Стихове и поезия от съвременни български автори
С влак сред звездите
на перон, обграден от комети,
чака влак девойка засмяна,
в очите ù звезден прах свети.
На устните ù луна е спряла, ...
Вечер
Притихнала вечер.
Усещане за топлина.
Нежно трептящо
китарно безвремие. ...
Трейлъровото писмо
Трейлъровото писмо
Скъпи мои калифорнийски братя,
ако боледувате от смях –
обещавам лентите да пратя, ...
Колежката Яна
Гледам, от вчера колежката Яна,
колко е мила, колко засмяна.
И я подпитвам леко, тактично,
на какво се дължи тази промяна. ...
Джобен формат
Аз си имам, Вере, до три болести
(българска народна песен)
¿Qué?... Художник си, казваш. И искаш ми лист.
Не от тия! ...
В кошмар
Защо съм често невъзможен?
Дали от склонност към тъга?
Или вина навярно сложна -
отново мъчи моята душа? ...
На Галя...
Понякога е нужна тъмнината - душите ни във нея да трептят.
Понякога е нужна светлината, сърцата ни да светят, да горят.
Понякога е нужна топлината - ръцете ни от стискане да изгорят.
Понякога е нужна свободата - да бъдеш искрен всеки път. ...
Ничия земя
дори да бил съм с молива орисан,
и стъпил неуверено на стремето,
да яздя неуморно и без смисъл.
Отдавна в мен пораснало момчето, ...
Референдум
Дума вносна,
европейска, модна
и в година високосна
за дебати годна! ...
Всичко хубаво от себе си ти дадох...
дните, нощите и сънищата си ти споделих,
обичта си цялата на тебе дадох,
от падаща звезда те улових.
Не аз открих те в огромното пространство, ...
Монолог на светлината
изсъхнаха восъчните ми криле
и се стопиха в далечината.
Ставам отново крехка като какавида
или обикновен гирлянд човешки смях, ...
Любимата ми рокля
аквамаринена, копринена.
Синееш цялата искрящо
и си толкова… сапфирена.
Болка
в света безжалостно студен,
дали е със или дори без име,
тя - болката, държи ни в плен.
Със пулса ни трепти, препуска, ...
Думите на един умиращ
към мен да бъдеш старец благ?
Нима не искаш и не може
на теб да бъда мил и драг?
Защо оставяш ме на друми ...
Желание
Тя заситена да притихне.
Да ме погледне в очите музата,
разбиращо да се усмихне.
Пошлото да не виждам, сивото, ...
Когато чаят кипне...
в безкрайност се стопи и ме погълна,
във прашно бездихание се свих
и те преглътнах...
Заседна ми и някъде в пространството ...
Свободен пазар
малки но ценни
същински монети
двете страни на
лицата им ...
Полет
чаровно въздухът ме гали.
Далече съм от всичко, нависоко,
а Слънцето лъчи от мене пали.
Искри просветват, аз съм нажежена. ...
Струната
Струната на спомена се скъса
и звукът изчезна на мига...
Цигуларят теглеше лъка си,
търсеше сребристата тъга, ...
Един въпрос с отговор
В главата ми натрапчиво се впива.
И свойте еманации излъчва,
и все ме жили като със коприва...
Нищожество ли е човекът славен?! ...
Само тя
- пръстите ни образуват мрежа.
Студено ми е. Може би понеже
само си представям твойта.
Няма те. И твоята ръка ...