Стихове и поезия от съвременни български автори

254.5K резултата

Писмо до камбаната

Ела си, ела си, ела си...
Аз съм хълмът, реката отвъд, но най-вече болката
и съм зелена и водна,
самата страст съм - Ела !Ела!
Прочети ме на тъмно - ...
1.1K

Сталинград

Слънцето изгря,
сутрин като предишната.
В средата на пустинята
между руините
туптят сърцата ни. ...
608

Върхове

Човек не покорява върхове.
Изкачва ги, оглежда се и слиза.
Върхът е връх, защото е далеч
от всякакви потребности за близост.
Там не виреят други светове ...
2.9K 7 18

Приказка от рими

Можем да се срещнем –
винаги, по всяко време.
Колко много сянка има скрита в светлината...
Можеш да изстинеш тъй внезапно,
неусетно. ...
775

Есенно море

В тези есенни вечери дълги,
притаени във залива кротко,
спят, положили в пясъка хълбок,
уморени рибарските лодки.
Във скалите, разпенили гребен, ...
1.6K 10

На гърба на белия лист 2 (фрагменти)

Това му е хубавото
да си млад поет –
Да си тръгнеш преди да си дошъл
Да се пребориш след първия час
на последната победа ...
804 3

За Планината

И в мъртвия език на Планината
се чувства безгранична свобода,
прокрадва се по хребета мъглата
и слиза като бяла тишина.
От върховете, остри като пики, ...
535 1

Аз съм себе си и просто съм за теб

Няма крайно, което не е трагично...
Както ледници - които не тежат.
Тръгвам бързо. Вратата ми се усмихва.
С мен си себе си, без мен си просто сам.
Със дъха си рисувам здрави мисли. ...
913

Като забравена зора

Като забравена зора
Очаквах своята мечта
да тръгна пак в полята
и слънцето като съдба
да се усмихва в небесата. ...
758 2

Безсънни нощи

Ще се събуждам плувнала в пот смразяваща,
със зъби, тракащи от вълчи студ и преумора.
И пребледняла от безсъници натрошени, със
сълзи адовски за тебе ще заплача... че от ръцете ми
безплътно всяка нощ си бягащ!
763

Светът неистово тежи

Светът неистово тежи
Светът неистово тежи
на раменете, свили се от болка -
от работа, от грижи и лъжи
във лабиринт - напразни обиколки... ...
1.3K 8

Мама

На жената, която ме отгледа
Мама сега е само снимка.
Присъствие недоловимо.
На млади вейки нежен шепот.
Самотен вик на тъжен вятър. ...
788 4

Покой

Лицето отново
от сълзи измито е.
Сърцето не бе готово
болка да го прободе.
Душата търси ...
846 1

Между два сезона

Влюбена във есента,
в романтичните ù стъпки,
във уханните листа,
даващи ми нежни тръпки,
не усетих как замина - ...
654

Самота

> Държиш отговорите дълбоко в ума си,
>
> преждевременно ги забравяш,
>
> това е начинът, поради който човешкият ...
1.1K 1

Блудница

Господи,
аз напуснах "бордея" и се връщам при Теб,
приеми ме смирено разкаяна.
Ето - в двора съм, на колене
и не зная какво да Ти кажа. ...
935 2

Край Техеран

Край Техеран
земята е като старица,
набръчкана е
цялата страна...
Погледна ли отгоре, ...
479

Семена

Семенце
засявам в теб -
в най-топлото,
най-тъмното,
където сам не смееш ...
615

Ще направя всичко, за да си щастлива

Ще направя всичко, за да си щастлива,
дал съм ти сигурна гаранция в аванс.
Любов сме и мигове богати с обич,
приказно красиви в скромен тих нюанс.
Само ти познаваш явната ми същност, ...
1.3K 1 1

Любав иде, без да пита

Любав иде, без да пита
Хубав момък, на кон иде, мари,
хубав момък, на кон иде.
Дето стъпи, земя треси, мари,
дето стъпи, земя треси. ...
631

