Поезия

253,1 резултата

Двама сме...(поне двама)

Заварвам всяка нощ
в една и съща сцена,
майсторски изпипаната постановка
режисирана от нашата Вселена.
Само вятъра преборва тишината, ...
1.1K 1

Ирония

Аз мога да улавям ветровете,
с тях рисувам вятърните мелници,
събуждам сутрин рано цветовете
и сивите ви дни превръщам в делници.
Във огнените си коси заплитам слънцето, ...
579 5

Не искам никога да умирам

Не искам никога да умирам
да се правя на силна
да преигравам
да си купувам мистерия от втората употреба
за жълти стотинки ...
584

Любовта е палача

Любовта е палача
когато е страдание.
А мислите са болка
когато думите са рани...
Върти се безкрайната ролка ...
461 2

Завещание

Да знаем славнобългарските мисии -
на Левски, Ботев, Аспарух, Паисий!...
Да пазим род, култура и език -
напук на новоробския камшик!...
Да светим в тъмнините безпросветни! ...
480 1 4

Откровено

Казват ми, родил съм се
със майчин вик...
Родил съм се със болка
сладка!
Баща ми ...Той сестрата нагрубил ...
389

Игра със огън

Копнеехме да седнем в самолет
и щастие да дирим по Европа.
Мечта ли бе това или късмет?
Разпръсна се на тънки съчки снопа.
И прокълнати да не сме юмрук, ...
593 2

Събуди се

Народе, събуди се.
Става нещо страшно.
С голям размах твори се история нова.
Не бил в робство пъшкал
народът пет века ...
804 1

Нощ и ден

Нощта приспа Деня.
Под облак бял постави му омайно биле
в тръпнещи обятия го приласка
и шепнеше му думи златокрили
Събуди се на Утрото в отмала ...
492 7

Човек ли съм?

Зад маската на своята Надежда
се криеш, а Душата ти крещи.
Заглъхнал вик без милост я отвежда
към грозни несъзнати дълбини.
Ти стенеш, а Умът ти, сам, ликува, ...
483 5

Раздумка

живее ми се в тялото на някой друг
(два метра мъжка сила здрави кости)
ще мога да повдигна и преместя
целия си свят и без да го подритвам
леко-леко накъдето искам да го нося ...
618 7

Заразно

То е Светая Светих,
то е истината проста-
да правиш секс, да пишеш стих-
душата си разголваш доста!
А получиш ли ,,оргазъм" ...
542 4

Беззаглавно

Остани в сърцето ми още за малко.
Тази затънтена гара в душата.
Бяхме тъй близки, просто е жалко
да ме оставиш сам сред мъглата.
Беше в началото, ще си и в края, ...
1.2K 2 19

Нощите не спят

Нощите не спят. И мисълта не диша.
Контурът на лицето не е за помнене, не е...
Застивам.
Има смисъл.
Контурите ми липсват. ...
684 6

Съществуване

Бледи, стъклени контури
носещи се кат мъгла.
Оживели карикатури
влачещи след себе си нощта.
Цветя издялани от камък, ...
452 1

Страшния

"Страхувам се, че ще се побера
в дланта ти, страшно дълго недокосвана.
Страхувам се, че ще я прогоря,
ако поискаш в нея да ме носиш."
Елена Денева ...
995 1

Ще те запомня...

/ на моята баба /
Ще помня твоята усмивка
оставила завинаги следа!
Пред огъня застилаше завивка,
разказваше за чудни времена! ...
861 2 19

Отвътре

Няма спасение, казват. Няма!
Светът е огромен казан, който ври от омраза.
И който успее да стигне ръба на отровната яма,
от някой приятел - не враг - е най-често наказан.
Студено е, казват, макар да кипят бесовете ...
780 1 5

Любов ли....?!

Любов ли ?!
Не чакай я от мене!
Не мога да съм
влюбена жена.
Търси я някъде ...
446 3

Рими и слова

7ч сутринта. Кафе, овес, лека болка в гърба.
Закусвам и размишлявам, пред мене ябълка
- сухо и меко, потъмняло петно от едната и страна,
гледам я и си мисля - Европа ли да е това!?
Отвъд иде заразата, разяжда я навътре и полазва цялата! ...
1.8K 3

Затуйка

Ми казаха, че пушень’ту убива.
А пиень’ту от черния ми дроб
си вземало мезе. И че не бива
да се заглеждам по жените, щот...
Ми то какво остана? Да са бръсна. ...
933 10

На теб, моя утеха

Отпадъци отново рециклираш,
избълвани от моята душа,
и с разум здрав и усет ме разбираш,
възпираш ме докрай да се руша.
Животът ми нагоре със краката ...
470

Вечер край морето

Вечер край морето
Навънка бавно дойде Вечерта,
по стръмните пътеки край морето.
Отстъпи хоризонта на Деня...
Замигаха зеници от Небето. ...
510

Сняг вали

Вали безбрежен, като марля, сняг.
Какво сега със тебе да си кажем?..
Покрива тишината всеки бряг.
И как сега навън да се покажем?
Преди в нощта- в леглото- да заспим, ...
411 2

МАгьосница

Една светулка беше будна
в тунела на изпуснатите влакове.
Струваше си и последната секунда
на чудене, отказване и чакане.
Първо не бях готов, после не беше тя. ...
909 5

Балада за миналия и утрешен ден

Само Бог е вечен.
Вселената – също.
Тя е безкрайна,
а Бог – вездесъщ.
А човек е птица ...
471

Под лунните пръски

Под лунните пръски
Красиво, в свойта вечерна премяна,
морето ни видя и се разбърза.
Започна да ни пръска с морска пяна
и тънките презрамки, ми развърза. ...
440 2

Приказка за Принцесата-Жабче

Живяла във кралство принцеса красива,
любима, обичана в кралския двор,
но с времето раснала буйна и дива
и бягала често от бащини взор.
Обиждала своите бедни връстници, ...
674 6

Опръсках те

Студът ли
въздуха смрази
или слънцето
капките дъждовни гали,
та около теб ...
668 10

Тъга...

Щом видя те сутрин
не мога да скрия,
огромната радост
от скрита тъга.
Но що ли я крия ...
488

Ще полетиш...

Повярвай, че изгарям за гласа ти,
копнея да разтворя сивотата,
да бъда нежен филтър за кръвта ти,
и пълнота във теб, сред пустотата.
С любов да разпилея чернотата, ...
665 1 8

Оправдания...

Знам...
Знам, че ако бях добра ученичка,
с уроците ти щях да стигна далеч.
Може би по-лесно щеше да е,
ако просто ми беше дал меч. ...
775

Живот

Как мога времето да спра?
И да се върна там, където днес е тихо.
Парцалената кукла е сама,
попила детски смях и страхове измислени.
Уж силни сме, а често коленичим, ...
474 4

Не очаквай от мен любовта ми..

Нощта се спуска
А останах сама
Къде си сега
Отвръщаш на чужди покани
а най-близката остави. ...
940

Към Пропаст

Европейската недъгава система,
я хвана бежанска екзема,
разкрачена се чеше тя до кръв,
за новите талази апетитна стръв!
Зърното налазиха го скакалци, ...
420

...Истински те обичам...

...Истински те обичам...
Сърцето ми изскочи и умря,
...после се роди и разтуптя...
Един поглед сля ни в едно,
...сълза проляхме едновременно... ...
600 2

Изгубената изба

Изгубената изба
Вечерта си шепти изветряло и тихо,
падат първите сънни сумрачни души
и отвън се разливат във хлъзгави стъпки.
Капки кръв... А дъждът ме праши ли, праши... ...
639 5