Oблякла съм жилетката на самотата.
И те чакам. Чакам нещо да се случи.
Толкова е близо вечността.
Толкова съм близо да съм себе си...
Но не мога да достигна нито миг, ...
Очите ми лъжат, целувките - също,
но те поне лъжат по истински начин.
На грешни места безразсъдно се връщам
и често забравям кое колко значи.
Да пръскам усмивки не ми е присъщо, ...
Устните си щом до твоите допра ги, опиянявам се.
Но въпреки това налей ми чаша вино.
Сипи си и на теб, да вдигнеме наздравица,
че дълга да е вечерта ни очертава се.
С кръвта ни виното в едно да слее се, ...
Без нея няма смисъл животът, тя е в кръвта.
Постоянна борба да я запазим,
а цял живот живеем в търсене на любовта.
Когато я намерим, очите не виждат друга,
омагьосани от проницателния поглед, ...
Аз съм тази, която не може
в твоя свят (стъкленица) топлина да намери.
И онази, която вечер в твоето ложе
в постеля студена вечно трепери...
Аз съм тази, дето все е самичка ...
Двете думи „Обичам те“, които не са имали по-голям смисъл никога преди.
Обичам всяка част от теб, без дори да съм те докосвала.
Обичам погледа ти, без дори да съм го зървала.
Обичам устните ти, без дори да съм ги вкусвала.
Обичам любовта ти, без дори да съм я получила. ...
Това е полетът на тези птици. В онази - нашата минорна песен.
Две истински печал - зеници. Две стръкчета фалшива плесен.
Две пагубни следи - години. Две болести в съня ни грешен.
Тук вярата е само в синьо. Тук изходът е вечно днешен.
А има ли живот насила? В смъртните криле на Дявол. ...
Умрях ли за себе си, Боже, умрях ли
за всяка себичност и плътска мечта?
Талантите в мен до един разпилях ги,
подгонила вятър с измамни крила.
Единствено мъртъв от кръста се слиза, ...
Мутри пак на власт са.
Душмани и те на нас са.
Събуди се, племе, от чалга опростяло!
В море от безразличие си се самозаляло.
Към благоденствието ти ще си замине влака. ...
Целият в бяло, достолепно стои
в средата на двора ни снежен човек.
Зачервил се носът му, сякаш е морков,
вече трети ден сняг го вали.
И вятър го духа, но той не се плаши, ...
Все повече от туй ми става тъжно,
по-точно казано, сърце да ме боли!
Преди прекарвах дните безметежно,
но видях сняг в косата ми да завали!
Не бях се спирал, за да се огледам, ...
Мълчание, красноречиво като думи,
раздира тишината с тъп кинжал,
отекват спомени и стъпки, пусто е...
до кръв боли и до премала.
Аз ще намеря на слънцето изгрева, ...
Защото съм омесена от кал,
душата ми все в тъмното се вглежда.
(И кой ли Бог така ме е създал –
да бъда антипод на слънчогледа?)
И щом се мръкне, някаква тъга ...
И вечер аз приличам ли на вятър?
Приличам ли на обич отминала?
Дали ме чакаш нейде сам и стар,
или аз бях една искра изстинала?
И там, далечен, колкото бе и преди, ...
Anger is what I want to let go,
Anger is what I need to give up
Something is stronger than it, I know
And I believe that love is the bulb!
You, slitty little bastards! ...
Белег за връщане!
В този сводест чертог е студено
и вали от таваните прашна тъма,
само в ъгъла с хрип, участено,
скърца с панти ръждиви олтарна врата. ...