Стихове и поезия от съвременни български автори
Океана
Като мечта във лунна нощ
е тих и нежен Океана,
когато светлата му площ
от влюбен Бриз е разлюляна... ...
Скитник
Скитникът.
Излязъл на Пътя.
Търсещ надежда.
И вяра... и огън. ...
Не ме позна
Роклята ми е свещено бяла.
В окото ми се стели тишина.
Пепел любовта ми е довяла.
Ти не ме позна. ...
Първи слънчев дъжд
от небесните морави
една жена и мъж
на пътя си завари.
И всичко между тях направи ...
В Пустинята...
на Марина
Тази вечер си тъжна...
Боже мой и защо?...
Разпиляната Същност ...
На фокус
И когато наметна, отново, на пътя си дългия шал,
ще си спомням, на куц крак, как съм се смял.
Как съм сдържал, прилежно, дъха си на фокус.
Как подскачаше радостта и преливаше от живота ми. ...
Съдба
И трупаме опит. Живот го наричаме.
Съдбата обаче със нас си играе –
стои отстрани, но гледа и трае.
Въпроси поставя – ний отговор търсим. ...
С едно око
“Живял съм достатъчно, за да видя,
че различието ражда омразата”
Стендал, “Червено и черно”
Отново се препънах сам. ...
(Не)очаквано
Какво ли мога да ти дам?
Отколешна е тази драма -
омъжена съм, ти си млад...
Ни нощ, ни ден, най-много час ...
Какво би бил...
Каква би била нощта без звезди?
Какъв би бил животът ми без теб?
Какво би направил ти за мен?
Денят без светлина би бил мрак, ...
* * *
нещо, в което сме вярвали,
нещо ми прощаваш,
нещо искам
да ти простя, ...