Стихове и поезия от съвременни български автори

254.6K резултата

Намигване

Гримирам устните си с многоточия
(червилото не е модерно вече).
Спиралата изписва с удивителни
изящните ми мигли тази вечер.
Къдриците ми волно се пилеят ...
1K 18

Приказка без край

Една жена ми благодари
че получи похвала от мен.
Не ти, аз трябва да ти благодаря.
Защото си жена.
С тези думи искам да започна приказка ...
567

Детето в мен...

Мъглява тишина и дишането си не чувам,
небето мълчаливо в мен се взира
и тази нощ по навик пак будувам,
а някъде в сърцето ми живот умира.
Усещам ледения вятър да ме гали по лицето, ...
1.1K 2

Допиши сценария

Когато се събличам, да ме гледаш,
мъгла да пада в твоите очи.
И буден да сънуваш слънчогледи.
И южен вятър в тебе да звучи.
А голото ми тяло да светлее ...
1.3K 19

Ти

Ти си...ти!
Това си ти!
Едно обикновено, но необикновено ти!
Твоята усмивка е слънчев лъч,
докосващ ме през облаци от прах. ...
879 1

За теб

За теб
Едва ли за някого съм писал
по-хубави от тез слова,
едва ли съм Обичал аз някого така!
Ти си нежна - но велика, ...
758 1

Не знам за какво говориш

Не знам за какво говориш
*приликата с действителни лица и събития е напълно случайна
Имам аз един приятел Петко,
който нямаше успех особен със жените.
В компанията им е често, ...
670 1

Избутах го живота си до края

Избутах го, живота си, до края,
обаче струваше ли си - не зная.
Главичка на топлийка бях,
с камшиче,
когато срещнах първото момиче ...
1K 8

Колко му трябва на човека...

Колко му трябва на човека...
Докосвоне. С ръка и мисъл.
Огънче в есенния ден.
И стих, в сърцето притихнал.
Сълза, изпила настръхналата ...
696 5

След него

Тя не вървеше по сините облаци.
Тя не усмихваше идния ден.
Тя не тъчеше килими розови...
Тя просто бе част от мен.
Тя знаеше как дъвчат проблема ...
553 1

Безбройни са кланичните пътеки

Спокойно, спете - има лек за всеки!...
Човече, може да си избереш!...
Безбройни са кланичните пътеки...
Беззначно е - къде и как ще мреш...
Дори в Америка да те лекуват, ...
656 5

Четирите

Пролетта е девица,
непознаваща грях.
Има глас като птица,
като ручейче смях.
Лятото е невеста - ...
580 3

Кажи ми ти.…?

Ти стоиш пред мен сега
и виждаш в мен само мойта красота.
Но забравил си май това,
че имам аз и своя безсмъртна душа?
Знаеш ли, че дори в древността ...
986

Проклето да си, сърце!

Проклето да си,
глупаво сърце!
Захвърляха те и подритваха
в калта, ненужно,
а ти не спря да се надяваш, ...
844 1

Приказка с неочакван край

Извинявай, Малина,
тази вечер се спусна мъгла
и отнесе с прибоя
остра дива скала;
пещери за разбойнишко злато, ...
596 3

За Самотата...

За Самотата...
Отровен паяк в тишината
тъче напред, тъче назад
и омотава Самотата
на твоя кукувичи свят... ...
631 2

Магия

Магия
Днес пък искам да направя
магия за късмет!
Не зная как се прави
дали до обед или след обед. ...
1K 2

Странджа

Морето синьо, а насам –
гората дъбова на Странджа.
И Ропотамо – виж! – едвам
водите движи мъдра, важна.
От векове гората тук ...
674 3

Човекът и времето

ЧОВЕКА И ВРЕМЕТО
Изтича през пръсти
старият век,
из облаци гъсти
по пътя нелек. ...
684

Cherchez la femme

Индулгентни усмивки ли искаш?
С тях попарвам дори и сланите!
Ту вините в очите ми плискат,
ту душата ми вятърно скита...
Все припявам в погрешните гами. ...
1.3K 1 8

Такава съм!

