Стихове и поезия от съвременни български автори

256.3K резултата

Нощни стихове

Сладникав полъх. Рехава мъгла.
Нощта настъпва с тънката игла.
Луна изгрява. В пазвата - с петна.
Виси отгоре с гвоздей на стена.
И сянка дълга. Ляга във пръстта. ...
483

Озлостено

Озлостено
Мразя да бъда обичан
и от всички да бъда презрян.
Мразя да бъда отличник,
не обичам да бъда и сам. ...
1.3K 2

Завинаги

Несбъднат си... А толкова те искам... -
ръцете ти, блуждаещи по мен,
и устните - във моите притиснати,
аз да съм полет, а пък ти - небе.
Гласът ти да е шепот и въздишки, ...
1.1K 2

Вечният

Да се родиш в града под тепетата вечен,
да усетиш магията по-древна от Рим,
да вкусиш аромата на града си любим,
на единия Пловдив - непобедим.
Там някога водените битки са славни ...
471

Преоткрити истини

Докосвам всяко нещо в моя свят
като единствено.
Усещам всяка скрита благодат
в сълза от истини!
И преоткривам нови светове ...
720 1

* * *

Особен свят
с рaзлични обстоятелствa,
изпълнен с нощи без звезди.
Отсъствa цвят
в заключен грaд, ...
712 1

На великата река

Разказваш ми
от сюрреалистичност изтъкана,
с течения - ту длани, ту - коси.
Ту погледи проблясват
с жизнена покана, ...
1.6K 8

Мелодия Опус 4

Лисицата си знаеше:
Светът за нея е създаден.
Под рижи залези
играят тромави кокошки
с лениво куче, със сънлив стопанин ...
1.3K

Все повече...

Все повече се деформираме.
И все по-малко се познаваме.
Принудени сме да избираме -
позорна бедност или плява
от хиляди ненужни думи, ...
650 2

Първичен инстинкт

Ти няма как да ми откажеш,
привличаш ме неудържимо,
с усмивките си ме наказваш
и ми наливаш лудо вино.
Инстинктите ни са първични, ...
865 2

Пътуване към себе си

Криволичим между себе си и другите,
във търсене на своето призвание.
Чертаем път. Изтъкваме заслугите.
На всяка крачка падаме в незнание.
Отърсваме се. Бавно се надигаме. ...
1.1K 8

Праскови

Лято е. И прасковите зреят,
натежали от обилен плод –
хиляди слънца, тъй сладки, греят,
пълни с топлина и със живот!
Праскови – и сочни, и големи, ...
2.3K 2

Коса

Пролетната свежест на роса
е твоята коса.
Лято вече е сега -
наближава есенна тъга.
Без теб - празна стая, ...
766 2

Люспи от сълзи

Кафе без захар
малко люспи от любов
лежат мъртви на сцената на суетата...
Смехът на публиката е призрачно самотен...
Залата е празна... ...
661 1

Най-дългото разстояние

Най-дългото разстояние
Когато беше много надалече,
аз исках те, усещах, че си тук,
мислено до теб заспивах всяка вечер
и не исках да погледна друг... ...
1.1K 1 2

Диалог с детето в нас

Малко дете, скрито сякаш в сърцето,
поиска в съня ми нещо да каже.
Протегнах ръце, погалих телцето,
преди тишината и двама да смаже.
Прошепнах му тихо: "Помня те още... ...
706 3

* * *

палтото ми
грижливо съхранено
си остана в гардероба
в антрето
... лято е
1K 13

Понякога мечтая...

