Стихове и поезия от съвременни български автори
Поезията е тежко бреме
лунатик са мастилени окови!!
Но щом посее семе,
от любов – сам ще се отрови!
Извънземно
стари плочи,
завърта черното в главата ти,
докато не се порежеш,
а после сякаш ...
Който познае - ще пие
цял един народ.
Като него, няма втори
аналог в живот.
Слушкат всички подчинени. ...
***
Тъпчат те, мачкат те.. мълчиш..
Сега търпи, ти сам си го направи,
Дори героите си вечни ти забрави!
Пет века малко ли ти бяха? ...
Писането е самотно занимание
вулкан съм - лава имам да избухна
и океан - вода да се изплача,
бездна съм, по нея сам самичка да се спусна
и връх, със стръмни стъпки да изкачвам. ...
Утро без теб
сякаш болест,
в мен нахлува самотата и аз те търся сляпо,
отвъд мечтите си дори,
макар и друг да те държи, аз знам, че още си принадлежим! ...
Брегове
на тези два бряга
тези два коня
и никой не питаше другия
"как е". ...
Водовъртеж
Водовъртим във блатото на Суетата…
И като сламките водата ни отнася!
Илюзия е, че сме пъпа на Света,
че строгия ни глас, Вселената оглася! ...
"Много" - Умирам
Искам да кажа, колко много ми
липсваш.
В този ред думата, "много"
колко малко звучи. ...
Лято е..
Ходя по брега, а слънцето пари бузите ми.
Лято е.
Вълните нежно галят кожата ми.
Морето бушува. ...
по спомен
като буря
с разпилени коси
и боса
запомни ме такава ...
Сто кила
ще тръгна в атака със тежки проблеми.
Ще бягам,ще скачам и преси ще правя,
диети ще спазвам,отказвам и хляба.
Ден,седмица,месец спортувам...гладувам. ...
Отрова
бразда във пукната стъклена чаша.
Задънена улица в моите сънища.
Слаба светлина, блестяща изпод руините
на това, което беше сърце. ...
Мъж под чехъл
Лесно е да си мъж под чехъл,
много лесно просто си мълчи!
Да няма кавга,да не се задълбочи!
А бяха влюбени,щастливи преди, ...
История в 12 думи
в огъня пращи,
снимка на дете и пони,
жално жена тъжно крещи!
Вещерски бъртвежи
да спретнем хубава магия.
Ловихме паяци, хлебарки,
клечахме да си хванем жабки.
Обрахме всички най- отровни гъби, ...
Как ме е страх
Туй, че още те обичам, не значи,
че съм твоето старо глупаче.
С другите запълнИ участта си.
Аз сама ще поема кръста си. ...
Един живот
амалгама от любов, падения, възход
пясъчните кули, които със замах е сринал
непростените ми грешки, за които няма брод.
В него има радост и страдание ...
Кошмар
реално провокира моят дом!
Инстинктът му в очите ми осъмва,
настроен за война и за разгром!
Космато и отровно ме превзема. ...
Носталгия
Над Адриатика небето се е свило...
Посегна ли ще го докосна със ръка.
Душата ми, тъга е осенила,
носталгия аз искам да я нарека ! ...
Съдба ли е?
след толкова години самота,
забързани на някъде в живота,
не разбрали своята тъга!?
Съдба ли е, че всеки е обичал, ...
Искам те
и потъвам в самота.
От сълзите ти отпивам
и преглъщам жаден във ноща.
Докосвайки ръцете ти потрепвам ...
Ще нарисувам
голямо, кръгло, с множество лъчи.
до него облачета малки,
пухкави като дантелени мечти.
А долу, на земята пъстроцветна, ...