Пътеката

ПЪТЕКАТА
И пак пристъпвам слепешком в мъглата гъста,
не виждам пътя си напред – напред е мрак,
и като стар слепец опипвам с тръпни пръсти
безплътното пред мен. Бих спрял, но няма как ...
588 1

Лунни слънчогледи

... пресъхнала луна сънува приливи,
завижда ни за бурите
и всяка сутрин бори се за капчици роса,
но с утрото заспива в жадна меланхолия...
Тичаме цяла вечност преди изгрева, ...
736

* * *

... ще се видиш
в моите стихове,
ако дръзнеш
да ги прочетеш,
ще се разтопиш ...
537 1

Есенна зима

Лунните сенки на моите очи
сега бродят в сърцето ти,
за да поискат последните капки любов,
които ще превърнат есенните листа
в снежинките на топла зима... ...
920 4

Изгубена същност

Какво ми направи...?!
Да не зная коя съм,
изгубила сетивата си... без път и посока...
без болка - безчувствена...
да ме коват и разковават, ...
1.5K 24

Празни думи

В каква реалност днес живея?
Какъв е този свят на пагубност и болка?
Дали на 50 ще имам сили да се смея?
Да копнея, да преодолея?
Да преодолея спомени ...
1.2K 3

* * *

Шумно е. След миг
ще бъде тихо като тогава,
сигналът ще ни събере зад масите.
Пак сме ученици, сини,
само дето сме с пагони. ...
822

Тъга

Тъга
В съавторство с Михаил Цветански - Огнян Пожаров
От любовта ни... само ти остана.
Като къртица ровиш в мисълта.
В душата ми си нелечима рана ...
1.2K 12

Непреводимо

(По идея на В. Чернев - "Стихотворение, което не казва нищо")
На друг език говори ми Небето -
за облаци, звезди и синева...
Аз слушам с ум, душа и със сърцето,
но как да ви разкажа за това? ...
940 20

Гняв

Като вулкан съм гневна и земетръсно опасна.
Кой така налудничаво света подреди,
че и ми налага да блея колко е прекрасен.
С кой друг свят да го сравня, че така да отсъдя,
докато тук излежавам вечна присъда? ...
772 1

Колкото въздишка

На Мария Вергова
На лятото Свещеният граал
обърнат върху плажа свети празен.
Макар от липси трайни натежал
в очите глътка слънчев шемет пазя. ...
1.3K 19

Легенда за Любовта

Легенда за Любовта
(поема)
С крилата на вечер замислена слиза
нощта над земята...В умората гръб
извила...А Месецът ясен възлиза ...
951 1

Моят зов

МОЯТ ЗОВ
Циганин да се наричам,
втора радост е за мен!
Българин да се наричам,
ах, как очаквам този ден! ...
2.1K 2

Сбогом

Обещах! Да ти бъда... приятел!
Беше трудно - но казах си: Е!
Ще покълнат напролет житата,
като радост в Животеца клет!
И ще седнем. На чаша Мартини, ...
1.9K 6

Търся издател

Търся издател
Как липсваше в родàта ни писател...
Реших се тази ниша да запуша.
И ето ти късмет - мастит издател
покани ме - таланта да изслуша. ...
3.3K 43

С камъче в джоба

Не получих от теб гумичка,
нито упътване, указание някакво
как да изтрия всичко,
свързано с теб. С нас.
Затова още те нося със себе си. ...
1.5K 8

Сътворението...

Сътворението...
на С...
На нощта от лунния восък
искам да те извая
и с първото докосване ...
596 2

Плет плета за любовта

Има – няма сто години,
има – няма сто лета,
тук, край село, кой как мине
вижда: плет висок плета.
В малка къща, едноката, ...
657 7

Надежда

НАДЕЖДА
На слънцето лъчите ме огряват
и лястовички песен ми запяват.
Аз рея поглед горе в небесата,
на тях се радвам, а и на реката. ...
817 3

Епитаф

Епитаф
"Да живееш означава да се бориш:
робът за свобода,
свободният за съвършенство."
Когато си тръгна някога от света, ...
866 1