20 531 резултата
Студът на празнотата ме поглъща.
Кръжи около мен неведом Бог.
С фенер догарящ и мъждеещ
търкалям кухата си бъчва
и търся неопитомен дивак. ...
Кръжи около мен неведом Бог.
С фенер догарящ и мъждеещ
търкалям кухата си бъчва
и търся неопитомен дивак. ...
415
1
Времена смутни настанаха,
превзеха мойта душа.
Там отдавна останаха
само отчаяние, мъка, тъга...
Не зная как го допуснах, ...
превзеха мойта душа.
Там отдавна останаха
само отчаяние, мъка, тъга...
Не зная как го допуснах, ...
713
2
313
2
Печалното не е в това,
че вече съм в старостта,
а това,
че си отиде младостта.
На младини ...
че вече съм в старостта,
а това,
че си отиде младостта.
На младини ...
283
5
382
1
Червени рози
Червени рози по
лицето на съдбата,
разпепеляват се бързо,
дълбоко в душата. ...
Червени рози по
лицето на съдбата,
разпепеляват се бързо,
дълбоко в душата. ...
1124
3
Безреемие и истина,
това е бъдещата ни съдба.
Като роман с усещане за минало,
в което всеки вече е забравил
своя монолог... ...
това е бъдещата ни съдба.
Като роман с усещане за минало,
в което всеки вече е забравил
своя монолог... ...
821
7
Отмина пролетта на мойто детство
набързо, като топъл летен дъжд.
Тя някак тръгна без транспортно средство,
но ме превърна във пораснал мъж.
И аз през цветни пролети и зими, ...
набързо, като топъл летен дъжд.
Тя някак тръгна без транспортно средство,
но ме превърна във пораснал мъж.
И аз през цветни пролети и зими, ...
364
7
Пътеката ми, вече уморена,
изглежда, че приключва в тишина.
Изгубва се в потока на безвремието.
Там няма ни прозорец, ни врата,
които да откриват нещо друго - ...
изглежда, че приключва в тишина.
Изгубва се в потока на безвремието.
Там няма ни прозорец, ни врата,
които да откриват нещо друго - ...
559
3
Човечеството е дете, целунато за лека нощ,
оставено съвсем само. Не спи в тъмната си стая.
Пристъпва, препъва се.
Стои при малкия перваз с цветя,
в очите му - безброй звезди, мрачна бездна от омая. ...
оставено съвсем само. Не спи в тъмната си стая.
Пристъпва, препъва се.
Стои при малкия перваз с цветя,
в очите му - безброй звезди, мрачна бездна от омая. ...
725
1
6
Къде отиде нашето доверие?
Къде отиде заклетото поверие?
Защо разби се нашето приятелство?
Защо показа се нежеланото предателство?
Разбито приятелство, това ли трябва да остане? ...
Къде отиде заклетото поверие?
Защо разби се нашето приятелство?
Защо показа се нежеланото предателство?
Разбито приятелство, това ли трябва да остане? ...
400
2
СЮИТА ЗА ГЪРНЕ, ДВАНАЙСЕТ СЛЪНЧОГЛЕДА И ПАРЧЕ УХО
Във простичко гърне
на маса с дървен плот
във топли цветове
от Слънцето - живот ...
Във простичко гърне
на маса с дървен плот
във топли цветове
от Слънцето - живот ...
401
1
Бях съпруг, баща и мъж
с жена, деца и къща.
Но съдбата не веднъж
във дните се обръща.
Днес съм дядо и съпруг ...
с жена, деца и къща.
Но съдбата не веднъж
във дните се обръща.
Днес съм дядо и съпруг ...
417
9
506
Очите ти намерих бързо в мрака,
гласа ти чух, когато пак заплака.
Не можеш да си вечно силна,
особено при таз' съдба усилна...
Вярвай вечно в благодатта, ...
гласа ти чух, когато пак заплака.
Не можеш да си вечно силна,
особено при таз' съдба усилна...
Вярвай вечно в благодатта, ...
610
4
Море се лее в подлезите,
многоцветно, буйно и неудържимо.
На вълни се разлива по площадите
и наводнява заведенията.
Нахлува през открехнати прозорци ...
многоцветно, буйно и неудържимо.
На вълни се разлива по площадите
и наводнява заведенията.
Нахлува през открехнати прозорци ...
556
1
Прииждаща вечер - студената плазма на дните...
Кръвта неизтекла в звездите
пулсира отново във мене.
Под мъртви тапети дочувам
как малкото камъче диша. ...
Кръвта неизтекла в звездите
пулсира отново във мене.
Под мъртви тапети дочувам
как малкото камъче диша. ...
909
4
16
Eднопосочен билет...
Нощта сакрални тайни смутно крие,
легенди и предания реди-
среднощен вихър-бродник късен- вие,
раздират мрака падащи звезди... ...
Нощта сакрални тайни смутно крие,
легенди и предания реди-
среднощен вихър-бродник късен- вие,
раздират мрака падащи звезди... ...
433
4
Прозорецът със закованите крила
Прозорецът горе
стоеше отворен
и чакаше тръпен и ням
така да се случи, ...
Прозорецът горе
стоеше отворен
и чакаше тръпен и ням
така да се случи, ...
1451
1
32
И не ще се спреш
да си най плам и жар, а
не - сняг, лед и скреж!!!
да си най плам и жар, а
не - сняг, лед и скреж!!!
