Стихове и поезия от съвременни български автори
Какво направихте
Аз много обичам да съм там!
Една година вече съм до вас.
Колко много съм щастлива?
Карате ме да се чувствам жива! ...
Грамада от премълчани думи
Тайно минало има светецът,
както грешникът – право на прошка.
Щом в небето звездите не светят,
те се крият зад облака нощем. ...
Автопортрет с книга
... най-смисленото място на света е моята притихнала алея,
където вечер книжица чета – и в светлите ѝ мъдрости се рея,
заграждам си ги с черния молив и с радости душата ми се пълни,
дори забравям, че съм още жив, и че съм пътник в думите безмълвни, ...
Усмихнати куплети
нарисувай словесен портрет
на мига ни, в прегръдка притихнал,
разтопявай прозрачния лед
между нашите смръзнали пръсти. ...
Светъл рай
когато борил си се ти до край
когато силите ти сетни свършват,
но жадуваш своя светъл рай!
И макар загубил, във калта, ...
Ядосан на времето
че съдбата изобщо ни срещна,
понеже много и не успяват,
а търпят осъзнати грешки...
Аз в сърцето си сбирах гняв, ...
Soleil
Толкова пъти си казахме “не”…
В тебе се криеше малко дете.
На мен пък белѝте ми правеха кеф.
Знаеш да искаш без думи - с очи. ...
Очите ти душата ми ще зърнат
с любовно откровените писма.
По гълъбче не ще ти ги изпращам.
Разбирам, искаш днес да си сама.
И не че аз за теб съм спрял да пиша. ...
Заедно
бягаме от различно време между нас
да затрия с лека ръка, да знам,че подсъзнателно после ще ме боли
хей така..
Какво ме кара да го направя ...
Любим герой
най-любим герой,
който го чака на екрана
без специална покана!
Мики Маус ли е той ...
Лудориите на Том и Джери
с филмчето за Том и Джери!
Под юрганчета притихвам,
епизода чакам с нетърпение.
Том е малко мързелив, ...
Деветият ми котешки живот
Всички имаме своите демони,
непокорни и тъмни души,
мрачни залези, друми неведоми,
храм за истина, който рушим. ...
Автопортрет с хляб
... дали – побратим с летните авлиги, ще я докарам нявга до стоте,
живея от продажбите на книги, но кой купува книги – и чете? –
защо изобщо цял ден рими пиша, щом всичко е качено в Интернет,
а аз се питам в скромната си ниша поет ли съм? – или не съм поет, ...
Златохлебие
Набухва той, тупти като сърце.
Пред него – казват – винаги ще трябва
да сторим кръст, щом вземем го в ръце.
Той е икона и на Бога равен – ...
Помниш ли
В онзи декемврийски ден.
Когато грешка ти направи.
После бързо я оправи.
За което ти благодаря! ...
Вярата...
Колко много време е попило и още има да извайва...
Вярвам на очите си, на монолитната мисъл на онзи гении..
Да си аватар днес и миналото е магия...
Боли ни когато сме безсилни, но думи към създателя не пестим... ...
Кокичетата дават ми надежда...
мечтите ми се връщат зажаднели.
Сред ледове, топящи се, поглежда
към мене смелостта с цветчета бели.
Мечтите ми се връщат зажаднели ...
Войник на съдбата
да сложа настоящето над нея.
Съдбата е коварен знаменател
и свойта стара песен ще запее...
И подло ще крещи към мойто минало, ...
Бях мисъл
... понякога се чудя и се мая какво ли още правя в този свят? –
наместо да си отлетя в Безкрая, където братът всекиму е брат,
където всички хора са добрички и никой никому не сторва зло,
да пея цял ден с пролетните птички над чашата ми с тихото мерло, ...
Избор
а разумът ти казва спри
Когато ритъмът лудува,
а волята немощно го следи
Когато път не виждаш, ...
На Палестина
над застинали тела,
обществото ни кърви
на думи и дела.
Агресия, блокади, ...
Пранги и намордник
в непоносима блатна смрад.
Елит с престъпни метастази,
ни управлява на инат.
Уж рицари в масонски ложи, ...
Обичам да пиша, когато
навън пада чудна нощта,
когато сърцето открива
далечна красива мечта.
Обичам да пиша, когато ...
Искате
във сюблимните моменти.
Аз, понеже съм пичага,
отзовавам се веднага.
Искате да ви похваля, ...