Стихове и поезия от съвременни български автори
Къде са
Ако си тръгнал света да превземаш
без никому нещо ти да отнемаш,
не спирай! Светът очаква такива
да разработят пустата нива... ...
Не може
Какви размирни времена настават,
след толкова години на застой.?!
Неизплатени сметки не остават,
но връща ли се чукане и бой?! ...
Че думите не са...
Цветя подкожни в медоносен облак.
Дали е грешно, че осъмват тук
палитрите ми с много производни.
Рисувам слънце и рисувам дъжд. ...
Любов омайна
не ме лишавай от своя плен.
Не наранявай сърцето туптящо,
от твоята любов прекрасна.
Не оставяй птичето самичко, ...
Откровеност
След толкова алкохолни бдения
Все още чувам, мисля,
и вярвам – щом има спасение,
не може да няма Спасител! ...
Бях само "Аз"
Бяла. Студена. Като зимата.
Нямаше го понятието "Нас".
Тъгуваше ми даже и римата.
И знаеш ли? Как ли да знаеш... ...
Щастие
но се объркват точно на три.
Какво непонятно щастие ...
Безнадежден случай
"Заприличали сме на хора,
дето вечно си губят ключа... "
Миряна Башева
Нашите поколения ...
Граница
върху картата бяла,
а зад нея е всичко,
което обичам!
Тя гранична бразда е, ...
Равновесие
Любовта ми мълчи.
Тя държи ми ръката
аз я милвам с очи.
И ме сгушва да чуя ...
Набат тревожен
И пак горещо е, пак жега ни очаква.
На Арктика топят се бързо ледовете.
На океаните нивотo се покачва,
вълните яростно връхлитат бреговете. ...
Най-хубавото случва се накрая…
Понякога си мислиш – има време,
когато отишъл си някъде много надалече
и да покажеш чувствата се все не смееш,
а така бързо идва последната вечер… ...
Докато сърцето бие...
да усетя топлината...докато сърцето бие...
Ела, любов прегърни ме да усетя нежността...докато все още ни има на земята...
Ела, любов целуни ме...да усетя страстта и надеждата...докато все още кръвта тече във вените ни и сърцето бие във гърдите...
Ела, не се страхувай... ...
Унес
гледам през скования от студ прозорец, навяващи надежди и далечни мечти.
Изнемощял от изминатия ден, притварям бавно в унес сладък очи,
защото виждам щастие в своята умора,
а безсънието ми под раменете едвам ме държи. ...
Послание
Звезда ли си...
или си цвете...
или в асмата кротко се таиш?!
Къде е твоят пристан – ...
Човекът и Сатаната
/балада /
Живеел с труд Човекът на земята
Проправял път и зъбери рушал...
Със трясъка си късал тишината. ...
Балансиране
След раждане, когато сянката изстива
и слънцето червено в залеза стои,
забравяме живота, който си отива
и се надяваме на който предстои. ...
18+ Льо Бофф
Р.Чакърова
Ма шер, то зер...да идем, шер,
ей туканка - таме, до Ница.
В онуй селце - Теул сюр Мер - ...
Самота
Луната е самотна, никой не обръща поглед към нея,
И вълци вече не вият, свистят само гуми по асфалта,
Луната е забравена, очите гледат само в екрана.
Луната е забулена в прогнили романтични дрипи, ...
Олимп (из "Европейски оди и поеми")
и дом на всемогъщи богове,
познал победи, обич и коварство,
епични битки с дръзки врагове!
От тук започват древните легенди, ...
Лабилна психика
Морето беше първо. Ти дойде наскоро
и веднага встрани го поизмести.
Със отработен жест вратата ми отвори -
в съдбата си душата моя вмести. ...