Поезия

253,1 резултата

Всичко

Ако бях в отвъдното,
щях като призрак
да се върна,
само за да
те прегърна. ...
1.1K 2

* * * *

Внезапен студ прегърна ме през рамо.
И някъде, сякаш в друга земя
едно дете извика тъжно "Мамо!?"
А после стана тихо. Заваля...
... от онзи дъжд, в който умират думите ...
734 1 5

Време

Във времето на вълците
хората се превърнаха в кучета,
бягащи с подвити опашки
пред белите зъби на глутницата,
светещи в тъмното - като ножове. ...
602 1

Прошка

Прости ми, Господи! Прости, когато
наместо обич чаша студ подавам.
Нищожното, пред блясъка на злато,
до днес не се научих да познавам.
Прости ми пропиляните сезони, ...
897 7

Просто сън

Нощта е сякаш чудна магия
Звезди безброй в небосвода блестят
Луната е облякла светла премяна
Светулки весели край нас кръжат
Аромати нощни се носят отвред ...
847 3

Истинско страдание

Истинско страдание
Живеем в сиво ежедневие сред което
всеки гледа свойте мъки и играе важни роли,
всеки се оплаква какво му тежи на сърцето,
какво го трудност сполетяла и че имал той неволи. ...
905 1

Игра с огъня

Политици:"Ще допускаме араби емигранти
на българска територия."Какви гаранти
на националната сигурност са те?
Ама и ние сме си виновни, че сме овце!
Ами ако направят атентати, кой ще ги спре?! ...
546

Мечти и желания

Когато човек има мечти,
трябва за тях докрай да се бори.
Като искрици от огъня се раждат,
не положиш ли усилия, угасват.
Желания най-съкровени със тебе те живеят, ...
804

Кокичета

КОКИЧЕТА
Пълзи в душите ни мъгла,
каквато досега не е пълзяла.
Не вярвам в първата слана.
Силно вярвам в пролет бяла… ...
1.3K 8

По стъпките на вятъра

Човек вървеше в тъмна нощ
и беше никак неуморен,
в търсене на ветрената мощ -
нейде из света просторен.
Вървеше бавно ден след ден ...
787 3

Но те искам за Бога...

Като дъх неизречен,
като писък строшен,
като порив извечен
все те нося във мен.
Като стръкче надежда, ...
1.1K 1

Балансиране по въже

Животът е опънато въже
от точка "раждане" до точка "нула".
И аз съм като циркови мъже:
балансирам по въже на кула.
И в смели стъпки плъзгам всеки крак ...
476 2

Моят изтребител 2011

Изтребителю - знам, че ме чакаш -
за да седна в твоя кокпит.
И да пробием двамата през мрака.
Та нали ние с теб - сме елит.
Изтребителю - твоите турбини ...
613

Самота

Излизам и пак се давя в сивото небе.
Как тежи ми този вкус на самота, да мога времето назад да върна,
да изтрия стъпките, света, пространството да преобърна.
И духа този безразличен вятър пак, мъчи ме с догадки и въпроси.
Цял живот ли ще се скитам аз в пътека без посоки.
568

Какво работя

Попита ме един човек
какво работя.
Стихоплетец - отговорих,
- на повече от месец.
- Ще рече, че си поет?! ...
755 18

Еснаф

Затворен плътно в своята килия
оставах сам със своята съдба,
настръхнал в битки за една филия
и окован за свойта Свобода!
Пътеката е строго очертана: ...
625 3

Дар от принца

Здравей, съкровище любимо.
Здравей, приятелко добра.
В началото на този ден бъди жената
с най-красивата усмивка на света.
Бъди с весело сърце и почни ...
636

И някога, когато...

