Стихове и поезия от съвременни български автори
Мъжът, от който имам нужда
да попадам на мъже, които
събуждат майчините ми инстинкти
и не оставят нищо скрито.
Не са виновни, вероятно... ...
Аз зная, че е лудост
Аз зная, че нямам правото да искам,
да копнея, да сънувам... теб.
Аз зная, но не искам да повярвам,
че мигът отмина, преди дори да е дошъл. ...
Случаен минувач
Замина... тъй далече си от мен!
И тъпа, ненаситна болка пари
от мисълта, че с теб съм разделен!
Ще пропътуваш пътища тревожни – ...
За края на приятелството
ще ми се да можех да те разбера,
но знам едно - ти пое по своя път,
и аз не трябва, и не искам да те спра.
Между нас приятелството вечно ще стои, ...
Глава и Сърце
На К
Главата ми казва – поспри се!
Сърцето ми казва – препускай!
Главата ми казва – почивай! ...
Златното правило
писмо написал - клетия циганин, Илия:
-Царю честити, помогни ми!
Тук съм аз от три години,
а има да лежа и още една - ...
Цигани
Съшита от отблясъци и мрак
като атлазена лилава риза,
над ниския крайречен върбалак
задушна юлска вечер тихо слиза ...
Не, не тъгувам
която за миг ще блесне по мойто лице.
Не, не тъгувам. Просто разговарям сама,
с нежни думи, произлезли от мойто сърце.
Не, не тъгувам, а и просто не мога. ...
Влюбеното лято
и притваря огнени клепачи.
То е нежно, влюбено момиче
и изгубило любимия си, плаче.
А светулки тихо се заплитат ...
В невидимата мрежа
заплетох чувства и сърце.
Духът ми бродеше усмихнат сред звездите,
по-лек от пухено перце.
Но времето за празници изтече, ...
Жарава
Защото нямам цвете във косите
и с хубост дивна аз не съм орисана ,
по мене тайничко не са въздишали ,
и стих за мене никой не е писал. ...
Терапия
Закъса го бай Пешо тези дни!
Дали от изобилните салати,
дали защото климата смени,
(премести се на село), от водата, ...
* * *
Прозорец без завеса,
врата без ключалка,
заприличала на гейша.
Плаче тайно.
Било ли е
Навярно в някой сън или мечта.
Една жена, натирена от Рая,
потъна като вопъл във нощта…
Задъхана, като едно дихание, ...
Майско оптимистично
странно мил - не валя,
вън Кълбото съблича,
дрехи, помисли... Тя,
дето влиза в душите, ...
Небесен ъгъл
В мълчаливото лято на високото слънцестоене
и в тъжната сянка на есенни птичи крила,
стисках в шепи душата, изправена, че на колене
пред надеждата само като в храм на Христос съм била. ...
Болката на поета
потъва в тишина от лед.
Утрото не идва, далеч е краят
и плаче тук поредният поет.
Болката, единственото чувство ...
Страхуване
Страхувам се сега
от утрешния ден…
От него чакам много изненади…
Защото е ...
Обич
Пред погледа ми разлюлели се полята,
разцъфнали, дърветата горят.
Шумът на дивните ливади
заедно с мен вървят. ...
За Душата...
Аз често мисля напоследък
за неизвестните неща
и как при целият напредък
не знаем: „Има ли Душа?..”. ...
Лутане в тъмнината
Отново сам в тъмата ти се луташ
и питаш се къде е бляскавият блян,
който истински желал си да опиташ
и безвъзвратно си изгубил в тъмнината там… ...
Недостатъчност
каквото наумя си - да избродя.
Със времето нахалост все се гоним -
зад мен подтичва, за носа ме води...
Не стигат сто усмивки във деня ми - ...
Ако...
Ако всичко, което си мразел, е изчезнало...
Ако хората, които си обичал, ги няма...
И всичко, в което си вярвал, е погрешно...
Ще се уплашиш ли? ...
Роза
представя си, че е сълза,
стекла се от розата червена,
но не... това се случваше сега!
Захвърлена в калта небрежно, ...