Стихове и поезия от съвременни български автори
xxx33
Не мога да те преболея!
Не искам никак да те пусна…
Треперя цяла, не умея
да търся жар във твойте устни. ...
Не се обръщай
не се обръщай, толкова назад,
където взимахме погрешните решения
и сами си правихме живота ад!
Остави във времето болезнените спомени и не пребърквай мислите ми в страх, ...
Опонента
Та той дори не ме познава,
но все се дърли срещу мен.
Със старите си навици остава
и пее стария рефрен! ...
Ти мен избра
душата да прегръщам със любов,
да те дарявам с радост, не със болка,
да те обгръщам с божи благослов.
Научи ме докрай да се отдавам ...
Не трябва!...
остра сабя я подминава,
но и да е така, ако свиеш крака,
всеки прав ще те тъпче тогава.
Ако ти се таиш или просто мълчиш, ...
Далеч...
в сълзите нестихващи,
в сърцето е облачно,
звездите - умиращи.
Далеч от очите, ...
Без теб
Будя се, ала те няма,
нещо в мене се присви,
леглото в стаята голяма,
тъжно спомените ни държи! ...
Луна
Прозорецът се свлича на малки стъкълца.
Отпред се ширва нощта.
Мракът облъхва с мирис на липа.
Куршум, изстрелян срещу луната, ...
На баща ми ...
бях много малка, когато ти си отиде от нас,
но все още помня дъждовния ден,
в който силно ме гушна,
и прошепна ми тихо - ...
Минута мълчание
но завещаха силната си вяра.
Днес ехото повтаря им завета,
а ноктите страхливо крие звяра.
Загинаха с идеята свещенна, ...
Когато те имам
и все пак го правя,
за да мога да съществувам,
а как да се оправдая?
Когато ме съзреш, ...
Лятна идилия
Няма ги вече старите улички
със калдъръм и смокини.
Не се предлагат гердани от мидички,
а травестити в бикини. ...
Детенце мило
изгря в небето с теб една звезда,
тя ярко свети, пътя осветява,
по който, най-добрата фея,
грижовно ще те води за ръка. ...
Просяк 4
води той живот нелек,
че никой ръка му не подава
и затуй за него нищо не остава.
Толкоз ли сме слепи и заспали, ...
Тъга
Защо ме гледат тъй печално
днес, твойте хубави очи?!..
И погледите ти прощално,
защо край мен летят, кажи? ...
Втори юни
множѝ Свободата - и
над необята!!!
В „Жив е той, жив е!“
струѝ Свободата - и ...
Брътвеж
костюма измачкан е от дългия стаж.
Светулки танцуват по студени паважи,
а звездите допълват се като от брулен пейзаж.
Обгърната с нощница от любовни дихания, ...
Да беше
истината отвъд това е.
Стрели пропити с отрова
насочени към мислите мои.
Мисля за дните с надежда, ...
На Ботев
Р.Чакърова
Каква душа е нужно да си носил,
какво сърце е нужно да си имал,
за да не жалиш нито миг живота си ...
Спомен
което е най-важно за нас
стои винаги скрито от нас?
Или може би в нас ли?
Играе някакви игри. ...
Лабиринт
се смеят тъй зловещо пред очите,
разтварят пак отровните си пръсти
и искат да достигнат до душата...
Сълзите се отронват по - спиралата ...
Случайна среща
Ей така, за няколко минути. Две?
Какъв си ти? Не може да си опиат.
Откъде пък този път се взе...
От толкова места ти как ...
НА БОТЕВ
на втори юни своя връх избра.
Дължим и нему гордостта, че носим
в сърцата си родината добра.
Един поет написа със кръвта си ...