Поезия

253,1 резултата

Не съм виновен

Не съм виновен,
от сатен
ръцете Ви невинни бяха
и колкото и да искряха
очите Ви от бял вермут, ...
1.6K 20

В гората

В гората
Как приятно е да вървя в гората,
да чувам шума ù нежно как се лей.
Да поседна край рекичката позната,
да чувам птичка как над мене пей. ...
743

Жалейка по лятото

ЖАЛЕЙКА ПО ЛЯТОТО
Този тих дъждопад от дърветата спящи
шумоли под краката ти в локви златисти
и се ронят от лятото сухи, изящни,
натежали от спомени есенни листи. ...
726 1

Гладен пеликан

В езерцето рови
с клюна си голям
гладен пеликан.
В гушата му празна
няма даже половин шаран. ...
727 1

Възмущение-2

Не знам дали да ти го честитя,
че пак там нейде здраво го хвана
и във леглото му отново се завря,
дали пияна или сляпа си била,
или от дрога със замаяна глава, ...
957 1

Завалят ли студените капки

Завалят ли студените капки
Завалят ли студените капки –
милиарди, все мокри сестри,
аз си спомням минутите кратки,
през които с теб бяхме сами, ...
856 12

Аз

Искам да чуя различните мнения,
но в главата ми кънти само едно,
вече не се интересувам от другите,
тъй като се блъскам сама.
Спрявам се с различни ситуации, ...
611 1

* * *

Тази игра,
която неволно започна,
неволно играеш,
тази игра, която
непринудено започна, ...
531 3

Желания...

Желания...
Искам да съм Силата, която
ще извие между теб и мен
щом те грабна: щедра като лято-
страстна като огън разжарен... ...
692 3

Реабилитираното лято

Реабилитираното лято
" Не те обичам, Лято! Вече не! "
Опитах се да те намразя, Лято.
Но ти ме стрелна с миглите пшенични.
Изсипа топъл дъжд върху житата ...
1.2K 12

За всеки сърбеж си има чесало

(из цикъла "Вицове в рими")
Димитър Гогов, повече познат
под името Майтапа, си седеше
под ореха на селския площад
сред жегата на сенчица и хлад ...
839 1

Живопис

Рисувай, художнико,
рисувай за тъгата
на тъмното небе,
рисувай за снагата
на прашното поле, ...
519

Очите ти

Очите ти са толкова красиви -
светулки плахи в лунна синева,
в тях трепкат пламъчета диви
и срещна ли ги, кипва ми кръвта.
Очите ти са слънчеви посоки ...
1.2K 1 5

... и млъквам

Сричам спомени.
Дишам безумия.
Олисяла тъга
листопадно трепери
и разперва две есенни, ...
911 9

Есенно...

Няма как да се върна!
… изваляха ме всички дървета…
още малко и сняг ще заситни по двора
ще засрича навън някой бавно деня ми
и ще бърше от струните вятър умора ...
1K 10

И пак за Луната

И ПАК ЗА ЛУНАТА
Денят разказва приказка една -
как времето строи си мост невидим.
И как по него будната Луна
със ситни стъпки бърза да премине. ...
1.4K 23

Пръст и светлина

Пръст и Светлина
Унесено-отнесена,
разсеяна и разпиляна,
в гората тялото ми крачи,
духът ми плува на мечтите в океана. ...
1.3K 8

Можеш ли да обичаш

Можеш ли да обичаш,
без нищо да искаш,
да обичаш ей така -
само заради една усмивка?
Усмивка, която те посреща, ...
805 2

Златна есен

Златна есен
Златна есен заиграва
по листата със бои
и превръща ги в жарава,
от пожар не се бои... ...
1.3K 5

Тя го чака

лястовиците са спомен
небето е празно
цветята линеят
около нея
подобно пъстри танцуващи ...
754 5

Любов необяснима - Желание

Минутите редят се като часове!
Времето тъй бавно тече,
години с векове се сливат!
Капки от сълзи като реки
в сърцето ми потичат. ...
973

