Стихове и поезия от съвременни български автори
Празноглава
На поп-фолк почитателките
Празноглава хубавице,
вдъхнови ме, вдъхнови:
с черни очи, бяло лице, ...
И все пак...
Какви са ви очите щом не виждат,
когато нарисувам с цвят мълчание?!
Какви ли са ръцете ви, щом пипат,
а не усещат моето признание?! ...
Последно
защо изобщо трябва да се връщаш?
Обяснения да ми дадеш? Недей!
От носталгия ли? Пак ме лъжеш.
Искал си ме, казваш, я да чуя - ...
Сълза
Като отронена сълза
е душата ми лъчиста,
през нея минава извор от светлина.
Това си ти дошъл във сънищата ми ...
Балдахин
около лицето ти косите ми се спускаха -
разстилаха се, като балдахин от кадифе.
Под балдахина скрити бяхме,
говорехме с очи и погледът ни бе едно. ...
Името ти да го изрека, ще ми позволиш ли...
В такава нощ като тази, когато няма друг.
В мислите ти натежали, уморени и празни,
до гръдта ти, недокосвана за първи път.
В дома ти да вляза, ще ми позволиш ли? ...
Любовна песничка
Две влюбени сърца.
Една любовна песен,
Обиколила за миг света.
Две души - щастливи ...
"Небесен еб*ч"
и аз да напиша
нещо небесно,
нещо възвишено -
стихо-трепач!... ...
Усмивка
Вървиш си по пътя –
известен е
и гледаш в нозе си –
ежедневие, ...
Отвъд
Втренчено се взирам към ждрелото,
Търся себе си в копнежа на перото,
жадна съм сега да полетя,
безметежно някъде, сега, ...
Зимата
щом вникнеме на зимата във същността...
За мен е графиката на Родината,
след живописните платна на eсента.
Без нея дълъг ад ще бъде лятото, ...
Говорете им
Говорете усти мръсни,
говорете лъжи,
говорете, усти черни,
вие, човеци зли. ...
Прощаване с Ана
(ретро)
Пред някой чародей сега
да можех да застана
и да поискам три неща- ...
Паралелен свят
любима музика целува ми ушите,
усмихвам се и протягам аз ръка,
за миг се сливам със звездите.
Рея се в дълбокото небе, ...
Пак
и пак снегът затрупва своите пътеки.
Пак зимата в снежинки се изрича
изтрила от сезона цветовете...
Пак глъхне песента в една лавина ...
На чисти помисли красиви
затворен нервно рие със крака.
Бленувал полети – простори,
но хлопнала затръшната врата.
Заточеник в души печални ...
Пазете съня на таралежите
Не сме философи - на кръст да разпънем всеизвестни лъжи...
Гръб да обърнем на всичко,
което прибързано казахме,
а таралежите на душите ни - нека свият своите грешни бодли! ...
Искам да съм...
Палмите над лицето ти,
Слънцето, което гали кожата ти,
Вятърът, който разрошва косите ти...
Гледката, която виждат очите ти, ...
Прошка
Усъмних се в тебе, Народе…!?
Усъмних се в твоята сила.
Че си още в мрака – прободен
от богохулното жило. ...