Стихове и поезия от съвременни български автори
Тичай, конче
галопирай вихрогонче,
грива вятърна развявай
и с копитцата припявай
песен волна, лекокрила, ...
Земен ад
как строят се язовири
и си казал: -Ето, ето,
ще погледам пак сеири!
А човекът на Земята ...
Животът на смъртните
Чуй този звън на безброй барабани!
Чуй този ритъм стремглав
в телата от страст обладани
сплетени в н ...
Автотерапевтично
и помисли черни обгръщат го с' злост...
Смехът в миг пресъхва. Душата нехае.
Слънцето плаче. Студът е на пост.
Денят потъмнява. Мрачно и сиво. ...
Вечно жива
Една поляна с рози
е моята старост.
Младостта в карета вози
цялата събрана радост. ...
Доволна самота
докато смълчано на дивана лежах.
С дръзки пръсти премахна халата
от щастлива материя, но я не спрях.
Докосна ме нежно и се настани ...
Омайна песен
Които пеят омайно в нощта...
И напомнят ни стари легенди
за живота, мира, любовта...
И заслушана в таз песен омайна ...
Сбогом мое Лято!...
Сбогом мое Лято,
лято слънчогледно,
с цвят на старо злато-
чакай: за последно ...
Нещо Лично
животът ми показа лик суров.
В началото бях лист отронен
и наистина не бях готов.
В бездна най-дълбока ...
Когато той се появи
заострени от кражбата на чувства.
И след допира на някакви си празни хора
жилавото ми месо раздират.
След пътя, който си проправят, ...
Понякога
Вали... Роят се тъжно мислите в главата
и капките разбиват се в стъклата
като несбъднати мечти...
Боли... Не смея да извикам в тишината... ...
Търси се
Ограбена и опетнена, няма си нищичко.
Единственото нещо което има, е гордостта и славата!
Всеки би я разпознал, тя е с побеляла коса,
с зелена блуза и с червена пола. ...
В едно планинско селце
Село пусто – живот неживян.
И дворовете с мъка обрасли са.
Пътят взимал е кървава дан.
Не цъфтят и не раждат дърветата. ...
Въже за мъже
не съм по друг от другите мъже.
Живота в мене се осмисля
със теглене на битово въже.
Това въже ми е живота ...