Стихове и поезия от съвременни български автори

256.5K резултата

Не съм от губещите

Не съм от губещите...
Искам - значи мога...
Обръщам се назад, за да си спомням,
а не, за да се връщам и да моля.
Пречупена не съм била до корен, ...
1K 1 5

С влак сред звездите

В гара "Междузвездна поляна",
на перон, обграден от комети,
чака влак девойка засмяна,
в очите ù звезден прах свети.
На устните ù луна е спряла, ...
1.5K 6

Вечер

Вечер
Притихнала вечер.
Усещане за топлина.
Нежно трептящо
китарно безвремие. ...
682

На дъщеря ми

Не те родих отмяна да ми бъдеш
(напук на всички бабини заръки).
Сега си тук. Но някой ден ще тръгнеш.
Ще имаш свои радости и мъки.
Ти няма да повториш мойта есен ...
10.5K 4 15

Болка

Да хвърлям чувства искрени на вятъра,
боли...
Да се събуждам сутрин в леглото сама,
боли....
Да усещам празнота в сърцето, ...
713

Бяла вещица

Красива си, добре, но и студена.
Омръзна ми от тебе да изтръпвам.
Приличаш на кралица, вледенена.
Във нежни, снежни стъпки тежко стъпваш.
Приличаш на платно, на огледало, ...
1.2K 3

Трейлъровото писмо

ДНЕС В БОЯНА... УТРЕ В ХОЛИВУД!
Трейлъровото писмо
Скъпи мои калифорнийски братя,
ако боледувате от смях –
обещавам лентите да пратя, ...
1.2K 12

В гората

В гората отидох и плени ме,
с белоснежна красота покори ме
и останах аз в нейния плен,
дори и да беше само за ден.
А въздуха чист така ме обзема, ...
814

Ламаринена Съдба

Още отдалече си личи,
че отново изгорели са звездите.
И отново песен тъжна пееш,
че живота тежък е... и несправедлив е.
Като селски музикат звучат ...
825

Колежката Яна

Колежката Яна
Гледам, от вчера колежката Яна,
колко е мила, колко засмяна.
И я подпитвам леко, тактично,
на какво се дължи тази промяна. ...
1.5K 5

Джобен формат

Джобен формат
Аз си имам, Вере, до три болести
(българска народна песен)
¿Qué?... Художник си, казваш. И искаш ми лист.
Не от тия! ...
981 8

Дори да вали

Аз съм щедра. Дори да вали,
този дъжд подарявам ти - твой е,
та когато небето над нас се смали,
да мечтаеш за нови порои...
И грижовна съм - месих ти хляб. ...
901 8

В кошмар

В кошмар
Защо съм често невъзможен?
Дали от склонност към тъга?
Или вина навярно сложна -
отново мъчи моята душа? ...
779 3

Последната любов

Тя кичури бели в косите пилее
и бръчки не вижда по челото твое,
в душата ти птичка е, тихичко пее,
тя много не иска за времето свое.
Такава е тя, любовта най-ранима, ...
1K 6

На Галя...

Понякога е нужна тишината - очите да се гледат и мълчат.
Понякога е нужна тъмнината - душите ни във нея да трептят.
Понякога е нужна светлината, сърцата ни да светят, да горят.
Понякога е нужна топлината - ръцете ни от стискане да изгорят.
Понякога е нужна свободата - да бъдеш искрен всеки път. ...
1.9K

Ничия земя

Не мога да творя напук на времето,
дори да бил съм с молива орисан,
и стъпил неуверено на стремето,
да яздя неуморно и без смисъл.
Отдавна в мен пораснало момчето, ...
1.5K 17

Добро утро, любов

Добро утро, мечтана любов!
Не, не казвай, че нещо съм сбъркала...
Аз познавам сърдечния зов,
щом душата ми тъй преобърна...
Добро утро, невъзможна любов! ...
2.1K 7

Всичко хубаво от себе си ти дадох...

