Стихове и поезия от съвременни български автори
На болката партнира самотата
угасват цветовете постепенно.
Изгрява и залязва сивота,
променяща се в равномерно черно...
В постройката на подредения ми свят ...
* * *
Какво те натъжава сега,
какво те накара
да ме погледнеш,
какво те накара ...
Тихото
Стоя си тиха и послушна.
Не ми прилича на годините
да бъда дръзка, шумна...
А вътре нещо все напира. ...
Прощални думи
отлетя,
като птица без гнездо се лута
и умря...
Изтрила спомена за мен ...
Пак...
колко много ранени войници...
колко думи безплодни извират...
колко нанизи от осмици...
колко вечности се простират... ...
Ще си отида - ти ще ме забравиш
Харесва ми.
Защо, по дяволите, пак да съжалявам?!
Ще си отида - ти ще ме забравиш.
Защо тогава аз за теб да страдам?! ...
Направих си
което да не страда,
сълзите и тревогите
да среща със наслада.
Дори и острието ...
В Бурята...
Нощта пронизана е с божи гняв,
макар и справедлив като присъда
и трябва вяра, да остана прав:
за да съм жив, да дишам и да бъда... ...
Разговор със живота
Пак си свъсил рунтави вежди
под калпак от есенна шума,
поглеждаш към мене небрежно,
без да отрониш ни дума. ...
Огнище
Нощта спуска черен воал,
спазъм стяга душата,
птица с крясък прелита,
болката гнездо си свива! ...
На сина ми 2
Ти си по-светъл от мен.
Романтично-добър и различен.
Аз съм устните - ти си викът,
аз – потайната нощ, ти – красивият ден, ...
Вечерен акварел
Ленив дъждец по залеза се сцежда
и се събира в шепите на здрача –
самата ноемврийска безнадеждност
над оголелите дървета плаче ...
* * *
наоколо момчетата спят
и също сънуват: чайки,
море и момиче.
Ти си добрият ми дух ...