Стихове и поезия от съвременни български автори
Без теб
Забравих и усмивките си сутрин.
Без теб сив е всеки ден.
По-страшна и от смърт изглежда ми нощта.
Защо си толкова далеч? ...
Дори и след сто години
Дори и след сто години,
дори и след сто живота,
ще продължавам да те докосвам с обич
и пак ще капва сълза в сърцето, ...
* * *
скри се, за да се откриеш,
попита, за да разбереш...
всъщност колко много не можеш
и колко ти е необходимо ...
Достойнството
сетне излизат от него...
Всеки има своя подход,
едни със скромност, други със его..
Някои от тях си струват и... грях ...
Нощта и аз
изпълнена с мечти,
сънувах нежен сън,
а луната пак мълчи...
Сълзите капят пак по листа, ...
Нощ в старата гора...
Нощта се спусна от звездите
с воал над старата гора,
зверчетата в деня укрити
събудиха се за игра. ...
Епопея за любимата
Ах, колко топла е нощта!
И колко зведно и сияйно е небето!
И гравирана е там твойта красота,
що до лудост кара да бие у мен сърцето. ...
Врабчова есен
от мъниста разпиляно лято,
всяка от разплаканите птици
ù плати билета си със злато.
Куп белички пари за черен ден ...
*** Невидима ще мина през света
Нечута! Невидяна! Неразбрана!
Със шапка-невидимка, ей така,
встрани от светлината ще остана.
Край мене ще се носят ветрове. ...
Сърдечна (не)достатъчност
без него целта ни е просто мечта;
на думи сме силни, в делата - жив зян.
Не питай „Защо”, а „Къде” и „Кога”.
И ни липсва душа, и ни липсва сърце, ...
* * *
тъй плашеща животите безлични.
Обвита във мистерия, пробождаща плътта,
изсмукваща копнежите предишни.
Не ме е страх от празното, във него аз кънтя, ...
Минало време
От тук, през звездите, та чак до Луната.
Желаех те. Желая те. Дори не отричам.
За кратко забравих за болката позната.
Огънят буен във жар се превърна. ...
Творя любовта...
Непокорна съм, зная това,
от тунела излязох – на Път,
в обществото не скланям глава,
и от себе си взимам дъхът. ...
Танка
на щурците се носи
под нощното небе.
Лунният диск жъне
по небесната нива. ...
Рисувам те на тънък лист
Аз мога са съм твой артист. На сцената сега стоя.
А виждаш ли ме някак там? Разсякох си съня на две.
И искам да съм вече ням. Пък ти със повик да зовеш.
Но чувам ли дори слова... през образа на туй перо? ...