Стихове и поезия от съвременни български автори
Бялата роза
радост
и погледът спира се в листата свежи.
Не потрепва нищо!
И дъхът замира! ...
Усмивка
Много ли струва
да имаш една усмивка повече,
една усмивка във запас,
та ако някой ден ...
Приказки с пожелаван край
за принцеси и магьосници добри.
С думички вълшебни да омайвам
да рисувам в детските души.
Днес ще ви припомня за вълшебства ...
Все още
всички форми на възмездие
за себе си една избрах –
не се превръщам никога във жертва,
макар от подвизите да изпитвам страх. ...
Дреме ми на сайдера
неразбран чифт очи – вашите.
Все едно ви питат коя е Станка Пенчева,
да не говорим за Миряна Башева.
Докато аз на терасата ...
Сърцето на поета...
Познавам един човек
със сърце толкова нежно,
че не може да се повярва
толкова смело, вярно... ...
Заключен спомен
или сладостния миг, поне –
с ръцете си да те обгърна
и да останем пак насаме!
Под ключ е споменът, в сърцето – ...
Картина
на небостъргач,
така че и отдалече
да мога да те гледам;
ще те рисувам ...
Шш
Искам да си бялата ми тайна.
Някак те предчувствам вече сладко,
дишам те в небесна необятност.
Искам да си мой не по причина. ...
***
че двете с нея вече ще живеем.
На пепел стана светлият ми смях.
Мечтите ми престанаха да пеят.
Светът ми се разклати – кораб пуст. ...
Петилетие е малко
Като красива бяла пеперуда
Днес името ти тя шепти,
Че обичам тебе до полуда.
Отдавна с тебе все се нямаме. ...
Няма нищо!
а хаосът е подреден, във мен.
Душата ми е до безкрайност свита,
таванът ми е с пода изравнен!
Аз мога да загубя всичко! ...
Мила, чиста, луда - заблуда
чиста,
луда -
заблуда.
Тъмна ...
Вярвам
колко вярвам във теб, дали знаеш!?
Криеш се зад дувари от лед
и успешно, почти, уж нехаеш.
Истината е в твоите очи, ...
Малката тайна на малката стая
от тези, които разкриват любовта ни.
Прибрали сме я в мидена черупка
на пода в стаята ми,
на леглото сред чаршафите ми. ...
В онези времена
присъствието мъжко бе на почит.
Да бъдеш джентълмен и кавалер
за дамите бе благодат,
а за мъжете - нежност и галант. ...
Призраци в пощенска станция
Навярно се трупат на лавица прашна.
И някой служител след много години
с любопитство ще бръкне във дните сегашни.
В почивката обедна на своето бюро ...
Самотна роза
Червена роза – дар на любовта
сама посрещна утрото в парка.
А как щастлива беше през нощта –
свидетел на любов красива, жарка. ...
Добрият човек не умира
Да, времето бавно изтича.
Животът ти преполови,
отдавна към залеза тичат
твоите слънчеви дни. ...
Град(ове) на мечтите
заживях на друго място със милион животи и толкова съдби.
Често у дома се връщам, но това ми "у дома"
топло душата ми прегръща, но и оставя ме сама.
Родих се в град на морска пяна и пясъчни перони, ...
Среща с поет /Празник на детската книга/
че детските книги празнуват.
Очите, лицата им светят -
че днес им гостува поетът...
С любезни слова госпожата ...