Стихове и поезия от съвременни български автори
"Продължение" на първата ми книга
в печатницата в Първомай,
но лесно до там не се стига
с мошениците в моя край.
И с „Август трийсет и четвърта...” ...
Маска
Животът е театър, едно изкуство,
ние сме актьори, играем с чувство.
Театър, понякога хубав или не,
да играем ли с теб заедно, добре. ...
Репортаж от кошарата
и го правят по-добре от овцете.
Вълците вече не треперят,
а си подбират мезето.
Ако някое се обърка и пролае ...
Илюзия
Една прекрасна илюзия уби
и сърцето ми разби.
Беше хубаво за малко,
нечие сърце разбито ...
Сластни пожари
Окъпва ме твоята любов.
Топли ме силно сърцето ти,
изпивам нежността на дланите топли.
Докосваме огъня на страстната обич ...
*****
не можеш ме стигна.
Аз съм идният ден
и небесната стигма.
Аз съм онзи вулкан, ...
Почакай
имаме толкова много
време. Почакай, не си
тръгвай, остани с мен,
ще те обичам и целувам. ...
Улица "Нов живот"
лилавите слънца гледат
надолу към слънчогледа.
Неузнаваем странник дреме
под сянката на моята сряда. ...
Накарай ме
и съживявай ме с лекуваща ръка.
Ранявай ме със своето отсъствие
и нека път към теб е моят път сега.
Рисувай ме без цвят върху стената, ...
Войните са капан за мъртъвци!
разказват ни за атомни войни
и всеки има някакви претенции –
създава се капан за мъртъвци!
Кой иска да срази едно човечество, ...
Тежко му на кантара електронен
ако дърветата раждаха пасти.
Тежкó ѝ на душата ми клета,
ако дърветата раждаха кюфтета.
Тежкó им на кръвните ми граници, ...
Не ме ревнувай
от полета на вятъра,
скрил се тайно
в светлината на косите ми!
Да знаеш само, ...
Да се събудим!
Не "добро утро" за да кажем,
а пътя правилен, градивен
с истинските хора да покажем.
Да сменим статуквото сегашно, ...
Небето като болест
С почукване нахално по перваза
небето като болест натежа,
усмивките на взора да накаже.
Не виждаш нищо – плътна пелена. ...
Служение
до там, до теб,
след любовта ти –
и преди мен.
Слънце, облаци, вода ...
Що е Бог няма аз да ви уча
За крилати блондини. И прочие.
Не играйте на вързан облог,
че смъртта влачи в строй многоточия.
За карети от злато. И кръв, ...
Самотници
прониза ме с изтеклото ни време.
Не мога аз да властвам над самотника,
ако не остави той душата си при мене.
Затуй поднесох му в краката моята – ...
Сила
и постави на колене,
запомни, тогава Бог ни дава време,
за да се изправим на крака,
да лекуваме ранената душа, ...
Нарисувай ме
с премрежен поглед, да те гледам -
като скулптор, да ваеш ми изкусно -
тялото, потръпващо във нега!
С очите си, рисувай ме копнежно! ...