Стихове и поезия от съвременни български автори
Сталинград
сутрин като предишната.
В средата на пустинята
между руините
туптят сърцата ни. ...
Приказка от рими
винаги, по всяко време.
Колко много сянка има скрита в светлината...
Можеш да изстинеш тъй внезапно,
неусетно. ...
На гърба на белия лист 2 (фрагменти)
да си млад поет –
Да си тръгнеш преди да си дошъл
Да се пребориш след първия час
на последната победа ...
За Планината
се чувства безгранична свобода,
прокрадва се по хребета мъглата
и слиза като бяла тишина.
От върховете, остри като пики, ...
Светът неистово тежи
Светът неистово тежи
на раменете, свили се от болка -
от работа, от грижи и лъжи
във лабиринт - напразни обиколки... ...
Мама
Мама сега е само снимка.
Присъствие недоловимо.
На млади вейки нежен шепот.
Самотен вик на тъжен вятър. ...
Между два сезона
в романтичните ù стъпки,
във уханните листа,
даващи ми нежни тръпки,
не усетих как замина - ...
Самота
>
> преждевременно ги забравяш,
>
> това е начинът, поради който човешкият ...
Блудница
аз напуснах "бордея" и се връщам при Теб,
приеми ме смирено разкаяна.
Ето - в двора съм, на колене
и не зная какво да Ти кажа. ...
Край Техеран
земята е като старица,
набръчкана е
цялата страна...
Погледна ли отгоре, ...
Пътеката
И пак пристъпвам слепешком в мъглата гъста,
не виждам пътя си напред – напред е мрак,
и като стар слепец опипвам с тръпни пръсти
безплътното пред мен. Бих спрял, но няма как ...
Лунни слънчогледи
завижда ни за бурите
и всяка сутрин бори се за капчици роса,
но с утрото заспива в жадна меланхолия...
Тичаме цяла вечност преди изгрева, ...
* * *
в моите стихове,
ако дръзнеш
да ги прочетеш,
ще се разтопиш ...
Есенна зима
сега бродят в сърцето ти,
за да поискат последните капки любов,
които ще превърнат есенните листа
в снежинките на топла зима... ...
* * *
ще бъде тихо като тогава,
сигналът ще ни събере зад масите.
Пак сме ученици, сини,
само дето сме с пагони. ...
Гняв
Кой така налудничаво света подреди,
че и ми налага да блея колко е прекрасен.
С кой друг свят да го сравня, че така да отсъдя,
докато тук излежавам вечна присъда? ...
Легенда за Любовта
(поема)
С крилата на вечер замислена слиза
нощта над земята...В умората гръб
извила...А Месецът ясен възлиза ...
Сбогом
Беше трудно - но казах си: Е!
Ще покълнат напролет житата,
като радост в Животеца клет!
И ще седнем. На чаша Мартини, ...
Търся издател
Как липсваше в родàта ни писател...
Реших се тази ниша да запуша.
И ето ти късмет - мастит издател
покани ме - таланта да изслуша. ...
Сътворението...
на С...
На нощта от лунния восък
искам да те извая
и с първото докосване ...
Надежда
На слънцето лъчите ме огряват
и лястовички песен ми запяват.
Аз рея поглед горе в небесата,
на тях се радвам, а и на реката. ...
Епитаф
"Да живееш означава да се бориш:
робът за свобода,
свободният за съвършенство."
Когато си тръгна някога от света, ...