Стихове и поезия от съвременни български автори
Скитник
скита той на този свят
и търси милост,
а хората го гледат
със омраза и гняв, ...
Празнота
завиват с одеяло от лъжа
безбожното еднообразие
на седмиците, дните.
И всеки тихо носи ...
През моите очи
И заслужено, и не.
Обичала съм.
Тайно и открито.
Обичала съм. ...
Равновесие
Понякога на крака да стоим
ни е толкова трудно,
без да падаме,
дори и прави да останем, ...
От мен
още те обичам
и в съня ти само
нежно ти се вричам.
Само в него мога ...
Моята мечта
Страст, свързана с една мечта.
Но тя не е за кола, богатство, слава, а е обикновена,
някак земна и реална.
Една мечта, комбинация от няколко неща! ...
Портрет
Имам си художник съсед.
Казват, че е майстор голям.
Днес ще ми направи портрет,
при него да отида там. ...
Уморих се
с теб, Живот! Да се сражавам
с разни подли, сиви хора,
себе си да съжалявам…
Уморих се да се влюбвам – ...
Амазонката
Не разбрах как и мен връхлетя
тази люта критическа зима.
Невъзпитана, подла и зла,
настани се без срам и я има. ...
Последно
но как да се справя със нея?
Когато всичко свое разададох го,
а тя дето дала е, вече е взела...
И няма копнежи, мечти или прочие... ...
Неонов град
и обгърне града в светлини,
ориентир ще са за някой по пътя,
че и сред мрака остават следи.
Поглеждаш на града суетата, ...
В 2 след полунощ (на Антоан)
преля от очите ми,
напълни душата,
запулсира в кръвта...
„Моя любов!“ - ...
Неопитоменият дивак
Кръжи около мен неведом Бог.
С фенер догарящ и мъждеещ
търкалям кухата си бъчва
и търся неопитомен дивак. ...
Време
минават дните и
всичко остарява,
само градът расте.
Но хората намаляват, ...
Безмълвно е сърцето на нощта
разпуснала коси от чер катран,
докосна вятъра с крила от птица
земята, попритръпваща от срам.
Поклаща той листа заспали - ...