20 501 резултата
Когато истината е облечена в лъжи
напук на тях, остава си пак гола.
Единствено за слепотата ни тъжи -
Наивници, уви, сме всички хора.
Е, има и логични изключения, ...
  217 
***
Наопаки е хванал книга свята
и както му отърва тъй реди,
безбожен век. Огъва ос Земята
оплаква сякаш времето преди.
С душица си прогнила. Ти си крал и ...
  255 
БЛАГОДАРЯ
В салона честват стария поет –
овации, букети, бурни речи,
как ставал неуморно точно в пет
и как на никого не е попречил. ...
  903  17  38 
Балканджии
Ние тук сме родени на Балканите,
българи, бедни хора но с добра душа.
Едни са на нивите а други на дюкяните,
все в борба за хляба, но не скланяме глава. ...
  439 
За някакъв нищожен миг,
представата ми - да те няма,
крещи за теб с неистов вик,
от мъка, болка, и от жажда.
Тогава силата ми мъжка, ...
  263 
БЯЛО И СИВО
Болезнено бяло в градината,
безсмислено сиво в душата...
Пътеката, плахо премината,
ме води към бездна позната. ...
  374 
Да бе душата взрив, та прославеното его да пострада
да беше сринал арогантното ни аз, с гръм и трясък страшен!
Предали себе си на грешния инат-живеем в собствен свят
откраднали от някой си лъжа-пазим я за истина ни свята!
Бленувани в лъжи надежди, разбираш че били са грешни ...
  342 
НЕПИСАНИЯТ ПСАЛМ
Обратното броене не започна.
Стрелката малка спука циферблата.
Приличам ли на полудял стрелочник,
пропуснал най-съществената дата? ...
  318 
В напуканите длани на земята
накацала порода непозната –
ни кукувици, зверове, ни люде,
с усмивка тъй притворно лицемерна
и искат в огледалото да мернат, ...
  348  11 
ДОКАТО ЩРАКНЕШ С ПРЪСТИ
Къде ме отнесе покоят вечерен?
На изток ли беше, на запад? – Не знам.
В стрелките прекършени кой ще намери
утеха и даже за бъдното знак? ...
  312  12 
Дайте ми, братя, да подишам праха.
Да опитам с вас от потта на роба.
Искам и аз да бъда проклинан,
но без да се кланям и без да кимам.
Нека ни съскат със злите очи. ...
  1162 
Животът е пепел без огъня на любовта,
без любов светът е като луд танц на смъртта,
без любов светлината в мен се превърна в нощ
сто хиляди пъти или още
Чакането на любов е деликатес на самотата ...
  865  12 
Животът е птица
Животът е прелетна птица,
все лети и лети...
Годините бързо минават,
неусетно дори... ...
  371 
Когато Мракът повдигне
своята гневна ръка
и с надменно коварство развее
мракобесните си знамена:
Неволята с блага усмивка, ...
  235 
ПРОГНОЗАТА ЗА НЕОБЯТНА ЗИМА
За всяко зло си има чернова
и план, разписан в седем-осем точки.
Додея ми от всеки карнавал,
от маските с гримаси непорочни. ...
  771  14 
Без теб не бях ли аз мъгла?
Която се разстила по полята.
Жената нежната и мила.
Под повея на самотата.
Не бях ли облак прах. ...
  921 
Повдига ми се от света,
в който днес живеем.
Свят затрупан от тъга.
Отхвърлил всичко истинско, а пеем?
Пирати хвърлят своите була ...
  411 
Не минавай по лесния път!
Уж летиш – все пред някого лазиш.
Там жарава пред входа в отвъд
очертала е надпис: „Омраза“.
Там блещука сред дим зарево ...
  275 
Вплетох ви в гривите (щедра съм) всичките
сини мъниста на свойта душа.
Бяхте богатството мое, едничкото,
явно отново изконно греша.
Мене изправят отново на кладата, ...
  666 
Хора бяха, чувах ги –
нищожества, обвити в скръб.
Невидими, усещах ги –
никога не падаха по гръб.
Отчуждение ги тласкаше ...