Понякога мечтая да съм среща
на двама млади, влюбени, добри.
Да чувствам как телата им горещи
се сливат до предел - че чак боли...
Понякога мечтая да съм поглед ...
1.1K 7

Дъга

Дъга
Белите качулки на дъжда
глави са свели срамежливо,
преструвам се под тях, че си тъжа,
а сърцето ми подскача живо. ...
797

Наполовина

Наполовина
Ти никога не ме обикна тъй
както сърцето ми жадуваше.
Копнееше за мен наполовина.
Обичаше ме, но наполовина. ...
685 1

Последно обещание

-
Обеща:
Ще те искам, жадувам и пазя
като бъдеще в дом на последен адрес.
И ще бъда последният камък в овразите, ...
915 2

Начало в края

януари 2013 Румяна Славова
С писък се раждаме,
умираме страшно тихо...
Не избираме ние
ни място, ни време. ...
1.1K 4

Старата любов

Една искра от моето огнище
запали огън в моята душа.
И като мъж на моето равнище
аз щях сърцето си да разруша.
Дали любов - за мене непозната, ...
490 1

Когато в ада валеше дъжд

Когато в ада валеше дъжд
На мама
Изведнъж стана тъмно и пусто,
като пропаст пред крехки нозе,
изведнъж – без надежда за утре… ...
868 6

Летежна

Годините остават зад гърба ми,
като пътека на небе синеят.
Преминали през преспите, нозете ми
в следи от обич по земята се белеят.
Какво е щастие днес вече не се питам. ...
750

Миг

Косите в луда страст,
безбрежно разпилени...!
Ухание на палава игра.
И в тъмнината нежна
две тела в едно се слели! ...
654 3

Не мисля

Не мисля мен че ме обичат
и малко затуй ме четат.
Не малко хора ме отричат
и просто искат да ме спрат!
Дали съм аз овцата черна, ...
592 4

Близост

Ще отплаваш ли, за да откриеш пътечка към себе си?
Този свят по неволя е твой. Или просто сънуваш?!
Може би си решил да поспреш? Бяха много завесите,
през които премина. Или пък така ти се струва...
Ще се върнеш ли, за да намериш сърцето отново? ...
996 4

***

Конете в душата ми
лудо препускат -
зоват ги
земи,
небеса. ...
595 1

Черно

Черно
Черна душа и черно сърце в едно се чернеят,
черно и черно все за черно си милеят.
Черен да е светът и черна да е съдбата,
черни хора и черни създания черни чакат зората. ...
985

Портрет

Сaмотнa стaя
и във нея сaмотa
се виждaт зaд прозрaчния прозорец.
Един прозорец,
a зaд него прaзнотa ...
558 1

The earlier train 🇬🇧

The earlier train
Don't take the earlier train -
wait until day is dawning
look at the beauty of morning,
paint in same colour your brain. ...
1.8K 4

Мечти...

Мечти...
Застанал пред Безкрая и Морето
сега се връщам в мислите назад,
че цял живот мечтае в мен „момчето”
да бъда смел във битките пират... ...
571 1

Мерак

Меракът наш последен си отива.
Меракът за това си е мерак.
Пространствата изпълва със флуиди
до всяка дама с бюст, лице и крак.
И подсъзнателно го тя усеща ...
1.3K 6

Дяволитата

Намирам я скрита зад плоски мълчания,
в кръга на очите, в трамвая "желание",
наивна и боса, каквато си беше,
все тъй дългокоса, и малко бездрешна.
А бях я заровила нейде сред датите, ...
869 14

Пътуване до мама

И когато животът озъбен над мен се намръщи,
и ме перне с юмрук, а надеждица никаква няма,
аз се връщам назад, върху стария плочник пред вкъщи
с девет цветни лехи и усмивката топла на мама.
Мама прави юфка. И разстила корите на двора ...
4.4K 19 37

Въпросителни

Въпросителни
Петък е! Ден като ден!
Щурат се мисли, хора и птици.
Грее небето над мен.
Виждам се в мъдрите му зеници. ...
721 9

Равносметка

Не мога все за чужди грехове да плащам!
Понякога с усмивка, понякога в брой!
На чуждите лъжи, наивно да се хващам!
Научих се да различавам мой от свой!
Не искам да ви гледам натъжени ...
654 3

Какво ли съм ù дал

Какво ли съм ù дал
Отхвърли ме в цветущата ми младост.
Копнежите ми грубо прекоси
И ги прегази. Аз живях без радост.
Тръгни си, с тебе болката носи! ...
692 5