Стихове и поезия от съвременни български автори
Фрагментация
Нямам и една.
Аз съм много личности.
И те не се познават.
Живеят във различни стаи. ...
Рефрен
но тя не следи всеки сладък момент,
когато в очи лек трепет потръпва,
а крие множество звуци
в любовен рефрен! ...
Една щастлива луда
(за всеки случай, да си имам),
усмивката красяла моята особа,
а аз се съгласявам и просто кимам!
Събирам си любов и я връзвам на конец, ...
Прегорелите идеи на един шизофреник
Мъгляво е в главата ми!
Защото хиляди хора
изпушиха невроните на съзнанието ми,
търсейки хармония със себе си! ...
Размирно време
и византийски, турски, и румънски,
но сме успявали все някак си
да съхраним рода си и духа си.
Какво се случва днес във Татковината? ...
Има грижи
Вятърът листата брули,
падат круши, капят дюли,
дъжд от плодове вали.
После идват и мъгли. ...
Обичах те! (изповед)
Докато изпращах делници и празници!
Докато бях любяща съпруга
и всеотдайна майка..
Докато кърпех чорапи, докато пишех стихове, ...
Окървавен протест
не иска да е беден, а да бъде рая,
но милицията жестоко го гази,
за да може монополите да пази,
а той се бори колкото може, ...
Последно сбогом
с очи изморени,
допушвайки последната си цигара,
опитвайки се да задуша
това, което бе част от мен, ...
Канибали
Всяка прилика с каквото и да е, е случайна...
Във страната Хали Бали, във колиба пет на пет
десет стари канибали свикали са днес съвет;
десет стари канибали глозгат пушено ребро, ...
Към умиращия
Когато си в беда голяма,
ти взор отправяш в небесата,
понякога обети даваш,
дано подмине те съдбата. ...
За лъжепатриотите
Всеки граби, гори бедният народ.
Но по телевизии, в интервюта все говорят:
''Това е за страната, само за благото на народа!''
Колко години в нищета тъне тази страна ? ...
Забраванко
Това, което не направи
е, че с четката забрави
зъбките си да измиеш.
И защо от мене криеш? ...
????
Търпението робско се пробуди.
Бунтарска кръв във вените гори,
а битното на крайност ни принуди.
Докарахме я, дяконе, досам – ...
Днес, 19 февруари
мъглив, дъждовен и печален ден!
Сълзите си преглъщайки, България
към Левски гледа – свят и озарен!
Отеква звън на горестна камбана – ...
Завинаги твоя
хармония, мрак и простори.
Дървета, лехи губят се пак,
копая, летя и душата се рови.
Усеща, отрича и връща се пак ...