Къде го чукаш, къде се пука?!!!
А мислех днес да пиша за любов…
И музата любовна ме споходи,
но нещо в кръста ми изпука, ох!
Май Купидон погрешно ме прободе… ...
Народе, за теб просто ме боли,
от вълците мутри кой ще ни спаси?
Те са много голямо бедствие,
на прехода злощастно следствие,
защото от тях страдаме всички, ...
И ти ли ще ме съдиш? Хайде, давай.
На мене ми изнася да съм грешница.
Отхапах, а дори не се задавих
от ябълката на онази вещица.
И чаша със отрова съм изпила ...
Покварен свят от думи тежки,
от безчинства и ламтеж суров.
В него лутащи се безметежни
две сенки на отминала любов.
Те търсят се и искат да се слеят, ...
Толкова те обичам аз, разбери, че
без теб не мога да живея нито ден дори!
Ти за мен си слънцето, което грее всеки ден в моите очи.
Когато не те видя, слънцето залязва,
цветето увяхва! ...
АЗ ПАК ОТКРИВАМ...
Аз пак откривам светлина в очите ти -
потърсила до тебе топлинка
и зная, че съм бяла във мечтите ти -
понесла в шепи сенки и цветя... ...
Как си, ме попита една приятелка.
Самотен и щастлив.
Щастлив, че ми пише една душица скъпа,
една учителка любима и красива.
И това ме радва, защото е добра към мен. ...
Там, в близките земи на запад,
където снегът блести до юли –
там, където мечтите не се цапат,
а идеалите тръгват с цървули.
В чужбина, дори и с нова риза, ...
Чудя се накъде аз крача
не виждам пътя бляскав и красив,
а виждам само улиците сиви.
Губя те, любов, изчезваш от мечтите ми дори,
бавно избледняваш ти... ...
Щастието чувствам аз тогава,
кога завърна се в Родопа стара.
Красоти чутовни пред мене екват
и в сърце ми като звук отекват.
Листенца сребърни, тревици златни. ...
А казват: "Времето лекува!"
и болката щяла да спре...
Как моята болка ще се излекува?
В сърцето ми тя расте ли, расте.
Без глас останах аз да те викам, ...
Спряло е времето в малкия град,
бавно надигат се спомени сетни.
Живи са още и Слав, и Спартак,
зреят лозята под делници летни.
Горди са хората в славния град, ...
Огледалната Любов се счупи тихо...
и сълзите ù се скриха във студената трева...
Бяло вино сред простора на звездите
аз отпивам с теб в нощта!...
Устните са тъжни, пълни с дъждове болят. ...
Душата ми е една огромна рана,
кървяща и отваряща се всеки път,
когато скалпела на злобата голяма
прорязва ме за пореден път.
Не зная право имам ли ...
Остани до мен Нека преглътнем сълзите
Остани до мен Нека променим нещата
Остани до мен Докато угаснат звездите
Аз вече съм смирен от ударите на съдбата
Трудно е да вярваш когато си лъган ден след ден ...
Щура омайница, сладка и дива,
смешна и чорлава, малка хлапачка.
Дърпа ръкава ми, после се скрива,
точица някаква, там под клепача.
Често играем на жмичка по детски, ...
Той е от онези... хладнокръвни мъже,
по които хлътваш така безобразно.
Без да усетиш, сърцето ти вече е взел
и го подмята – нахално и празнично…
Компромис не знае. Напряко минава, ...
Любов ли? Да, все някъде се среща.
В очите на безумно влюбен мъж.
В сълзите на жена разбрала грешно,
че обич ли е – среща се веднъж.
Любов ли? Може би е като птица, ...
Товар ли ти е звездната вода
от стомната на твоя брат, Аквариус?
Щом в нея ще откриваш любовта си
и капки от звездите ще разтваряш
във всичките си делнични зори. ...