Стихове и поезия от съвременни български автори
Работа
държи мислите ни заети,
далеч от бездната на болните ни желания.
Желания загубени невъзвратимо,
даряващи ни само тъжен спомен, ...
На Майка ми
А когато имаш нужда, страдаш тихо и сама.
Майка, татко, брат, сестра – всеки ти ще замениш.
Но после се прибираш пак сама и, знам, трудно ти е да заспиш.
Опора вечно за всеки ти ще бъдеш и като слънце ще блестиш. ...
Не по пътя
ходя по вода.
Миг съмнение –
потъвам.
Миг тъга – ...
Ние сме...
Ние сме Хитрино.
Ние – удавници в калния град.
Ние сме Мизия.
Ние сме Яна, ...
"Продължение" на първата ми книга
12/Изкарах две олимпиади,
за първите места във спор
Брояхме многото награди -
не бяхме хора в „заден двор”. ...
Усмивката на клоуна
От нея сън не хващам.
Защото за нея щом се сетя,
светът ми тя към лошо преобръща.
Усмивката на клоуна... ...
Заедно
и връзката ни става по-лабилна,
не си обръщам никога гърба,
защото не желая да съм силна.
Че силата не мери се с размера ...
Очи
Бяха големи, като сянката на луната.
Казах ли ти някога колко бяха красиви?
Знаеш ли, че в тях аз виждах света?
Помниш ли, че те помолих да не ги затваряш? ...
Небе
Застанал пред света голям,
в море от облаци облян,
щастлив съм да съм там.
Там – в синьото небе, ...
Огледално
Не съм твоя извор.
Знам, че насищам.
Но не потапяй ръцете си
тъй надълбоко ...
Копнеж
Няма болка, скръб и самота.
Не те тревожи тихият въпрос за смисъл
в една безкрайна светла синева.
Орлите се хранят със млади звезди, ...
Малка голяма любов
Р.Чакърова
Моят ангел до мен е заспал от умора.
Цял ден писал и смятал, умножавал, делил...
После топка е ритал до късно на двора, ...
Самотна чайка
Че в сенките на мрака пак съм луда...
пак сама до гроба драг,
избягала от пясъчния бряг.
Една - едничка чайка в небосвода, ...
От живота
живота неотменна
част - щастието
Кой хлопа в този късен час?
- Аз хлопам - каза Финдли.
- Върви си! Всички спят у нас!
- Не всички - каза Финдли."
Р.Бърнс - "Финдли" ...
Наужким
песен за дъжда –
и пях, и танцувах:
не! Нищо!...
Липсва ми ...
Потопи се в моя огън
причината ми там е неприлична.
В приумици е моят мрак,
но към него аз съм безразлична.
Приютила съм в кръвта си страст, ...
Монолог на един знахар
„Монолог на една свекърва”
Любезна жено, искаш да помогна?
За мъката голяма търсиш лек?
Тогава знай, молбата ти ме трогна ...
Ми
Алармата в седем.
Душът – неохотен, леден.
Обликът в стъклото – бледен.
Вече е седем и седем. ...
Еднорогът се научи да пише
Да е абсурдно,
нелогично,
нереално.
Бъди Микеланджело – ...
Последната си нощ бих прекарала с теб
бих прекарала
с теб,
заради когото
бих разделила миговете ...
Присмехулник
И прозрачно те гледа в очите.
Дълго си тръгва, а после остава,
блуждаещ безцелно в душите.
Накриво те гледа, уж те разбира. ...
Кораб без посока
тяло без душа, птица без крила
без вятър и без въздух, без любов
съм само едно подобие на сърце...
без кръв, без болка и без радост... ...
Приказка за скитника
където слънцето се слива със земята.
Един скиталец глух прозореца затвори
и каза: „Искам аз от днес да бъда вятър!”
Бездомник стана той под всеки покрив, ...
За тебе са звездите
За тебе е моята нестихваща радост.
За тебе е вярата ми огряла простора.
За тебе е любовта ми гореща.
Ще ти шепнат моите устни уморени. ...
"Продължение" на първата ми книга
със много стръв и яснота.
Заканите не ни смутиха
и плъзнахме пак по света...
Не бяхме винаги най-горе, ...