20 529 резултата
чуй как тялото пропада
разпада
допада
припада
и нишките. паяжини. ...
  700 
Колко е хубав живота…
Слънчеви лъчи в душата ми греят,
озаряват красивото чувство на любовта,
а пък сърцето ми страстно жадува,
някога да прегърне най-чистата свобода. ...
  682 
ЖЪНАТ БЕЗСТРАШНИ ЖЪТВАРИ
Поглеждам нагоре и ето,
небето отваря врата,
през погледа чист до сърцето
във мене вестта долетя. ...
  1207  30 
Една частица от любов,
това съм аз - любов човешка.
Тайфуна вихрещ се в мусонни пари.
През пламъци, клокочеща и жежка
съм самородна буря от пожари. ...
  562 
Пак е нощ, пак тъма,
дори и в душата
светулки не светят.
И се щурам,
щурак оголял, ...
  852 
Ден след ден в хаос живее
и се опитва
в ред да го пресъздаде.
Ежедневието...
пепелява сухота. ...
  733 
Залез
Изпращам с поглед слънцето на залез
и попиват във очите ми лъчи.
Как искам онзи облак да погаля,
дето свил се е на пале и мълчи. ...
  553 
Не сме от сой. Не сме от потекло.
Незнайни като своите деди,
вървим срещу житейското русло,
без даже да оставяме следи.
Далече от удобства и уют ...
  583 
Върви Керванът през Сахара.
Клатушка се от дълъг път...
Храна е тръгнал да докара -
децата трябва да ядат!
Той носи още други вещи, ...
  330 
Любовта
беше оставила следа
до сенчеста гора!
Затичах се и паднах
в мократа трева! ...
  461 
Безстрашен
Аз може би изглеждам прост
(като изключим очилата),
не се обличам като гост,
но не прекланям и главата! ...
  647 
Черешова задушница... Споменът... Татко ме чака.
Аз му нося череши. Набрани за него. От мен.
На балкона облегнат, преди да потъне във мрака,
той ми маха за поздрав. Това е последният ден.
Тази ранни череши! Тези сладко-горчиви огньове! ...
  1136 
О, време! О, сънища злокобни!
Днес ли, съдбо, ти решаваш? Да, ама не!
Дали ще останат раните отровни,
или ще ни дариш с обич мъничко поне.
Да, ама не! - ехото отвръща. ...
  416 
Как да пея песен,
когато сърцето мълчи?
Как да се събудя от съня отнесен,
когато върху всичко стъпил си ти...
Моята утеха е моята скрита надежда, ...
  457 
Не съм изгубена,
но да ме намери няма кой,
в борба с чудовището в мен,
във страшен свят, но все пак мой...
Изгубена дълбоко ...
  305 
Не гледай човека, че греши.
Човешко е.
Ако видиш съжаление във тез очи...
Още по-човешко е,
голямо нещо е. ...
  1150 
Ти помниш ли морето,
високите беснеещи вълни,
кръжащите гларуси в небето
и отразените небесни светлини.
Всеки беше с усмивка на лицето, ...
  485 
Денят във слънцето се къпе
и бърше потното челò.
На хладен въздух даже скъп е.
Изгаря птичето крило.
Във тази мараня и жега ...
  578 
Лисицата на моя малък принц
направи си във селото бърлога.
И хората решиха до един,
че тая напаст вече им е много.
Животът им не беше никак лек – ...
  1988 
До глупост не умеем да обичаме.
Болезнено във себе си сме влюбени.
В неистинност душите си обличаме.
В самотен кръг се чувстваме изгубени.
До пагубност живота си загърбваме. ...
  1192  14 
Всеки път, когато се погледна
Виждам момиче без път
Без мигли и вежди - надежда
Съдба без поглед напред...
Застанала съм на път - кръстопът ...
  497 
Невидимо
А ти успя ли да намериш себе си
сред толко клонинги в тълпата?
Успя ли да познаеш себе си
отвъд кората? ...
  457 
Заслушан във растенето на гъбите,
възсядаш неусетно знака Омега.
Подковата му служи и за бесене
или е порта на превала на живота ти.
Разбираш - течен огън лее словото. ...
  1358  27 
Искам да изчистя мръсотията.
Толкова силно да закрещя, че да изтръгна всичко.
Да помета болката с катарзиса на яростта
и после да отдъхна всред спокойствието след потопа.
Раните ме болят. ...
  636 
Безкраят на душата
О, тези летни вихри на сърцето!
И този топъл полъх в паметта!
Над мен бушува царствено небето
и ставам като ек сред вечността. ...
  497 
Все по-къси, тъжни дни
ми напомнят лято топло.
Бягат мойте старини
със копитата галопни.
Храст се мярва, локва кал ...
  491 
Мъдрост
Нима някой знае какво си?
И как се постига твоята сила?
Къде се намираш, къде си скрита?
Кога и в кой ще се проявиш? ...
  911 
Животът ни е суета,
ако авантите не сметнем...
Позираме на светлина,
в стремеж съседа да преметнем!
Това е нашето проклето "аз", ...
  339 
Нямам спомен да съм бил някога жив.
Но след смъртта си навярно ще бъда.
Утрешният ден ще е само ритник
(за да паднат още няколко зъба).
Вчерашният - остана графит ...
  1473  28 
Защо ме будят нощем дъждовете
с все още неизплакани сълзи?
Не знаят ли?! Отвътре ми е светло.
Едно самотно пламъче трепти.
И въпреки, че в сенки се оплита, ...
  511 
Кръговрат
В живота има радост и тъга,
тъй както слънцето блести след буря,
ако днес си паднал ти в калта,
утре пак дъга ще има. ...
  394 
Наливат нощем самодиви
блаженство в чашките на мак.
И над притихналите ниви
разстила се сатенен мрак.
Там – страстен, шушне суховеят ...
  704  10 
Всеки ден играя своя театър...
Сутрин пред огледалото слагам грима -
малко блясък в очите,
добавям оптимизъм в гласа,
една усмивка за разкош ...
  451 
Живот – дълъг човешки керван.
Днес един от нас падне тука,
а утре пък някой друг – там.
Ала от това на кой ли му пука…
По пътя си ние се блъскаме ...
  417 
Усмихни се, живот!
Стига с тези нацупени устни!
Покажи ни причини за радости... най-малко сто.
Не присвивай очи!
Не поглеждай със поглед безвкусен, ...
  813 
Игра на любов
Мислено рисувам линията на живота -
неравномерно тупкаща кардиограма.
Като смачканата в джоба ми банкнота
живея безполезна и без холограма. ...
  1001  15 
Един стар мокър пес
през дувара се промушва.
Къде ли е бил нощес,
та лекичко накуцва?
Личи си старостта на псето, ...
  518 
"Какъв чудесен ден: човек не знае чай ли да пие или да се обеси" Чехов
ПО ЧЕХОВСКИ, а ние
А ние просто ще вървим така -
ръка в ръка със своята душа...
Ще срещнем враг, приятел даже, ...
  828 
Зрънца от притаената надежда
ще засадя през дните на забрава.
За да отгледам цветове от нежност.
Свободно да израстне ще оставя
градина от вълшебства непознати. ...
  571 
В един тунел от погледи вървя
и виждам някакъв неясен цвят
на продадено безверие.
Животът е захвърлената котва
в Мариански падини. ...
  1005  10 
Предложения
: ??:??