Поезия

253,1 резултата

На една болест

На 18 ме откри и ме поиска,
дори нахално ме превзе.
С бурен вятър
и без пристан –
заплувахме в едно море. ...
803

И пак от розите вземи ми

И пак от розите вземи ми
Но погледни в очите ми, любими,
нима не виждаш там как любовта
за теб изписва най-прекрасни рими
и в стих ги вплита, заедно с нощта. ...
776 6

За теб, Любов...

За теб, Любов, изкачвах върхове.
Във песни вплетох всичките ни срещи.
Сърцето ми дори и да умира,
за друга обич то не те заменя.
2000 г.
906 5

Бряг за нас

Път се ширна и щом ме плени,
аз задишах със пълни гърди.
Миг се чудех - дали и защо,
но погледнах небето, а то
сякаш каза със чисти очи: ...
843 3

Първо се роди като сълза

Винаги съм те обичала.
Първо се роди като сълза,
после беше грях във мъжки кичур,
тежък кръст, понесен във нощта.
После бяха срещи и раздели, ...
790 1

Еротична пролет

с дъждобран и бельо
в този пролетен дъжд...
всичко друго е просто излишно
и ветрецът е мъж,
свирва с устни веднъж, ...
811 3

Една любов

В душата ми мечтая да се скриеш
и дълго (до последно) да си там.
От извора кристален с дни да пиеш.
Свещица да съм в жертвения храм.
За двама ни искрица да измолиш, ...
1.1K 7

Краят на началото

Жълт лист,
в люлката на вятъра поклащан,
плавно към пръстта се приближава.
Дали си спомня,
че от пъпка малка ...
848 10

Изгубена

Изгубих себе си
в очите на тъгата тъмни,
поисках мрачен ден и непрогледна нощ.
Не помня вече чувства свидни
и болката ме реже като нож... ...
837 2

Мълчана вода

Спусни се в дамара пресъхнал след залез,
три извора сладки тръгни да намериш.
Замълчи, не дишай, гушнѝ ме у пазва!
Щом пукне зората, погача омесвам,
наливам мълчана вода във ведрото, ...
1K 1 4

Лунна вечер

Рисува песни мойта мандолина.
Прегласят ù нестройните гърла.
Крещим по пейките на селската градина,
мечтите ни летят с крила!
В небето е луната горделива. ...
734 2

999 ела

В душата ти кристално чиста -
морето се разплиска.
Вълни от нея, светлина лъчиста
затоплиха и моята да иска.
Искам морето да не е солено - ...
944

Октомврийски дъжд

ОКТОМВРИЙСКИ ДЪЖД
Замрежва дъжд припадащата вечер
и мокри сивите поли на здрача;
светът в мъглата е размит и течен,
по покривите тиха влага плаче; ...
598 7

***

* * *
В залата
звучи соната
от Бетовен
и тоновете ...
1.2K 1

* * *

Това любов ли е,
това мечтите ли са,
това ли те кара
да полудяваш всеки път,
това ли те кара да оглупяваш... ...
464

Ще те живея

Ще те живея, живот невъзможен,
че земното ми време бавно си отива,
и макар да си толкова сложен,
искам да те живея и да съм щастлива!
Ще се радвам на всеки слънчев лъч, ...
673 3

Обсебени

Обсебени от наема на дните,
които се прокрадват между нас,
живеем, разпределяйки мечтите,
така че да ни стигнат в следващ час.
Хазяинът Живот ни гледа строго, ...
769 1

Есенна вечер...

Есенна вечер...
Есен... Есен... Просто Есен!..
И макар че моят Свят
е все още весел... Весел...
Аз съм тъжен като цвят: ...
661 2

Черен покров

Загърни ме в черен покров!
Мракът застанал на прага,
продавам ненужни мечти,
в кървави локви давя излишни надежди,
родили се глупави и отчаяни, ...
917 1

Старата сграда

Пред нас е хоризонта сив
и тук висим,
под студената стена,
хладна негостоприемна гробница,
където са заровили время ...
745

Ах... Защо?!?