549
4
Обърнати очи
Дали не са обърнати очите ми,
дали не виждах наобратно,
дали сУшина не са сълзите ми
и дали е тъй всичко еднократно. ...
Дали не са обърнати очите ми,
дали не виждах наобратно,
дали сУшина не са сълзите ми
и дали е тъй всичко еднократно. ...
966
22
Вървя и все вървя по своя път самичка,
пейзажи в мен носталгия просмукват.
Запях и чувствах с волността на птичка,
но питах се тревожно - защо е скучно.
В голяма къща съм стопанка малка, ...
пейзажи в мен носталгия просмукват.
Запях и чувствах с волността на птичка,
но питах се тревожно - защо е скучно.
В голяма къща съм стопанка малка, ...
724
1
9
Не искам да съм победител,
нито на живота зрител.
Не искам да съм на върха,
нито изхвърлен на брега.
Не искам тръпки екстремални, ...
нито на живота зрител.
Не искам да съм на върха,
нито изхвърлен на брега.
Не искам тръпки екстремални, ...
922
1
409
1
Замира тишината бавно в здрача
от тропотът на конските копита.
И спира умореният си кон ездачът
да вдиша светлината на звездите,
да отпочине сред тъгата на саваната, ...
от тропотът на конските копита.
И спира умореният си кон ездачът
да вдиша светлината на звездите,
да отпочине сред тъгата на саваната, ...
755
14
Ако накой нявга мислите ми прочете,
ще си каже: този бил е луд...
После бързо всичко ще забрави
и ще хване правият си път.
О, презри ме, весело човече, ...
ще си каже: този бил е луд...
После бързо всичко ще забрави
и ще хване правият си път.
О, презри ме, весело човече, ...
593
Тухла в зида
На стария зид,
преди много лета
от майстор безимен направен,
сивее самотно ...
На стария зид,
преди много лета
от майстор безимен направен,
сивее самотно ...
775
3
Самотен е и този космос
Не ми достигна даже той
И в екзистенциалните въпроси
Намерих студ, и лед, и зной
Личността си аз погубих ...
Не ми достигна даже той
И в екзистенциалните въпроси
Намерих студ, и лед, и зной
Личността си аз погубих ...
637
471
Пaрчетa чувство, рaзглобени пъзелно
и мисъл-вятър в чaшa от рaкия.
Дa изпревaрим слънцето вървим. Вървим и бързaме.
Телaтa ни летят междустихийно.
Въздушност, скътaнa нaвътре в дълбините. ...
и мисъл-вятър в чaшa от рaкия.
Дa изпревaрим слънцето вървим. Вървим и бързaме.
Телaтa ни летят междустихийно.
Въздушност, скътaнa нaвътре в дълбините. ...
784
1
6
Днес нямам за тебе думи излишни,
за да ги изричам без глас в нощта.
Намирам в себе си ноти лирични,
с мелодия стигам до твоята душа.
С магия, с нежност ще те прилаская. ...
за да ги изричам без глас в нощта.
Намирам в себе си ноти лирични,
с мелодия стигам до твоята душа.
С магия, с нежност ще те прилаская. ...
572
1
Денят със грижи ме залива,
че пречи даже и на слух.
Стремеж със можене се слива
и огън има в моя дух.
И птица бяла ме повежда ...
че пречи даже и на слух.
Стремеж със можене се слива
и огън има в моя дух.
И птица бяла ме повежда ...
317
4
Поети-жаби в блатото крякат...
На празника на поезията
награди им се раздават.
Въшки на лед, кореми издуват.
На его-еректус пристават. ...
На празника на поезията
награди им се раздават.
Въшки на лед, кореми издуват.
На его-еректус пристават. ...
883
2
21
Тишина…
Застинала в прозрачните дрехи на житото.
Толкова... толкова щастие от дните прелива!
Перли и розови макове…
Грехове… ...
Застинала в прозрачните дрехи на житото.
Толкова... толкова щастие от дните прелива!
Перли и розови макове…
Грехове… ...
571
1
Наричането е в основата на всичко
и жаждата за опознаване.
„Това” и „онова” са повторения
обхванати от безподобна лудост,
които вярват във излишието на другия. ...
и жаждата за опознаване.
„Това” и „онова” са повторения
обхванати от безподобна лудост,
които вярват във излишието на другия. ...
420
2
395
1
***
Със Светлина денят ни поздравява,
че празник се посреща най-Велик!
В бракосъчетание с енергия дарява,
чрез изгрева на Слънцето в този миг! ...
Със Светлина денят ни поздравява,
че празник се посреща най-Велик!
В бракосъчетание с енергия дарява,
чрез изгрева на Слънцето в този миг! ...
1044
420
1
С дъх студен като на дъжд
сърце притихнало, разпънато на кръст
Очи без вяра, очи на тиха самота
коси отрязани на скитаща жена
По път незнаен тя поела, ...
сърце притихнало, разпънато на кръст
Очи без вяра, очи на тиха самота
коси отрязани на скитаща жена
По път незнаен тя поела, ...
1343
Морето има много брегове,
вълни на времената ги отмиват.
Животът има своето небе,
където и съдбите ни се сливат.
Денят умира с грохот на вълна, ...
вълни на времената ги отмиват.
Животът има своето небе,
където и съдбите ни се сливат.
Денят умира с грохот на вълна, ...
843
15
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