С паче перо

С паче перо
Поезията не е само ритъм,
ни звънка сплав от рими и метафори.
Тя с пръсти рови в истините скрити,
оплождат я поети, а не автори. ...
1K 17

Моето внуче

Кое ли е това дете?
С големи бузки и бретонче.
То е моето малко внуче.
Гордост бабина и радост.
Вече с математика се борим. ...
2.3K 2

Отиде си

Отиде си момчето ми;
порасна;
отиде да живее другаде
и стаята му се изпразни -
по дънките познавам. ...
811 3

Бисерчета в пепелта

Догаря огънят
и само пепелта напомня,
че имало е някога огнище...
Проблясват въгленчета в мрака
и хвърлят сенки в тишината. ...
734 3

Спомен от лятото

С очите на лятото
пак се поглеждам -
момиченце рошаво,
в очите с надежда
и пламъче палаво - ...
852 6

Приседнал на ръба на нищото...

Приседнал на ръба на нищото...
избирам път...
Молба отправям към Всевишния...
Мълчи Гласът...
Посоки много... вярна е една. ...
564

Орех-о-болка

Този хрип е заседнало орехче в дроба ми.
Аз изпращам септември почти като брат.
Есенни улици гоня в тази жълта утроба.
И не знам дали мога да знача нещо за вас.
И не знам дали имат значение думите, ...
1.5K 12

Тя и книгата

В книгите намираш красота,
прочиташ ги за ден, за два.
Класици ти ги преподават,
те силно те обогатяват.
Опознаваш краища далечни, ...
926

В деня на поезията

В ДЕНЯ НА ПОЕЗИЯТА
На рапър някакъв бездарното перо
творение "безценно" сътворило.
Било уж всичко за народното добро,
затуй и знамето опозорило. ...
1K 1 2

Плаж

Препичаш се край Черното море,
а мен в главата нещо ме гризе,
нагонът ти да не те подведе
и в вихъра на страсти и копнеж,
в гнездо на СПИН ти да се озовеш... ...
688 1

Дреболии

Мини басня
- Не ме гъделичкай, че ако кипна! –
изсъскал чайникът на печката.
- Веднага ще ти изстине мястото! -
разгорещила се печката. ...
1.3K 3

Не зная

Не зная
Не зная колко още лета ще дочакам
да посрещам слънцето, което в мен гори?
Колко сега съм различна с времето,
оставило отпечатък в моите коси? ...
839

Ех, че сватба!

Канен бях на сватба днес. Отидох!
Гледам и се мая, нещо куца -
булката със рокля крокодилска
слиза от накичена каруца!
Две облечени в лилаво сваки, ...
1.3K 15

Живот

ЖИВОТ
Годините прелистват календара
непрестанно, безвъзвратно,
животът е безкрайна надпревара
и няма връщане обратно. ...
528 2

Тя и Есента

Есента ù отива. С цвят на лист осланен
е косата ù дива. Листопад е за мен.
Силуетът мъглив е. Нереален и лек.
Паяжинно красив е. Поглед: сивкаво мек.
И самотните устни: с вкус на есенен дъжд. ...
716 2

Не чакам безучастно

Не съм се спрял, не чакам безучастно,
о, и на мен ми времето тежи!
Аз знам, че всичко в мен не е прекрасно...
На стари лаври никой не лежи!
В живота гледам да се адаптирам, ...
492 1

Род

РОД
Изпратих брат си – Лятото – далече
и някак странно опустяха дните;
той тръгна, стъпил върху Пътя Млечен,
сред хладната жарава на звездите. ...
637 4

Черна магия

ЧЕРНА МАГИЯ
Генка Богданова
Полъхва те студ, полазва те мрак,
тревога се стели под мъгла сива...
Чертае Съдбата фаталния знак, ...
768 2

* * *

Някъде сред тъмнината
губи се въпросът,
спотайва се отговорът,
някъде във времето,
вещаещо безсмислие, ...
489