  434 
Защо сме се обличали в заблудата,
че всяко нежно чувство е от искреност?
Клишето, че да вярваш силно в чудото,
не ражда свобода, а зла зависимост.
Към толкова принадената влюбеност, ...
  300 
Огън жена
С коса дълга червена сякаш огнена е тя
една красива жена с усмивка на уста
пее песен народна от сърце и от душа,
песен за млади влюбени, за любовта! ...
  310 
Години се трупат
(Онегинска строфа)
Автор - Величка Николова – Лита
Години се трупат, и трупат, и трупат,
а ние вървиме към бъдното... *Оф! ...
  309 
ЗЛАТНА СВАТБА
Колко бури преминахме с тебе.
(Бях понякога бурята аз.)
Вечни разпри – излишни и дребни,
за прането, за точния час. ...
  778 
Веднъж учителката амбициозна
реши да покаже на децата,
че науката позната
по - въздесъща е от Бога!
И каза им във час така : ...
  410 
Аз не помня от колко години,
януари все сив и самотен е.
Умориха се старите зими,
също както мори ни живота.
И копнея със нова надежда, ...
  287 
"На мен ли? Вече нищо ми не пречи,
Не нóся пръстени с гравиран страх",
такава съм си – сбъркано човече,
дори да ми се плачеше, запях.
"На вятъра ми косовете кацат, ...
  393  15 
Трева ще стана жилава, бодлива,
крайпътен с остри тръни пълен храст,
не искам, като никого от вас,
човек да съм! Не ми, не ми отива.
Ще стана птица, малка, сладкогласа, ...
  533 
... И виждам я, сякаш беше вчера,
една орлица в гнездото да седи.
Тя гордо пази, отвисоко гледа
как всичко около ѝ се мени...
Щастлива е, познала и радости, и болка, и тъга. ...
  225 
Има бури, които помитат.
Треперещ, мокър до кости вървиш
И сам изтощен ти се питаш
ще можеш ли докрай да издържиш.
И гъсти мъгли те обгръщат ...
  309 
Работят всички, както могат.
Труда заплащат им с пари.
Дали са малко или много,
сам нека всеки прецени.
С пари да купиш можеш всичко: ...
  569 
КРАЯТ НА ЛЯТОТО
Разбрах, но късно – простите неща понякога са много ценни –
светулков рой да прекоси нощта в дъха на юнската люцерна,
да седне кротко баба до пещта, да окачи котленцето със мляко,
да тлее – кротко шипнала, жарта и много дълго изгрева да чака, ...
  416 
Имаме малко време на Земята,
що ни е дадено от Господ Бог!
Ще дойде ли нявга светлината,
или по принцип светът е жесток!?
Съществува ли въобще душата, ...
  398 
КОЕТО С НАС НЕ НОСИМ ЗА ОТВЪД
Раззина паст седефената нощ,
погълна лакомо селцето пусто.
И тутакси – иззад плета, до пруста,
без звук разля се лунният разкош. ...
  277 
В лилава люлка горестта ми дреме
от здрач и мраз във януарска вечер.
Броя секундите си- празно време,
в живот от дъх на божество изсечен.
Сънят ми бял- реалността прониза ...
  286 
Шейна на път сред снежна буря.
Безкрайна страшна пустота.
Камшикът гърбове прежуря,
за да поддържа скоростта.
Във впряга всеки с нрав различен. ...
  268 
В най-тъжния град на земята,
там, дето оплакват живота,
аз вярвах сляпо в съдбата,
(но се клех в третото си око.)
И понякога времето спирах. ...
  277 
ДО ДЕСЕТ БРОЙ
Тъй често евтини и зли
са думите, които ръсим –
като пресъхнали трохи
от ресторант с покривки мръсни – ...
  630  12 
ЛУННАТА СОНАТА
В далечен миг, когато бях дете
и вярвах в поучителните притчи,
прохладен здрач нахлу да насмете
от стаята ми гласовете птичи, ...
  274  10 
И показа си зъбите белите,
тази зима и с вой закъснял
на парченца разкъса неделите,
леден вятър навред е развял,
знамената на бяло безсилие, ...
  588 
Предложения
: ??:??