Е, не!... Така не може да се пише
и нещо свястно да се сътвори!...
Когато мисля в стихове, не дишам
и котката смущава ме дори.
Завършвам днес лирическа поема ...
Ще имам само миг да ти се случа,
почти пиян от тъжния ти залез.
Да мога с дъх да те погаля в ручей,
да пия твоите сълзи от хладност.
Но пак ще ме дариш с небе от нежност ...
ПРЕЖИВЯНО В БОЛНИЦА 15.12.2015
Със болки във ставите,с много съмнения
отидох на място съвсем непознато.
Не знаех за хората с чудни умения
ще вдъхнат ли вяра отново в главата ми. ...
Има време за всичко под слънцето,
за надежди - сътворили мечти,
да покълне от нищото зрънцето,
има време за сълзите дори!
Има време да бъдем обичани, ...
След работа си лягам, за да стана,
отново пак на работа да ида.
В мозъка ми, даже въшки няма,
започна да се пълни само с гниди.
Зациклен съм в машината Европа. ...
Тази криза на Късната пролет
ще я вкара в големи разноски,
рови нета за чартърен полет,
търси кредит – ще връща на вноски.
Вече знае – веднъж се живее, ...
Оковите на старите ми грешки избледняват,
а аз все по-смирена ставам.
Все по-близо до свободата съм
и като птиченце се радвам.
Онази, тихата, смирена радост се оказа истинската, ...
Генка Богданова
Елате във дома ми с мир и с цвете,
а не с кинжали в пазви скрити!
Ще ви чакам с хляб и сол в ръцете,
ще отключа аз пред вас вратите. ...
Дълбоко в нас на топло се е свила,
дълбае ни душите като дървояд.
Сърцата за любов е вкаменила,
от всякъде ни дебне гладен лешояд.
Замрели! Не можем се отърси, ...
Несъвършенствата придават красота
на иначе възвишената цялост,
усещането – път към вечността
през устните на сладката съблазън.
„Кой е любимият ми цвят?“ ...
Ще можеш ли дъха да си сдържиш,
докато с клепки по гърдите ти танцувам,
ще можеш ли до край да продължиш,
когато със език по тялото рисувам?
Ще можеш ли с единствено дихание, ...
Сенките ги пратив на спиење
во дијалог со небото не спомнав ништо
без тебе и со тебе не сум совршена
во мојот видокруг светот станува огромен
а човековата душа расте без ограничувања ...
Тази вечер строших си цигулката,
че не исках на нея да свиря -
изпълзях запленен от светулките
и лъчите им тръгнах да диря.
Те свободно хвърчаха над храстите, ...
Душата ми, оглозгана до кости,
или поне това, което е останало от нея,
отдавна е затворена за гости.
И в нея обич вече не вирее.
Безпочвени са всякакви старания, ...
Не бе се съмнало. И чу се оня влак.
Обезумял като животно сякаш беше.
Искри проблеснаха от дулото на мрака.
И стържеше метала. И пръхтеше.
А после, сякаш да поеме дъх, ...