Стихове и поезия от съвременни български автори
Като феникс
взаимното начало
като слепец претърсващ пътя
с дарените от свише сетива
Тя ...
...Някой...
Колко е тъжно, когато нещо се разпадне...
само защото съдбата е пожелала така...
и то само за един единствен миг във вечността...
Толкова е несправедливо да ни се отнема живота, ...
Илюзия
Аз гоня вятъра.
А той все бяга,
като издухан от фуния.
Миманс в театъра... ...
Нежност
Аз все съм влюбената, до уши
във тебе, ученичка.
Която, стига да реши,
играе и на жмичка ...
Желание
Изля се върху нас и ни изплаши.
Потънахме в пороя изведнъж.
Задъхани, объркани и плахи…
Дочакали бленувана мечта. ...
Криза
Във трета глуха щом живота ме натика,
безпомощен съм в този коловоз!
Но с туй до днеска не можех да свикна,
макар че вече съм в житейския "обоз"! ...
Евтини хора
със липса на съвест и срам.
Двулични, коварни и без страх от Бога.
Признателност нямащи грам.
Ненаситни на гадости и самодоволни, ...
От обич
че цялата нощ си ме гледал
и вълнение още усещаш,
сякаш за пръв път ме срещаш.
Оставих ти тежкото бреме, ...
Заплаках ли...
така се смесват всичките понятия,
понякога се чудя и в съня
дали съм будна или е проклятие.
Дали е рана, дето се лекува ...
Спомени
и разпалват пламенно лицето,
протягам силно аз ръцете,
да изтрия пламъка в очите.
Спомените глождат във сърцето, ...
...Тетрадката...
Тя е безкрайна като пространство,
и там е толкова светло, като в дворец.
В нея има съвети и една тайна,
и е изпълнена с песни. ...
Натюрморт
куражът да си премълчава?
За себе си говори този век
и нещо свое ден след ден създава.
Картината- изпълнена със зов. ...
Бойко и българските коли
не са немски, а родни.
Честна дума -
открих завод за гума
и вече... произвеждаме коли, ...
The Queens Return 🇬🇧
it's already the twelfth of May.
I feel her passing every mile,
frown slowly turns into a smile.
I no longer have to wait, ...
Анулирана любов
Понякога любовта идва като документ,
с ясен срок, статус и правила,
аз съм партньор с теб, а ти с мен,
имаме сделка, но не знам до кога… ...
От август тридесет и четвърта-до наши дни
От Христo Кръстев Славов
Глава 1
Аз минах свойта икиндия..
Прехвърлих топлия зенит. ...
Миг във вечността...
Докато ти ми говориш, аз те наблюдавам
и времето спира за по-малко от секунда,
любовта ме зове и ме вика, в нея се вслушвам:
шепне любовно, сърцето което обича... ...
Хей, ти...защо си намусен/а...?!
Хей, ти защо си намусен/а...?
Не ме заключвай, моля те...
в тези твои клетки от ками...,
не заключвай и себе си там безутешен/а...- ...
Необещано
от утре само строги мисли ще подреждам.
Наобичах се и прекратявам,
душата грубо ще материализирам.
И няма да заплача, ще се смея, ...