ...
Искрено
но не когато
късно вечерта не мога да заспя,
не когато съм сама,
през деня и през нощта. ...
Чудаци
За тях тук няма лек.
Качат ли се веднъж във ракета,
създават един паметен век.
И литват далеч в небесата ...
''Пепел и сълзи''
чаках я да звънне
падна и сълза
нежно със любов попи я
за да не се налага ...
Без време или в него мига ще спрем...
със копнежа да се видим отново...
ще колекционираме погледи само...
на нашите неслучващи се моменти...
Знаем, че нищо няма да се промени..., ...
За нея
което съм срещал някога.
Най-вероятно няма и да срещна
по-миличко и ослепително момиче като нея.
Тя е като сутрешното слънце, ...
Неочаквана среща
среща на четири очи.
Изживява се, там няма помощ,
тя не може да се сподели.
Съчувствието не я лекува, ...
Образцов дом
са скапани,
изглеждат ужасно
в дъжда,
обичам теб, ...
Изпреварваща епитафия
и го живях дори с охота.
И със дъха си аз последен
достигам до финала леден.
Щастлив и тъжен – без обида, ...
През животите
Да бъдем, отговори той.
И коприната на времето ги раздели,
чрез безвремието спомниха си първите лъчи
– и тези думи на Любов. ...