Стихове и поезия от съвременни български автори
The Pathfinder 🇬🇧
of a pathfinder, seeking the truth of the ages.
And by adding a little bit of ink
on the sketches of my fairytale
I put some colors on the pages ...
Интер
Р.Чакърова
Я помню чудное мгновение...
Уен скивъл съм тъ в онзи бар...
Кютюк, до умопомрачение ...
(не)Пораснал свят
но във тялото скита умора,
мисълта ни е скритият зов,
който шепне, че още сме хора.
Тайнствен любовник
ще ти разкажа за моята страст,
как тайнствен любовник ме следва в съня,
безкрайно различен от сухата пустош.
В света му потапям се, свободен и мокър, ...
Малшанс
спрете тока! Спрете тока!
На късо давам. Гранд проблем.
Застрашен ми е животът.
Дръпнете шалтера! Веднага! ...
Вечер в село
Усмихне ли ми се луната,
край романтичните звезди..
Аз в пазвата на тъмнината
си спомням мойте младини! ...
Сериал
в който нещо ново ще се случи,
но разбираш – вече си живял
в този епизод, познат и скучен!
И така до следващ епизод ...
Почти
ала само с теб
в онази странна светлина
от неугасващи в очите ни усмивки
тогава знам че всичко е наред ...
Соларна баня
Да сбира топлината – без портфейл.
И стойка му скроих – една модерна
конструкция, сравнима по Айфéл.
Бунар, маркуч, Бибо за водна помпа ...
Вече...
надежда за любов, е
вече премъдрост...
Селянин и магистрала
Бойко даде куп пари
и фучи като мистрала
автозмеят от зори.
Селянин пари ли види ...
Шумове
Ако в шумовете на града
ний чуваме крясъци
единствени и странни,
а ни се струват елементарни, ...
Терор ислямистки!
Убиват уж в защита на Исляма,
дори децата учат да убиват.
Защитата – жестока е измама,
а истинските цели се прикриват. ...
Боса
Защото земята зове ходилата ми,
И всички тръни, като варвари избуяли,
И всички камъни, с ръбове като кинжали.
Аз ходя боса. ...
Moя любима
и ето настъпва пак тишина.
Капки дъждовни лицето заливат,
ела, моя любима, една самота.
Ела - обгърни ме; ела ме вземи! ...
Марс
под крилете на носещи прах ветрове
и дъхът им отчаян неспирно реве
през дълбоките хиляди метри каньони;
ням букет от магнитни сияния гони ...
Спомени светли
едва си спомням и имената им.
Хора забързани, в бяг се понесли,
къде ли отиват и какво са занесли.
Глъчката стихва и после го виждам, ...
Завещание
и сърцето ми кротко замлъкне,
ще си тръгна безшумно оттук
без очи да отварям за утре.
Ще пророни навярно сълза ...