Стихове и поезия от съвременни български автори

254.6K резултата

Следвирусно

Издишвам те, когато си ядосан,
издишваш ме, когато съм капризна.
Зад зъбите последните въпроси
ако изстрелям, с огън ще те близнат.
Ти дишаш тахидиспнеично. ...
1.5K 9

Среща

Сълзи в копринена кърпа.
Завеси сиви от дим.
Последно от фаса си дърпа
и захвърля го върху персийски килим.
„Влез, не се страхувай!” – каза. ...
1.2K

Донеси ми мъничка дъга...

Донеси ми мъничка дъга,
в шепи топли поднеси ми.
Повий в пролет моята тъга,
сивите тревоги отнеси ми.
Донеси ми мъничка сълза, ...
734 5 10

Разговор на две очи

Хайде, глупачке, вдигни си главата.
Тръгна си. Няма го. Свърши...
Даже надеждата светла, горката,
виж я - и тя се прекърши.
Стига скимтя като пале бездомно. ...
2K 15 27

Импулсивно

Къде си? Чуваш ли ме?
Глух за мен светът,
остана в тази тиха вечер.
Къде съм? Чувам ли те?
Няма е нощта, ...
1K 3

Видях!

Видях слънце под снега.
Видях дъга, след дъжда.
Видях феникс с разперени крила, след пепелта.
Видях роза, копнееща за дъжда.
Така както след тъгата идва радостта. ...
637 2

Под шепа пръст за покрив

> И в тези часове на мрака
> те чакам да се прибереш.
> Ела си - дай ми тайно знака,
> че любиш ме, че си добре.
> ...
905 11 17

Как да заспя

Моят град след малко ще заспи,
гасят лампите във всяка сграда.
Кажи ми, аз как да затворя очи?
Нали знам, някой някъде страда.
Загубил близък или силна любов, ...
553

Една ЖЕНА

ЕДНА ЖЕНА
Не съм безгрешна нито пък светица,
не съм икона, нито мъченица,
съвсем съм истинска – такава... неподправена
за някой странна, а за други незабравяна. ...
2.2K 4 7

По пътя

По пътя
на белите тигри вървя.
Невидими,
далечни,
непознати. ...
1.8K 1 3

Сън

Сън
Сънувах те! Стоиш пред мен –
на прага ми – с усмихнати цветя.
Денят бе влюбен и смутен,
прекланящ се пред вечерта… ...
1.9K 2 5

Трепет

Твоите думи полетяха
и небето прегърнаха наивно,
тайно понесоха земята
тъй внимателно и милно.
Магия се носи над зората ...
1.2K 4 6

Живот след тишината

Как тегне
тази дълга тишина…
Не може повече
Душата ми да чака.
По мене лепне ...
3.5K 16 22

Любов и хаос

Сутрешно кафе, изстинало.
Пепелник пълен с цигари.
Вечерното напрежение е отминало,
взело със себе си и вярата.
Чаши счупени на масата, ...
1.4K 2

Събота срещу неделя

СЪБОТА СРЕЩУ НЕДЕЛЯ
(Посещавам на поета Ивайло Цанов с най-топли приятелски чувства)
Р. Чакърова
Светът е малък. Толкова, че сутрин
да те докосна мога през вселени. ...
1K 2 3

Правда

Сърцето има глас. И той
наподобява грохота на водопади.
Заслушай се за миг! Постой
насред онези водни клади...
Че всяко мое чувство трябва ...
1.6K 3 8

26 февруари

на Камелия Кондова
Не ми споделяй този кратък празник –
самата ти си празник и трапеза
и аз – един брадясал безобразник –
познах във теб албанката Тереза. ...
1.1K 7 4

Писта

Животът е надбягване по дълга писта,
началният ти старт – вълнуващ миг,
животът – книга на прочетените листи,
от листите те гледа борбеният лик!
Стъпките препятствия преодоляват, ...
735 1 2

Едни очи

Едни очи аз няма да забравя,
едни очи ме карат да не спя,
едни очи като въглен мен изгарят,
едни очи в нощта.
Копнея аз тез очи да не ме забравят, ...
728 2 2

Подкрепа

Не унивай и не се предавай
пред провокациите на съдбата!
Пред трудност, на колене – не заставай
и не търси у другите вината!
Обяснение понякога няма – ...
1.6K 8 13

Житейска нагласа

Разкошно е да се усещаш силен
и да бъдеш от околните признат.
Да можеш да налагаш своята воля
и да не подлагаш врат,
когато нещо страшно появи се ...
1.2K 2 1

Да ми се оставиш...

Иска ми се да си книга в ръцете ми.
Да погаля корицата с пръсти,
за да усетя първо заглавието,
изписано с грапави букви,
но ваещо дълбоки каньони. ...
840 4 2

Предпролетно

Заслушах се във пролетта
и във смеха на ветровете,
във шепота на две листа
около чашката на цвете.
Погалих мекото небе – ...
776 2 6

До края

До края
Преминат ли
възбудата,
сластта, страстта,
екстазът, ...
1.3K 2

Там, тогава

На тоя бряг, покрай морето,
където слънцето веднъж огрява
и в миг разлива цветовете –
ела да ме потърсиш там, тогава.
Самотен бряг – отшелник бледен – ...
2.2K 10 10

Нежен стих за Пенелопа...

На любовта си да даря поема
и да разкажа в подобаващ стих
за чувствата, които ме обземат
до нея ли съм, изведнъж реших.
Затворих се самичък на тавана ...
838 3 10

Хубава съм!

На ръст стройна и висока,
със копринена коса,
белозъба, черноока
и с рубинена уста!
Бях аз толкова красива, ...
1.6K 1 2

Чужда къща

Седи баба и се мръщи:
– Акъля ми – кат' чужда къща:
уж там всичко подредено,
пък не знам кое къде е!
Казвам ѝ: ...
1.4K

Дом

Какво е дом?
Не само стаи ни вещи, нито пък неща,
не само мястото, където ти се прибираш вечерта.
Леглото, масата и скрина,
мълчанието на нощта. ...
1.1K 2 3

Продължение......,

121/ Но помня аз и друго време,
щом звъннеше във „до мажор”
и детството се вмъкне в мене,
с нехубавото влезе в спор,
когато с татко и със мама, ...
1.3K

Пожелах си да открия свят...

Пожелах си да открия свят,
който да ми дава свобода,
да летя, да дишам, да усетя,
че край мен е само тишина.
Пожелах си да открия свят, ...
838 2

Мунчови неволи

Мунчови неволи
Жената под вежди гледа ме строго,
а аз да издържа до кога ще мога.
Веч' дните в мълчание отминават,
оправия в дома ми не се задава… ...
1.3K 1 2

Гордея се

Гордея се
Гордея се, че българска майка ме е родила,
на тази земя, с живот ме е дарила.
Гордея се като гледам нашата страна.
с красиви планини, плодородната земя. ...
630 1 1

Ех младост

Младост, с мен остани,
вечери с усмивки дари.
Отлитай и събирай души,
младостта в мен да кипи.
Ех, младост, не се спирай, ...
714 4 12