Стихове и поезия от съвременни български автори
Плюшено мече
На Времето надвивам стреса
обратно то да потече,
ти- малката да си Принцеса,
аз- твойто плюшено мече... ...
Напред - назад
стрелби, дневалства, с пушката на пост.
Разливах манджа в кухнята с черпака,
загрявах със въртежите на лост.
А вечер тихо песни тананиках ...
Свобода?
изпитват вярата и любовта.
Уморен, а сетивата будни,
объркан между истина, лъжа.
Старая се да съм подвижен, ...
Нежна рана
Искам да съм ти истински потребна.
Искам във кръвта мъка да не тича
и накрай света все да те обичам.
Моля се за теб – да напуснеш мрака. ...
Ако има любов...
ако крият се някъде ангели в бели одежди,
преровила бих даже прашните дрешници –
да открия за мен… не, за всички надежда.
В безрадостно търсене бих прекарала дните, ...
Няма и как...
щом в дъжда ме остави пиян?
Разтопиха се капките в локвите глупаво,
и вечерях сълзи. С диагнозата: – „Сам”!
Не променям дори и парченце от себе си – ...
Слепота
Гледа, взира се, а нищо не вижда.
Живот на заем носи и не спира да проси.
Иска още и още, срам го не тревожи,
но благодаря да каже за нищо не може. ...
Тя никога
Любовта си остаряла,
там във ъгъла...
... и не искай,
за нежност да те моли... ...
Момче от пясък
То беше тъй красиво, нежно,
че в него мигом аз се влюбих,
тъй искрено и неизбежно.
Опита в сладостна печал, ...
Благослов
да чуя тез слова:
Че стара съм, но жива
и с вдигната глава.
Очаквах тези думи. ...
Изплакани тишини
Низ от изплакани тишини,
от които боли. Те раждат сълзи,
когато нощта изпие думите.
Не се обръщам назад, ...
Гибелта на екзистенцията
През клонестите лабиринти проблясва ярък лунен лъч и сянката безжалостно разкъсва.
Черни кръстове ръждясали от кръв простират се навред по безбрежните поля.
И болката – рана, раздирана от мрак и самота, безмилостно в зенит възк ...
Прозрение
Поемам по Пътя единствен –
да следвам нагоре звездите,
пътеката лунна е диря,
в небето към нощна градина. ...
Приказка за Розата и Вятърът...
На скалата... На върха,
Роза прелестна цъфтяла...
... С обич божия ръка,
сигурно я там засяла!... ...
Продължение № 10 (поема за баща ми)
За цял ден труд във Текезето,
ти заработваш за кибрит!
Пари не падат от Небето,
корема ти да бъде сит… ...
Думите без глас
че черното не става бяло.
Че слънцето е толкова и там.
Че думите с гласа са нещо цяло.
Забравям всичко. Може би така ...
България
С ръце протягащи към светената икона
и животът си на вярност, почтеност и смирение,
да обричам, за да получа опрощение от Бога.
Уморих се да те виждам само в мечтите си. ...
Пелин
Във всяка глътка търся сладост.
А той, пелинът все горчи,
дори и да му сложиш лимонада.
Боли ме, мъчиш ме, като мигрена. ...
Друго не е имало
Почти толкова много, колкото не се очакваше.
Река съм, покрита с лед.
Отбой...
И само твоите кораби откриха пристанище. ...