Всичко хубаво от себе си ти дадох,
дните, нощите и сънищата си ти споделих,
обичта си цялата на тебе дадох,
от падаща звезда те улових.
Не аз открих те в огромното пространство, ...
923 3

На моите синове

Два дивни бряста високи отгледах
и вложих от себе си всичко във тях.
До скоро ги пазих от вятър и бури,
но вече сами те се пазят от тях.
Израснаха с корени здрави и силни, ...
6.7K 1

Монолог на светлината

Толкова кратко продължи този миг,
изсъхнаха восъчните ми криле
и се стопиха в далечината.
Ставам отново крехка като какавида
или обикновен гирлянд човешки смях, ...
1K 1

Любимата ми рокля

Облякла си любимата ми рокля -
аквамаринена, копринена.
Синееш цялата искрящо
и си толкова… сапфирена.
1K 3

Тъгата пак е мое вдъхновение

Тъгата пак е мое вдъхновение.
Не те видях в това творение
и думите ми сред сълзи редяха
тъмните слова на сиромаха:
"О, болко пареща, сърце във тръни. ...
962 5

Болка

Тъй често казваме ,,боли ме''
в света безжалостно студен,
дали е със или дори без име,
тя - болката, държи ни в плен.
Със пулса ни трепти, препуска, ...
814 2

Думите на един умиращ

Нима не съм заслужил, Боже,
към мен да бъдеш старец благ?
Нима не искаш и не може
на теб да бъда мил и драг?
Защо оставяш ме на друми ...
657 7

Равновесие?

В теб е силата -
в мен пощадата.
В теб закрилата -
в мен насладата.
Ти си неуморен - ...
1.3K 4

Безумно откровено

БЕЗУМНО ОТКРОВЕНО
Бавно слизам от върха към безкрая си.
И съм спокоен. На рамото с птица.
Даже съм светъл, усмихнат и радостен,
лек, примирен и пречистен. ...
892 12

Онегин

ОНЕГИН
„Но който е живял, не може
да не презира тоя свят;”
Пушкин
Каква поука да си вземем ...
1.3K

Желание

Да нахраня душата си с музика.
Тя заситена да притихне.
Да ме погледне в очите музата,
разбиращо да се усмихне.
Пошлото да не виждам, сивото, ...
621 5

Когато чаят кипне...

Коварна нощ, по-черна от очите ти,
в безкрайност се стопи и ме погълна,
във прашно бездихание се свих
и те преглътнах...
Заседна ми и някъде в пространството ...
1.3K

Ще идвам тихо само по тиара

Ще идвам тихо само по тиара
Ах, лятна нощ. Пред мен сте тъй припрян.
Но къде отиде, ти - мой крехък свян!?!
Сноп лъчи от очите Ви напира
и като лед топи ме. Не спира ...
846 11

Свободен пазар

дребните жестове
малки но ценни
същински монети
двете страни на
лицата им ...
658

Художникът рисува

Художникът рисува
Съкровище скрито -
светът под ръцете му.
Дочувам зеления смях
на дърветата. ...
1.2K 5

Полет

Летя, разперила ръце широко,
чаровно въздухът ме гали.
Далече съм от всичко, нависоко,
а Слънцето лъчи от мене пали.
Искри просветват, аз съм нажежена. ...
616 1

Мечта

Oбичам те, ти си моята крепост,
безценната ти усмивка прогони пепелта от моите кости.
Играя смело с пленяващите ти очи,
чардак и чадър не ги спира, докосват ме като слънчеви лъчи.
Атома бих разцепил, за да зазвъни в ушите ми меденият ти глас, ...
1.2K

* * *

Сивите дни изкълваха зърното на надеждата.
И по голия харман на душата
без дъх препуска вятърът.
Едно зрънце зарито,
от човката на дните скрито, ...
655

Отвъд Вратите на Смъртта

Разскъсан между двата свята.
Моят свят.
Където всичко е наопаки.
Изпълен с болка и със смърт.
Но въпреки това е моят свят. ...
1K

Струната

СТРУНАТА
Струната на спомена се скъса
и звукът изчезна на мига...
Цигуларят теглеше лъка си,
търсеше сребристата тъга, ...
836 4

Един въпрос с отговор

Един въпрос и днеска ме измъчва.
В главата ми натрапчиво се впива.
И свойте еманации излъчва,
и все ме жили като със коприва...
Нищожество ли е човекът славен?! ...
656 1

Само тя

Ръката ти е вплетена във мойта
- пръстите ни образуват мрежа.
Студено ми е. Може би понеже
само си представям твойта.
Няма те. И твоята ръка ...
1.2K