Стихове и поезия от съвременни български автори
Една любов
и дълго (до последно) да си там.
От извора кристален с дни да пиеш.
Свещица да съм в жертвения храм.
За двама ни искрица да измолиш, ...
Изгубена
в очите на тъгата тъмни,
поисках мрачен ден и непрогледна нощ.
Не помня вече чувства свидни
и болката ме реже като нож... ...
Октомврийски дъжд
Замрежва дъжд припадащата вечер
и мокри сивите поли на здрача;
светът в мъглата е размит и течен,
по покривите тиха влага плаче; ...
* * *
това мечтите ли са,
това ли те кара
да полудяваш всеки път,
това ли те кара да оглупяваш... ...
Ще те живея
че земното ми време бавно си отива,
и макар да си толкова сложен,
искам да те живея и да съм щастлива!
Ще се радвам на всеки слънчев лъч, ...
Есенна вечер...
Есен... Есен... Просто Есен!..
И макар че моят Свят
е все още весел... Весел...
Аз съм тъжен като цвят: ...
Черен покров
Мракът застанал на прага,
продавам ненужни мечти,
в кървави локви давя излишни надежди,
родили се глупави и отчаяни, ...
Старата сграда
и тук висим,
под студената стена,
хладна негостоприемна гробница,
където са заровили время ...
Хотел „Посредствен тип ”
Мълчи и градският шум.
Отново на ум си броя парите.
Пристъпвам упоен към големите лъскъви сгради,
а всеки блясък - стъклена стрела в очите. ...
Дали ще бъде по-щастлива?!
Чу малкият Гошко как баба му Пена
на дядо му Гьоре говори:
"Бе гледам, от вчера върви нажалена
онази кокошка из двора. ...
Изумление
и ме плени със твойта красота,
тъй ярка като Коледна звезда,
ти озаряваш мрака на нощта...
За жалост, в плен със примка на врата ...
Опит за летене
и няма облак, нито прах.
Запали слънцето кюмбето-
в очи лъчите му събрах.
Денят потъна в мойте вени. ...
Човекът
миниатюрен, жалък и нищожен,
човекът толкова елементарен е,
а животът – твърде сложен...
Човекът е прашинка незначителна, ...
Следа
но само ако с душа е бил.
И никога не го забравят,
ако е нещо ценно сътворил.
След себе си следа за да оставиш, ...
С пола раздърпана била съм, миришела съм на яхния...
С пола раздърпана била съм значи,
миришела съм на яхния с лук.
Не знам къде избяга любовта... обаче –
с обидите и забележките – дотук! ...
Тривиално
Носи я със себе си, дори без път.
Като воденичен камък му тежи на шията.
В огъня му се привижда Страшен съд.
Който е безгрешен, пръв да хвърли камък ...
Вълшебство от красота
Небе от слънце.
Изгряла тишина.
Дъх на минзухари,
въздухът трепти в тази гора. ...
Носталгично
Отидоха си босите ни стъпки.
Отидоха си шарените бански.
Отидоха си зрелите смокини,
ухаещи на нощната луна. ...
***
когато мракът е вече пристъпил,
аз губя своята мощ
и се надявам идният ден да пристъпи.
Денят бе зъл, мрачен ...
""" (хайку)
силен вятър
в локвата обрулени
звезди и орехи
04.10.2012 год.