Стихове и поезия от съвременни български автори
254.6K резултата
Поезията
Да пиша аз отдавна спрях,
дали отнели са ми римите,
стихотворенията не успях
да сътворя, изчезнаха ми думите.
Загубих някъде творението, ...
дали отнели са ми римите,
стихотворенията не успях
да сътворя, изчезнаха ми думите.
Загубих някъде творението, ...
990
3
В очите
Едно ново начало -
на Ив с много любов!
Потърсих в теб очите си -
прогледнах
и познах те! ...
на Ив с много любов!
Потърсих в теб очите си -
прогледнах
и познах те! ...
1.3K
3
Не си отивай
Много пътища има, но никой не води към теб!
И сезоните менят се неизменно,
пролет, лято, есен, зима!
Животът неусетно отминава.
Младостта залязва. ...
И сезоните менят се неизменно,
пролет, лято, есен, зима!
Животът неусетно отминава.
Младостта залязва. ...
848
1
Твой съм аз
Тебе аз намерих,
стоеше под една бреза,
позволи ми да се окъпя
в твоята сълза.
Животът ти прекрасен, ...
стоеше под една бреза,
позволи ми да се окъпя
в твоята сълза.
Животът ти прекрасен, ...
730
3
Матрьошка на вечността
Още е есен. Едно име и пълна измислица.
Като парцали висят сухи листа по клоните.
Хладно слънце дели мъгливи утрини от нощите -
в късноесенната ми същност.
А беше лято на една ръка разстояние. ...
Като парцали висят сухи листа по клоните.
Хладно слънце дели мъгливи утрини от нощите -
в късноесенната ми същност.
А беше лято на една ръка разстояние. ...
874
2
Време е...
Аз не стрелям никой по вина. Дълго носих своя отпечатък.
Боли във мен и всяка тишина. Погубих си в греха душата.
Но търсих във Живота мир. В най - тънката човешка клетка.
И мъката бе там, подир... Дяволската сънна гледка.
Как галих се в тревица - стрък. Сред бурени отвъд скалите. ...
Боли във мен и всяка тишина. Погубих си в греха душата.
Но търсих във Живота мир. В най - тънката човешка клетка.
И мъката бе там, подир... Дяволската сънна гледка.
Как галих се в тревица - стрък. Сред бурени отвъд скалите. ...
608
10
Човекът
Една количка, пълна с дрехи стари,
ръждива кана, смачкан пепелник –
имуществото цяло на клошаря
се разпиля в един-единствен миг.
Колата мощна профуча стремглаво, ...
ръждива кана, смачкан пепелник –
имуществото цяло на клошаря
се разпиля в един-единствен миг.
Колата мощна профуча стремглаво, ...
1.4K
2
15
Свято е само на края на селото
Забравените села...
Живите?!? По комините се броят...
Няма звънарна... Наляга тъга,
а в ушите ми: Свят! Свят! Свят!
Свято е само на края на селото... ...
Живите?!? По комините се броят...
Няма звънарна... Наляга тъга,
а в ушите ми: Свят! Свят! Свят!
Свято е само на края на селото... ...
808
7
Блус
Блус
Разпилени, дните отминават
като снежна вихрушка.
Черни, нощите газят
като тежки разпятия. ...
Разпилени, дните отминават
като снежна вихрушка.
Черни, нощите газят
като тежки разпятия. ...
617
Не бъди...
Не бъди поглед, нито минута,
не бъди дългоочаквано минало,
не бъди тази, която желая,
бъди просто, единствено истинска!
Не бъди случка, нито събитие, ...
не бъди дългоочаквано минало,
не бъди тази, която желая,
бъди просто, единствено истинска!
Не бъди случка, нито събитие, ...
661
1
* * *
Тялото – сковано от студа,
стои и чака теб.
Сърцето – счупено на две,
стои и чака теб.
Очите – червени от сълзи, ...
стои и чака теб.
Сърцето – счупено на две,
стои и чака теб.
Очите – червени от сълзи, ...
815
2
Жилетката на самотата
Oблякла съм жилетката на самотата.
И те чакам. Чакам нещо да се случи.
Толкова е близо вечността.
Толкова съм близо да съм себе си...
Но не мога да достигна нито миг, ...
И те чакам. Чакам нещо да се случи.
Толкова е близо вечността.
Толкова съм близо да съм себе си...
Но не мога да достигна нито миг, ...
690
3
Устните си щом до твоите допра ги...
Устните си щом до твоите допра ги, опиянявам се.
Но въпреки това налей ми чаша вино.
Сипи си и на теб, да вдигнеме наздравица,
че дълга да е вечерта ни очертава се.
С кръвта ни виното в едно да слее се, ...
Но въпреки това налей ми чаша вино.
Сипи си и на теб, да вдигнеме наздравица,
че дълга да е вечерта ни очертава се.
С кръвта ни виното в едно да слее се, ...
766
1
