Стихове и поезия от съвременни български автори
... ако забравя буквите...
или: Как Природата пише...
Сигурно го пише по косите
и по устните навярно пише:
Пилите от пролет до насита, ...
До Париж и назад 2 част
Започна гостуването в Париж по програма
и трябваше толкова много да видя,
но, че щеше да падне вървене голямо-
не можех преди да съм там да предвидя... ...
Там, откъдето
Р. Чакърова
От къде да започна не знам.
Няма край за начало на друго.
Ще опитам от "някъде там" – ...
Най-елитният колеж
отиват забързано някъде.
Дърветата – къдрави конуси,
са публика. Гледат от всякъде.
И сбират в косите си птици ...
Добрият великан...1 част
живял някога тъжен великан.
Бил различен. За другите луд.
Самотник добър и неразбран.
Наричали го глупак и смешник. ...
СРЕЩА С НЕЯ
Аз имам среща с нея
и знам ще се забави,
да бърза не умее,
с всичко ще се справи. ...
Страст голяма
излъчва тя.
Мисъл - промяна,
вълнува ме в нощта.
Дали съм луд? ...
Да не съм ви в къщата
и ще почна да ръся истини –
ако щете ми се сърдете…
пак ще сте съгласни мислено.
Кой ги обичал такива директни ...
Различен
Кой си ти? Не си като нас, ти си различен,
не си като останалите, безличен.
Защо си такъв, а такъв не съм аз,
вижте хора, той е различен от нас. ...
Waiting game
което ако не владееш
истински,
се пържиш в собствен сос,
както лятото на някоя пейка, ...
За мушитрънчето тъгувам нощем
не толкова за щурия щурец.
Бродира ми сърцето с остри нокти,
натрапчив сън за трънния венец.
За него ми е жал. Не ми е работа, ...
Продължение...
и пак ни закипи кръвта,
със чувства все пак още луди,
спатъхнали от възрастта.
Очакваш лятното си време, ...
Жена
Ти имаш ли думи
всичко да кажеш за мен?
В косите се нося
тъмата на нощите, ...
Длъжник на "патроните"
моя,
корумпирана,
алчна
и зла, ...
Обичам те
И преобразена тя се настанява в тебе.
Нежността на музиката влиза в сърцето.
Изчезва тревогата! Лекота в душата!
И е ясно!... Обич разкъсва мрака!... И обич... да ! ...
От упор
Огледалото ми е другаде.
Действието е съществено. Жестове.
Нужни са. Те.
Мога ли ги? ...
В ритъма на живота
Возила в нескончаеми нишки.
Дървесата ревниво
проследяват ги с тихи въздишки.
Отброяват безмълвно ...
Синор
От радостта да подариш
до болката да споделиш –
една невидима бразда
докосва нашите сърца. ...
Хамалия
е минало през двете ми ръце.
Но от всичко, най ми е тежко
когато страда моето сърце.
От умора са ми треперели крака ...
Непослушните Петлета
Сборили се две петлета
Двете палави братлета.
Скарали се лошо те
за пшеничено зрънце. ...
Песен моя, надолу и нависоко заведи ме...
и смъртта да ме подмине, защото не се крия...
Защото не бягам. Изправям се. Вървя.
Продължавам да вървя, да вървя да вървя.
Затова нека се върнем в началото и края. ...
Ноктюрно
Ситен прах е засипал следите.
Чезнат мисли и думи
и без пролет разцъфват мечтите.
Светлината изтлява ...