Стоя на терасата с коктейлче в ръка и гледам околността, творейки с глупавата си глава.
Една мисъл непрекъснато върти ми се из ума.
Какво става с мен и моите сетива?
Гледам, ала не виждам с моите очи. А те блещукат само като две звезди!
Вятърът погали моята ръка, но аз не усетих нищо от това. ...
Когато спиш, си като пеперуда,
притихнала върху листа на цвете.
Устенцата набуклени учудено,
а пръстчетата леко потреперват.
Дъхът ти като летния ветрец, ...
В страстта си диво, жарно пламна,
зад крехка външност толкова измамна,
виж - образ нежен със копринена обвивка,
що сила крие зад невинната усмивка?
Красавице неземна с от рози огнен чар, ...
Докоснаха се ореол и лира.
Прегърнаха се вечност и мечта.
Светецът се въздигна над Всемира.
Поетът - зазвъня от красота.
Светецът изговори се във притчи. ...
Понякога съм твоят нощен блян.
Един делфин, към бъдното заплувал.
Душата ти - безбрежен океан,
все още като зов не просънувал.
От изгревите огнено трепти ...
За устните ти топли все мечтая.
Докоснеш ли ме с тях, аз полудявам.
Духът ми се издига към безкрая
и всичко земно в този миг забравям.
И сякаш бриз, по шията те галя. ...
Ле Мон- Сент Мишел*
... със Вечността родее се Скалата,
виши Бенедиктински манастир,
при приливи залива я вълната,
гнездят и нощем бурите след пир... ...
Цигулково, дъхът ми те издиря
и в полъха те следва уловен.
Поне веднъж да мога да изсвиря
нощта, която ти превърна в ден...
Цигулково, сърцето ми те врича. ...
Приказка за птицата и сиротника
Птица вкаменена върху перилото
втренчена, стаена - не помръдна,
сякаш махна му за сбогом със перото
и пусна го (дали не го изтръгна?) ...
Денят отпи две чаши топъл дъжд
и роклята на вечерта загледа,
със погледа ти се застреля мъж -
усетих как прониза ме в сърцето...
Чадърът ти от мрачна тишина ...
Копнеж, до скоро спящ, ме навести.
Припомни ми за какво мечтах тогава.
Копнеж ли те наричам или наистина бе ти?
Видях те близо, но далеч от мен остана.
Усещане. Съблазън нежна, ...
Една мълчаща и боляща недокоснатост...
Това изпитвам днес към теб...
Със снимки във ръка сънувам нереалности
и от сърцето си отчупвам грапави парченца лед.
А онзи ден се взирах в спящите ти мигли ...
Залитнах и ти беше там
Как да знам дали те обичам,
хубав си - ясно, сърцето отсича.
Що да го правя такова наивно,
тича по теб и по всичко тъй силно. ...
Отвори ли се пак вратата бяла,
погледнеш ли ме, жалък и студен,
разбирам, че в сърцето ти е влязла
поредната, без никакъв проблем!
Обръщам аз гърба си и се смея, ...
Никоя буря не трае вечно,
понякога е по-дълга отколкото очакваш,
но винаги след това изгрява слънцето,
което ще те стопли
и ще изгори враговете ти. ...
Нищо че пристигна с дъжд и вятър,
пак си те обичам, мое Лято.
На небето под атлазения шатър
чакам да строиш в шпалир житата.
Да поръсиш хиляди светулки - ...
В този хаос от минути и безвремие,
забравихме за нашата единствена Любов.
Превърнахме я в ежедневно потребление,
загърбихме я, отделихме се дори от Бог!
Забравихме за нашите мечти красиви, ...
Оцелявам на стрък
Полудя ли светът? Или може би аз полудявам.
В черногледа Земя имам вид на избелена врана.
А лисичи очи в мен са стрелнали жълти тинтяви
и ме дебнат насън. Не усещам душевна Нирвана. ...
Отекна гръм. И после зяваля.
Тъй монотонно, сякаш пред потопа.
И чувствата от земната кърма
прииждат и се вихрят във въртопа.
И времето препускащо се спря ...