И някога, когато…
И някога, когато бъдеш мой,
ще мога думи от небето да мълвя.
Ще нося аз надеждата в сърцето
и друг, несътворяван стих ще изрека. ...
849 13

В кого е вината

На дивите зайци останаха само хранилките.
Всички побягнаха в някаква друга гора.
Незнайно защо, все ловците за бягството питахме,
а тайната бе се стопила навеки в снега.
Без зайци хранилките бяха ненужни. ...
684 6

Спомени

"Да си вземеш кибрит и да драснеш ядосано клечката" Бистра Малинова ("Намек за зима")
Моите спомени не на хартия са писани.
Тях не гори ги кибрит.
Те са ми рани, от мене самата орисани -
нищо да не ги цери. ...
917 13

Въпроси с мъничко надежда

Дали да се откажа от мечтите си
със тебе да споделям дните си?
Дали безмилостно към нас ще бъде времето,
че най-безценния ни дар да вземе то?
Дали ще мога да почувствам силните ти длани ...
958

Твоята мечта

Твоята мечта
Веч не си сама,
имаш си мечта,
тя е любовта,
тя е нежността. ...
721 1

Дълбока обич

Докато утрото те раздвоява -
в мислите и в сетния ми ден
една сълза на обич ме спасява,
разбила ежедневния ми лед.
Преди да пусне нежната Луна - ...
897 2

Герой

Попитай ме дали те търся,
изгубен сред мъглата в мен,
замръзнал в собствената слабост
и пак от нея наранен...
Попитай ме! Ще си призная... ...
896 1 7

Тази любов

Тази любов накъде ме води? -
към безсмислена бездна.
Плътта ми е пропита с отрова
и смъртна безнадеждност.
Тази любов на кръст ме разпъна - ...
950

Намерих те

Намерих те
Вървях, падах, плаках,
копнях, ставах
и пак тръгвах.
Тръгвах към теб. ...
682

Кой в машина за сълзи ще се познае

От детските очи какво остана
след хаоса в Сирийската страна?
Болят като дълбока, тежка рана
от още незапочнала война.
Те сякаш са пресъхнали герани. ...
522

След толкоз истини нечути

След толкоз истини нечути,
на истина прилича Тя
Застинал куп - желязо и бетон,
превръща се в поредния Голгота...
Високо – горе, ...
1.1K 2 7

Скитница

Изморих се, знаеш ли, и то отдавна,
все не се намирам между другите...
Все скитам, моля се и жадна
след всеки дъжд оставам и на дъното...
Изплаках се, пребродих всички улици ...
1.1K 4

Необяздена младост

Необяздена младост
във душата ми страда
и се моли нахалост
за едничка награда -
да ù дам да отпие ...
868 3

Есенни минзухари

Лилàва есенна тъга
в очите кротки на полето.
Танцьорки сякаш от Дега.
Усмивка тиха на лицето
на Есента. Без стон и звук. ...
742 8

Онемял грамофон

„... и в гърлото ръжда се наслоява.“
„... и думите с дъха споява...“
Развали се грамофонът на гласа ми
и плочата спря да се върти.
Музиката бавничко замлъкна ...
1.1K

Несебър

Остави само траен спомен в мен...
О, град Несебър, как да те забравя?
Навярно ще се върна някой ден...
с носталгията своя да се справя!
Морето още помни любовта... ...
809

Светъл стана денят

Вървя си по слънчева топла алея
толкова жива, красива,
чак ми иде да викна, запея.
Птички шарени щукат навред,
пеят, пищят, чуруликат, ...
1.1K

Чувства

Преливат чувства в мен,
от любов до гняв,
че не мога да съм с теб,
сигурно е грях?
Желание огромно, ...
1.1K

На мама

Пътят на живота е страшен особено налага ли се сам да го вървиш.
Изпълнен е той с трудност и тъга.
Добре, че, майко моя, беше ти, добре, че Бога шанс ми даде
ангел да наричам с майчините имена.
По пътя страшен ти никога не пусна моята ръка. ...
504 2

А птиците остават, за да пеят 2011

Отивам си. Пред залеза немея.
И няма утре мене да ме има.
А птиците остават - за да пеят.
И пак ще дойде лято, а и зима.
Отивам си. Остават моите песни. ...
1.6K 1 4

Обичал ли си някога така...

Обичал ли си някога така,
че да не можеш да опишеш с думи?
Да искаш, жадно, нечия душа
и от жесток копнеж да се погубваш?
Жадувал ли си някого в нощта ...
6.7K 1 8

Ела при мен

Ела при мен
Гласът ти ме пленява,
във мене той звучи,
сърцето ти ме сгрява,
при мене остани. ...
722 1

Банално (или анатомия на една раздяла)

На една приятелка
Пепел след огън – угаснала страст,
колко банално – стени между нас!
Камък до камък – стих неразбран,
или' откровено – розов роман... ...
1K 20