Стихове и поезия от съвременни български автори

254.6K резултата

В една такава нощ, облечена в безсъници…

Зад сенките забулени в нощта,
навярно търсещи утеха,
притихнала е тъжната луна,
обречена да е нещастно влюбена.
Тъгата ѝ прелива в самота ...
1.3K 1 7

Ако можех

Ако можех света да прегърна
от сърцето си щях да му дам,
любовта на човека да върна
сред студа, топлина да раздам!
Ако можех, бих научила всеки, ...
1.1K 6 10

На моята песен и глас...

На моята песен и глас...
Защо?! Ами просто така! Няма защо...
Защото ти си този човек, в който откривам
красивото във всяка стъпка, буква и нота,
и защото само ти можеш да дариш ...
567 1 3

Монотонност

Ще се върне. Когато си сипе ракия,
ще залости и пътната тежка врата.
Ще си каже наздраве, до късно ще пие,
ще замести умората със самота.
На дивана си с дрехите после ще легне, ...
730 8

Твоето различно у теб

„Вътре в теб има нещо различно от теб“
Руми
Погледни в себе си, не се бой!
Там има нещо различно от теб,
Ин и Ян, Ян и Ин – те също са твои, ...
471

Кажи сърце

Кажи сърце, кажи ми пак ли те разбиха ...
Отново ли остана сам-само?
Безумно влюби се... отново те сломиха.
Помни – пази се вече, ти си ми едно!
Сложи стена, на никого не позволявай ...
1.8K 5 3

Есен

Прохладата на дните.
Вечерната романтика.
Покоят на звездите
над блясъка от лампите.
Короните от злато. ...
910 5 10

Фрагменти

Рисувам ги набързо и наивно,
скицирам ги с молив – и само толкоз.
Защото нямам време за картина.
И скъпо ми излиза всяка волност.
Контури, силуети, бързи крачки, ...
3.5K 12 22

Моя есен

Моята есен
Есен моя, тъжна и мъглива,
пълна с мъка и тъга.
Есен мила, усмихни се
в тоя час затанцувай и запей. ...
1K 1

Уморих се

Уморих се да бъда спасение,
да съм вечно усмихната, блага.
Да подавам ръка за утеха,
да сгрявам от болка сърцата.
Уморих се от шепоти нощем, ...
855 2 4

Блясъче

Толкова са добри. Как успяват?
Изненадват, окриляват, възпитават.
Ангелите ги гледат и се учат.
Кръвта по ръцете е чудо.
Как успяват и узнават? Преминават ...
595 2 3

Сълзите

Сълзите
Сълзите са нужни. Толкова нужни,
колкото на цветята вода.
Сълзите...Сълзите са толкова честни,
колкото лъжлив е света! ...
766 1 3

Докосни ме...

Докосни ме...
през прашните прозорци помежду ни,
през погледите втренчени парадно,
през задкулисните фалшиви думи,
докосвай ме и ме целувай жадно. ...
1.4K 2 6

Вариации по Онегин - 2 Разговор с Олга

Над Вас спокойна вечер Бог разстила. Луната е излъскан револвер.
На мрака с разтопеното мастило все някой още дращи донос чер.
Повтаряте: "за светския Евгений се носят слухове, какви ли не:
А винаги флиртувате със мене, тъй както хрътка с дворните коне.
Сбогуваме се – странно приближени, вън Гремин ...
1.1K 2 5

Спасението 2

Душата ми е наскърбена
и търся тука честността.
Макар главата посребрена
да носи белег на Христа.
Далече вече от морето ...
441 2

Уча се да обичам

Бих искал да съм твоята сълза –
пречистваща, след нея да олеква!
За теб да съм най-ярката звезда
и пулсът ми във тебе да отеква!
Но някога прашинка съм, уви, ...
1.9K 8 8

С Бога

На брег постлан със злато,
а над мене ято птици,
устремено към уюта.
Душата ми и тя да фръкне бляни.
Гласа ми се издига по следи им ...
726 1

Въпреки нея

Защо ми дремеше?
Да бях лошо момче,
което играе игрички!
Но аз исках теб и бях откровен.
Знам, ще намериш някой по-добър от мен ...
898 1

