Стихове и поезия от съвременни български автори
Дали боли?
Боли... каза ми и след това замина си.
Какво остави ми?
Разбити мечти? Спомени? Сълзи?
Да. Успя. Рани ме, ...
Сняг
като бяла магия за орис
и навява във бръчици спомен студен,
и надежди затрупва за огън...
През очите-прозорци надничат души ...
Вечният воин
за нищо не би го сменил.
Твърд като него и силен,
за всяко добро би се бил!
Воюваше в свят безобразен, ...
На изпращане
толкова жалък и глупав
уморено отварям очи
кротко до тебе отпуснат
Слушам дъха ти ...
Ти си моята любов
до края, до началото, до "не" и "да"...
ти си желание да те желая
и причина да живея - не умра!
Навярно знаеш колко те обичам, ...
Улицата пуста беше...
цялата обгърната в мъгли.
Тихо ситен дъжд валеше,
докога ли щеше да вали?
Улицата тиха беше, ...
18+ Неволите на Вуте
че в чатала си издут е,
крачи тъй по път край плет.
И жените го заглеждат
с неподправена надежда – ...
Старият вълшебник
Вълшебник стар се скитал по света.
Усмивки той раздавал всеки ден.
И не един от него бил пленен.
Не пускал в шатрата си никой той – ...
Всички нюанси на синьото
Тръгваме, моя тъмносиня душа!
Недочетени и недоразбрани…
Премълчали ежедневните болки,
загърбили любовта… ...
Голям и малък човек
Видях ги. Голям и малък човек.
Ръка за ръка се разхождаха двама.
А пътят им беше и лесен и лек.
И малкият каза : " Да тичаме, мамо!" ...
Женкари и идиоти
енориашите стояли
във църквата и си мълчали.
И чакали да се покаже
свещеникът, за да разкаже ...
Любов с луната
Какво друго ти остава
освен да я изчукаш?
Обичай я така, както обичаш
себе си. ...
Писмо в бутилка...
Поредното въртене на Земята
Светът със плаща на нощта загърна,
на хоризонта бе подпряла се Луната,
а вятърът си тръгна, но се върна... ...
Есенна прегръдка
Обгърни ме с двете си ръце,
на рамото ти да притворя аз очи,
до твоето да бие моето сърце
и мъничко да помълчим... ...
Деца
пътя наш продължават,
от любов или грях,
Бог искрица им дава.
И ги хвърля на смет ...
Понякога ще си ми спомен
онзи топъл дъжд,
измил до блясък
калния прозорец,
във който се оглеждаше ...
Глупава управа
Плюят се взаимно, за беда
и не виждат своята вина!
Харчат, викат "да остана,
печалбарството да хвана"! ...
Несбъднати мечти
Защо са хората самотни
и много тъжни при това?
Дали имотни, безимотни
все вее ги една съдба. ...
Нека и дано
ражда се, умира всяка жива твар,
нищо не е вечно, нито пък безкрайно,
има ли начало, има си и край.
Всяко нещо е на времето подвластно: ...