Стихове и поезия от съвременни български автори
В купата сено
и в ума си преплуваме Сена.
Виж, Сорбоната, тъжна е, виж,
от очите ни плахи ранена.
С теб пресичаме Шанз-Елизе, ...
Цветята да цъфтят
Остави цветята да цъфтят
в градините ни есенни
и росни капчици да си текат
по листчетата тъжно-весели. ...
Уморих се
Уморих се да бъда убивана.
Уморих се да бъда различна
и в приятелски бой да умирам...
Уморих се да бъда доверие ...
Стих
Преди стиха идва сълзата.
След стиха идва тишината.
А помежду им е онова безвремие
жадно за любов. И светлина. ...
Преображение*
Още лято... Тишина...
Вечер... Нещо омилее...
... Хлуе нежна ведрина
вятър палав щом повее... ...
Карамелка
Карамелка съм. В ягодов цвят. И дойдох
по случайност във вашия свят. Да ви кажа.
Че сте станали сухи, студено безлични,
но в сърцата ви липсват ефирни безжичия. ...
Ветровете на моето лято
Винаги странни и унесени.
Ту гонещи залези,
ту чакащи изгреви.
Самотни ветрове, ...
На прага II
и трудно е да го прекрача,
макар че всичко е познато.
Била съм вече тука в здрача.
Душата ми очи притваря, ...
Парчета
разнесена от вятъра ще бъда,
като листата ще съм лека
и над света ще потанцувам.
През светлината ще премина - ...
Мъртво вълнение
Всяка мисъл за теб
(като мъртво вълнение)
ме повлича към дъното
на безплодни съмнения. ...
У дома
Идвам си!
Буца гърлото души!
Не я топи ни споменът
за топлата усмивка ...
Дилетант с талант
Три броя мъдреци и даже
един изрепчил се талант,
май заради липса на фантазия
нарекоха го дилетант. ...
Измамливост
търся очите ти
стъклени…
Вървя по студени камъни,
а всъщност - ...
Призрак балкански
Поразтъркай очите си, брат!
Не е нужно да ходиш далеко -
до Чикаго, а после назад.
Тук си имаме призрак балкански. ...
Човекът е Вселена!
Душата ми е мъничка Вселена
в която Моят Дух е приютен!
Съзижда вечност, топла, преродена
в човешки образ изявен чрез мен! ...
Вечни небеса
Понесена из мисли и въпроси
през истини, миражи и мечти,
а времето на гребена ме носи,
където няма горест от злини. ...
Автобиографично
Родил съм се през трийсет и четвърта...
На двайсти век във парещия скут,
когато тайно в тишината мъртва
зареждали земята със барут… ...