Стихове и поезия от съвременни български автори
Ветрове
прахта отлетя,
ти не се и поколеба,
а побягна.
В този необикновен ден ...
Енергийни измамници
Защото някои с повече мозъчни клетки
електромерите тъй настройват,
че по-добре да се благоустройват
за сметка на потребителя. ...
За тебе, братче
че те има, че до мен си тук.
Обичам, когато ме наричаш батко,
дори да правиш ми напук.
Преди все исках да те пазя. ...
Сбогом!
Сбогувам се за последен път с теб.
Сбогувам се, макар и сърцето ми да плаче.
И както е редно, пожелаваме си
щастие и късмет. ...
Театрално
Всеки прикрит е, различен.
Често е искрено стряскащ,
изненадващо неприличен.
Всеки от нас има роля. ...
Мрак
Защо така стоиш в мрака?
Какво спотайваш се и чакаш?
Живота си вземи в ръце,
не чакай някой да ти подаде. ...
Моя Любов
Аз пак съм до тебе,
не ме ли усети.
С меки пръсти галя лицето ти,
говоря ти нежни слова. ...
Джунглата (сонет)
във мъките си и в калата!
И нервите ни е опънал,
изгубили сме и целта!
В порочен кръг, във пот, се мята... ...
Стих подир стих
Ден подир ден.
Стих подир стих...
Вятър, дъжд, слънце.
Нежност, екстаз... хармония. ...
Залез в алено и синьо
Не дъжд ръми над мен – кърви небето
в самия край на дневната прохлада,
и вишнев залез неподвижно свети,
увиснал над реката. ...
Ти успя
успя да го развълнуваш, както никой друг.
Ти успя да го спасиш
и от големия смразяващ студ.
Ти вникна в него, ...
* * *
пътища широки,
времена всякакви,
помисли много,
надежди политащи ...
Аз и животът
Неизбежно е... Стареем.
Всеки ден по малко, тихо.
Грешките над нас се смеят...
но защо не ни простиха? ...
Утеха
Как исках да бъда аз птица една.
Но блуждение е мойта душа-призрак витаещ,
а времето спряло - мъртва вода.
Нима не ще усетя тоз вятър блажен ...
Ловец на думи
Моля, лаптопа ми дайте!
Приемете моите извинения,
искам да влезна във сайта
на личните откровения. ...
Сгрешеният принц
уж принц върху кон
и само му липсваше
корона и трон...
Поне отдалече ...