Стихове и поезия от съвременни български автори
Ти
Това си ти!
Едно обикновено, но необикновено ти!
Твоята усмивка е слънчев лъч,
докосващ ме през облаци от прах. ...
Избутах го живота си до края
обаче струваше ли си - не зная.
Главичка на топлийка бях,
с камшиче,
когато срещнах първото момиче ...
Колко му трябва на човека...
Докосвоне. С ръка и мисъл.
Огънче в есенния ден.
И стих, в сърцето притихнал.
Сълза, изпила настръхналата ...
След него
Тя не усмихваше идния ден.
Тя не тъчеше килими розови...
Тя просто бе част от мен.
Тя знаеше как дъвчат проблема ...
Безбройни са кланичните пътеки
Човече, може да си избереш!...
Безбройни са кланичните пътеки...
Беззначно е - къде и как ще мреш...
Дори в Америка да те лекуват, ...
Четирите
непознаваща грях.
Има глас като птица,
като ручейче смях.
Лятото е невеста - ...
Кажи ми ти.…?
и виждаш в мен само мойта красота.
Но забравил си май това,
че имам аз и своя безсмъртна душа?
Знаеш ли, че дори в древността ...
За Самотата...
Отровен паяк в тишината
тъче напред, тъче назад
и омотава Самотата
на твоя кукувичи свят... ...
Странджа
гората дъбова на Странджа.
И Ропотамо – виж! – едвам
водите движи мъдра, важна.
От векове гората тук ...
Човекът и времето
Изтича през пръсти
старият век,
из облаци гъсти
по пътя нелек. ...
Не искам да знаеш
колко често поглеждам към душата ти в мрака,
колко много боли от това, че не искаш
да останеш в света ми и зората да чакаш.
Аз не искам да знаеш, че те галя с нощта ми ...
Надеждата не е в Сега!
Крепиш си надежда ден подир ден,
минава денят, а ти все - уморен,
повтаряш: „и утре е ден“,
но кой ли надява се днес раздвоен? ...
Искам да мога
искам да мога
теб да опиша.
И сякаш
все за теб пиша, ...
Черно червило
върху нажежено желязо,
на телефонисти,
на корабокрушенци,
знам различни игри, ...
Монолог на атеиста
Нека някой на кръст ме разпъне,
но да бъде със минало чисто
и да няма в душата си тръни.
Да е с хората мил и добричък, ...
Дъжд
Дъждът. Кротък като смирение.
Думите мълчат акварелно
в багрите на красивата есен.
докосване на капки. Тишина ...
Несправедливо уволнен професор
загуби работа професор със силен дух и чест.
Злото изглеждало привлекателно и лесно -
съпругът на бивша министърка безчестно
го изкушавал неморално с него да постъпи - ...
Море и младост
Усмихнах се на сините скали.
Но бе самотно, бе студено,
разстилаха се морските мъгли.
Бе тъмно, ала някак си красиво, ...
* * *
Ех ти, бедний ми поете,
Цял живот за хубост писа,
А защо не предусети,
Че по тукашните мерки, ...