Ах... Защо?!.. .
Прочувствен пее соло:
Защо?! Защо?!... Защо?!
Остави своето легло?!?...
Та аз да чезна в Самота... ...
743

Войните на България

В началото на двайсти век,
векът на истината многолика,
векът на борба за чест,
белязан е с войни велики,
войните на България. ...
990

Любовта на барда

Опушени прозорци в мрачна кръчма-
светът се е събрал в бутилки ром.
Проскърцва подът във тоналност "мъка",
очите сведени говорят мълчешком.
Под гредореда - лампи "Аладин"- ...
1.6K 21

Живота мой...

Живота мой във двете ми ръце събран,
за някой може би богат, за други беден,
от всеки по различному разбран,
самата аз нарекла бих го - меден...
Живота мой си е изцяло мой... ...
1K 3

Хотел „Посредствен тип ”

Нараненият ден отминава.
Мълчи и градският шум.
Отново на ум си броя парите.
Пристъпвам упоен към големите лъскъви сгради,
а всеки блясък - стъклена стрела в очите. ...
572

Дали ще бъде по-щастлива?!

(из цикъла "Вицове в рими")
Чу малкият Гошко как баба му Пена
на дядо му Гьоре говори:
"Бе гледам, от вчера върви нажалена
онази кокошка из двора. ...
743 1

Изумление

Ти прикова пак мойте сетива
и ме плени със твойта красота,
тъй ярка като Коледна звезда,
ти озаряваш мрака на нощта...
За жалост, в плен със примка на врата ...
711 1

Опит за летене

До болка чисто е небето
и няма облак, нито прах.
Запали слънцето кюмбето-
в очи лъчите му събрах.
Денят потъна в мойте вени. ...
551

Полудявам!!!

Не гледай в мен с тези очи -
напомнящи безсънните нощи, щастливите дни.
Ненавиждам ги!
Донесоха само сълзи.
Ярост в мен кипи, ...
1K

Човекът

Човекът е трошица от вселената –
миниатюрен, жалък и нищожен,
човекът толкова елементарен е,
а животът – твърде сложен...
Човекът е прашинка незначителна, ...
3K 2 6

Поздрав за брат ми

Днес е празник и празнувам,
чуствам се душевно богат,
защото днес, на този ден, роди се
най-хубавият и страхотен брат.
И му пращам поздрави далечни, ...
11K

Безсънна нощ

БЕЗСЪННА НОЩ
Гледам през прозореца нощта,
докосвам с поглед тишината
и този път не мога да заспя,
не спят и вятърът, и тъмнината. ...
618 3

Следа

Човек след себе си следа оставя,
но само ако с душа е бил.
И никога не го забравят,
ако е нещо ценно сътворил.
След себе си следа за да оставиш, ...
1.3K

С пола раздърпана била съм, миришела съм на яхния...

Стихът е в отговор на:
С пола раздърпана била съм значи,
миришела съм на яхния с лук.
Не знам къде избяга любовта... обаче –
с обидите и забележките – дотук! ...
803 4

Разплата

Усещам се понякога сама и малка,
обзема ме и странно чувство на вина,
което боцка ме като игличка, пробужда
съвестта.
Досадно ми е някак и студено, изгубена ...
672 1

Тривиално

Религията е окачена на врата на атеиста.
Носи я със себе си, дори без път.
Като воденичен камък му тежи на шията.
В огъня му се привижда Страшен съд.
Който е безгрешен, пръв да хвърли камък ...
576

Вълшебство от красота

Вълшебство от красота
Небе от слънце.
Изгряла тишина.
Дъх на минзухари,
въздухът трепти в тази гора. ...
871 1

* * *

* * *
Андромаха, Андромаха...
С мека, бледа светлина
лунен лъч прорязва мрака.
Млад левент си конче яха, ...
661 3

Носталгично

Сега брегът е тъжен и самотен...
Отидоха си босите ни стъпки.
Отидоха си шарените бански.
Отидоха си зрелите смокини,
ухаещи на нощната луна. ...
674 4

Откровено…

Откровено…
на любимата съседка...
Усмихната, но малко строга
видях те в нашта махала.
Помислих си: Таи тревога, ...
1K 1