Мога да съм нежна, страшно нежна,
да бъда незрима за света,
да стихвам, да съм страстна като малка буря,
а после да се скривам и мълча.
Мълчанието понякога е много дълго ...
1.4K 1 12

Не искам да знаеш

Аз не искам да знаеш, колко много ми липсваш,
колко често поглеждам към душата ти в мрака,
колко много боли от това, че не искаш
да останеш в света ми и зората да чакаш.
Аз не искам да знаеш, че те галя с нощта ми ...
1.3K 11

Когато си далеч

Когато си далеч
Когато клепките ми уморени лягат
и ме обгърне светлината лунна,
когато всичко друго избледнява
и само твоят образ пак изплува, ...
1.5K 1 16

Надеждата не е в Сега!

Надеждата не е в "Сега"!
Крепиш си надежда ден подир ден,
минава денят, а ти все - уморен,
повтаряш: „и утре е ден“,
но кой ли надява се днес раздвоен? ...
864 1 21

Облаци се разхождат по земята

Облаци се разхождат по земята,
по стъпките на бялата слана,
която сутрин прегръща листата
и бавно отнема им дъха.
Облаци се разхождат по земята, ...
618

Искам да мога

Най-много от всичко
искам да мога
теб да опиша.
И сякаш
все за теб пиша, ...
928

Да прогоним съня

Приеми ме всъня си
или ми дай на заем.
Искам да съм до теб,
когато уморен тръпнеш в нощта.
Да сложа нежно ...
690 1

Tи дойде!

Tи дойде!
(на покойния ми съпруг)
Tи дойде – усетих!
Тишината ме събуди!
По навик станах ...
932 3

Черно червило

Да поиграем. На сняг и на дъжд,
върху нажежено желязо,
на телефонисти,
на корабокрушенци,
знам различни игри, ...
1.5K 1 2

Думи, които кървят

Не разгадавам същността на думите -
те често са измамно красиви,
като крилата на пеперудите
изтънчени, с краски причудливи.
С красиви, но измамни думи ...
1.2K 4

Рая

А така мечтая да почувствам любовта
като хладна глътка вода,
утоляваща жаркото ми тяло.
А така копнея да съм нечия мечта,
да съм твоята вселена, въртяща се на ръба ти. ...
652

Малко прекалено

Малко прекалено
И дори да стихнат всички елфи
на Амур ще спра стрелите остри.
Но как мамят дивните им арфи,
а и тези мисли никак бистри. ...
1.1K 1 17

Монолог на атеиста

Аз не вярвам във бог, атеист съм.
Нека някой на кръст ме разпъне,
но да бъде със минало чисто
и да няма в душата си тръни.
Да е с хората мил и добричък, ...
1.1K 5

Дъжд

Дъжд
Дъждът. Кротък като смирение.
Думите мълчат акварелно
в багрите на красивата есен.
докосване на капки. Тишина ...
642 2

Dragon Rider

В недрата на невронната гора,
под сянката на цветната ми памет
спи дракон с необяздени крила
и люспи като черни диаманти.
Не знам дали наскоро е роден ...
1.2K 1 11

Кръстосвачът 2010

Да, небето над мен не е синьо.
И валят и дъждове.
Но с форсираните си турбини
аз сближавам светове.
Ето, идвам - бърз и нечакан. ...
596 1

Несправедливо уволнен професор

Преди година в Техническия университет
загуби работа професор със силен дух и чест.
Злото изглеждало привлекателно и лесно -
съпругът на бивша министърка безчестно
го изкушавал неморално с него да постъпи - ...
555

Море и младост

Събудих се. Избухнах във червено.
Усмихнах се на сините скали.
Но бе самотно, бе студено,
разстилаха се морските мъгли.
Бе тъмно, ала някак си красиво, ...
1K

* * *

„Люлека ми замириса.”
Ех ти, бедний ми поете,
Цял живот за хубост писа,
А защо не предусети,
Че по тукашните мерки, ...
705 5