Стихове и поезия от съвременни български автори
Парад
Заспали мигове потъват в здрача –
на спомените в празното легло.
За тях не може никой да заплаче,
че времето така върви – само... ...
Да преплуваш живота
и диша ли свободно вятъра?
Накъсани, платната на копнежите
в покров превърнати са от забравата.
Пробойните разяждат корпуса, ...
Истинско вълшебство
С малка пръчица вълшебна
да можех всичко около мен да променя,
глад, беди, неволи тежки мигом щях да залича.
Сълзите в детските очи с усмивка щях да ги изтрия ...
Монолог от килията
Три заптиета само ти бяха конвой.
Трима пред вярата твоя изправих,
но ти не получи помощ за бягство от свой.
Кой го е еня за твоята мисия свята? ...
Лисване на вода
Душата ти да е скала.
Не страдай повече от скрупули.
Гордей се само със дела.
Че път те чака със семафори. ...
Три сърца
Когато заедно със тебе
посяхме цветето на любовта
и двамата мечтаехме за бебе,
което да ни носи радостта! ...
За теб тази сутрин
дарявам светлина,
подарявам ти вътре
миг от топлина...
Костилчица нежност ...
Два ручея
Поглеждам посивялата коса и се
хвърлям обезумяла в прегръдка нежна.
Гальовност на поглед кадифе и нежност
на целувка казват ми добре дошла. ...
"Продължение".......
Не зная как го издържах?!
Мен тая болест не ме смачка,
но близките ми браха страх!
Жена ме бе най –уязвима! ...
Ако загубим скъп човек
Ако загубим скъп човек,
в сърцето ни гори жарава,
душата срещу Бог въстава,
ако загубим скъп човек. ...
Берачът на мълнии
с мълчаливото слънце на дъното.
Ще си тръгна от тази история,
както тръгнаха всички измръзнали.
Както коренът спира до твърдото, ...
Драматично
Но дочувам: „Жена, поне една манджа сготвù!“
В миг с трясък сгромолясва се светът ми трагичен,
свиреп и тъй озъбен, като сто кучета зли.
А благоверният прави се на симпатичен… ...
Нямам думи за теб
обичах те, без да те познавам,
уважавах те, без да получавам същото,
обожавах те, без да го заслужаваш...
... но вече край. ...
Отиде си...
Със залеза си тръгна и стопи се...
Отиде там – при другите звезди,
където светлината има смисъл.
Избяга... Точно в края на съня. ...
Дисоциация
Усещам как наближава ме
губене
на умствено съсловие
Двулична е агонията ...
Работяга
Ако не сколасам,
може и да мога
утре да наваксам.
И да негодува, ...
Обувки?
Колко съм комична
с обувките си стари?
А в джоба ми критично
липсват авоари. ...
Да простиш...
Да простиш на другия е да простиш на себе си...
Душата ми се успокоява...
нуждае се да те освободи
и да се освободи... ...
Блян си
пиша – аз не спя.
Не мога да се примиря
с превземащата ме тъга.
Спра ли да пиша, ...
Котенце игриво
мойто коте малко, сиво,
но започне ли игрите,
тръгват вече и белите!...
Но че слуша, вече зная – ...