Стихове и поезия от съвременни български автори
Принц или принцеса
по тебе, мъничко дете,
образът ти в сънища рисувам
хванато за мойте ръце.
Принц ли бе или Принцеса? ...
Молитва
ни гледа с укор ням
и гневния му дъжд
дави земята.
Гневът е толкова голям, ...
Навярно ти е кеф да го поемеш
Все пак и Бог, и Дяволът са с нас...
Добре е - казваш, - да се омишмашим
с безбрежна, бурна страст...
Увлечена от лудото съвремие, ...
Изборите идат
с грохота си стряскат –
сякаш искат да засенят
изборния крясък.
Как се люшка, как се люшка ...
Носталгия...
Домъчня ми, домъчня ми
за трева зелена
и за кладенчова бистра,
бистра и студена ...
Предизборно
Народът е бесен. Негодува. Псува!
Задават се избори, някакви, пак.
Трябвало задължително да се гласува.
Не гласуваш ли, значи си враг. ...
Стига сълзи
Защо ли? Не се ли наплака?
Ранявана, с тежки сълзи
препълни съдбовната чаша.
То удари бяха, то кръв ...
Как се пише есенна поезия?
без да бъде леко в стил "тъга"?
Като всичко вън крещи, че ето Я -
мразовита иде сутринта.
Като химикалът във ръката ти ...
Тъжен сонет
Защо късметът все те подминава
или върти на празни обороти -
сама да се приспиваш във леглото
с въпроса: ”Утре как ще оцелявам?” ...
„Ще се върна преди цветята твои да увехнат!”
В пустѝнята -
Изгаряща от жега бедуѝните
вместо вода,
спасителен мираж! - видели, ...
Зелето – дървесен вид?
Зеле родно, от полето.
„Свежо, от порода стара. –
Обясняваше момчето. –
За тавичка, за салата – ...
Опит за акро-портрет
Ето това е, което пронизва сърцето...
Огън изтръгват от теб до безкрай сетивата...
Думи и мисли чрез твоята реч сякаш светят...
От мрачината на болката сили почерпваш... ...
Изпитания
дали за изпитание ни прати бедност,
но бедността не задържа мътни талази,
и Бог спасява ни от новата вредност.
Бедността не е порок, не трябва да отчайва, ...
Емигрант
Да се чувстваш емигрант ти
в своята държава днес,
да не си спокоен за хляба на близките си
и да работиш и през деня, а и нощес. ...
Какви времена
Птичите ята
на юг са отлетели.
Емигранти на север
на тълпи запълзели. ...
Премеждия в чужбина
Труден е животът във чужбина,
защото тя не е нашата родина.
Пренебрежение срещам
и неприязън усещам. ...
Разкрепостяване
Дума по дума - разпространена е клюката.
Присмех след присмех - забравена е скуката.
Човекът мяра да не спазва, ако продължава,
съвсем малко остава до пълна самозабрава. ...
Стоя... и чакам...
И пак се прибирам вкъщи.
Безлична. Непотребна.
Като всяка друга вечер.
Стоя пред екрана. ...