В стих неосъзнато се обичахме

В стих (неосъзнато се обичахме)
Не бе мелодия – бе стих
не бе и стих – бе част от нас.
Етюд – сътворение на вятъра,
роден от порива. ...
755 1

Съботна закачка

Като кон се натоварих
със продукти за храна.
Раница, вместо самари
метнал съм си на гърба.
Нова седмица ме чака. ...
581 3

Душата ми е нежно цвете

Душата ми е нежно цвете...
не го пречупвай ти в калта,
дори и бурията не ще затули
светлината в нея...
Ще забравя следите на миналото, ...
653 1 4

Скрижали

Търся старите скрижали
вписани на камък с огъня на Мъдростта
в пламъка на човешкото безумие горели,
но съхранили себе си във вечността.
Какво ли пише в тях? ...
608 6

Есен 6

Вятър лист отнесе
във самотната гора
и скръб донесе -
болката на есента.
Тъй и животът си отива ...
482

The Hunter 🇬🇧

Here I am, alone and haunted;
Begging for forgiveness, lonely.
Being different, I cannot promise,
Not even you can stop the torment.
I am The Hunter and I am The Sin. ...
1.5K

Единачето в мене

Аз зная да чакам. Отключвам вратата,
застилам чаршафите, гася светлината.
Пълня щедро до ръб – режисиран смях, вино,
разсъбличам си грижите – доза гола наивност.
Залагам примамката, маскирам с усмивка. ...
1.5K 5 12

Good girl gone bad

Накъдрих косата си,
от много време не го бях правила.
Сложих червен гланц върху устните си,
приличаха на току-що узряла черешка.
Погледнах в огледалото, ...
548

Сезони

На жителите на красивите
и "тихи" български градове
Привличат се сезоните в този град.
Искат радостта от времето да отделят.
Приличат си сезоните в този град. ...
535

Получовек

Измислена реалност се преобрази в мене.
Има божествени същества,
който ме докосват тайнствено.
Получовек ме преследваше,
като диво животно. ...
769

Живот

Извинявай, ама
спри да дишаш!
Много по-забавно е,
ще видиш.
Тая кал по улиците ...
486

Спомен за пролет

Последни слънчеви листа
и малки птички закъснели
опълчват се на есента
и къпят се в лъчите бели.
А капчици роса се гушат ...
564

Пеперудена душа

Пеперудено красива
за миг разтварям крила и политам.
Таз красота е фалшива,
не е нужно да питам,
колко пеперуди създал си преди, ...
1.1K 1

Помниш ли

Помниш ли деня
преди утре –
не на прага на зората,
нито в облачното гнездо на светкавицата;
под маха на совата, ...
458

Да поникне слънце в нас

Когато слънцето погали слънчогледа
с горещите си парещи лъчи,
докосвайки листенцата му бледи,
го кара в нежно златно да блести.
И той, поел на глътки топлината, ...
1.1K 2 4

Раждане

Среднощен мрак е.
И в мрака – тишина.
Няма нийде светлина.
Само моят прозорец
е отворен и свети. ...
683 2

Не искам в сънищата да живея

Събуди ме, не искам в сънищата да живея
и да се лутам по пътищата в самота,
пак искам да съм буден, с тебе да запея
и двама влюбени да тръгнем по брега.
Пътя си ще търся в тази тъмнина, ...
1.1K 1

Жертвеник

"Който убива Вярата - се наказва"
из Библията
Не те ли заболя, че тъй жестоко ти ме нарани?!
Не чу ли воплите на умиращата птица?
Победила, като гладиатор отдръпващ се встрани ...
528

Лудост

Едно признание отсреща
се усмихва на небето.
Сигурно е лудо, казват вещо
ценителите на сърцето.
И никой не разбра, че то се моли. ...
563 2

Какво насилие / Мутренските времена/

Какво насилие
/мутренските времена/
Какво насилие над тези бедни хора,
какъв нечуван, в двайсти век, терор?!
Тук бандите са плъзнали по двора. ...
1K 1