Стихове и поезия от съвременни български автори
Кукерски игри
по улиците вдигат гюрултия,
във вълчи кожи като глутница
звънци на кръста бият - халосия.
Участници са в обредни игри ...
Кражбите
тревожа се аз за слабите!
Виждам, че живеят бедно,
за тяхна сметка грабите!
Затова те си мрат като мухи, ...
Скука
детски смях и дъх на море - няма друго.
Тъй е вече пети ден - изгорял и отегчен.
В точната пропорция да се шляе моят ум.
Това опасно оръдие на духа, ...
...
„Лека нощ, неспокоен свят!“
…
А как ми се иска да бъде орисан
красивият, земен наш необят ...
Изкуството да си на петдесет
налива щедро Господ време
и сметката ще донесе.
Какво очаква се от мене?
Дали се чувствам помъдрял? ...
Сноп съчки за клада
Веднъж ме срещнаха житата,
оплискани от топла кръв.
В стремежа си да бъдеш пръв
навярно си ранил зората. ...
От люлка до гроб
и да не ми напомняш, че съм ти длъжен...
Душата даже да ми извадиш,
не ще узнаеш дали съм тъжен...
Аз теглото си сам го тегля. ...
Понякога
Понякога съм даже нетърпим.
Понякога изказвам се банално.
Понякога съм истински раним.
Понякога дори и не разбирам. ...
Печалният мъдрец на вековете
... понеже много бързо го живях, към своя край животът ми се носи,
Еклесиаст ми стри на пух и прах ченгелите на простите въпроси –
щом всеки жив човечец ми е брат, защо добрите дни тъй не дойдоха,
защо и аз бръмчах на този свят? – пчелица в гмежната му суматоха, ...
Помисли на един в особено състояние
пък живеете в това свръх, свръх лудо време?!
Недоволствате а, а имате всички мечта за палат,
Вагизал, Дегазин, всичко наред е отпред и отзад!
Ергенът оказа се свестен, предлагат му моми плесен, ...
Балада на шута - 2
владетелят ми заповяда.
О, той на този пир най- вещо
в компанията Ви с наслада
със сто гърла до небесата ...
Eдин Рамбо в София
Понеже съм отвсякъде бат Рамбо! –
мъжественост и чар, пък и финес,
във София – със бързия през Ямбол,
домъкнах се при тебе, Владe, днес. ...
Прекрасният ужас
... когато в твоите писма
заровя тежките си пръсти,
и вятър – тръни на валма –
из мене спомените дръсти, ...
Ездачите от Бърк
където нищо не расте,
битува викингски народ
суров, но приказен живот.
Тун няма кучета, коне ...
16+ Ергенът (размерът има значение)
а гледах вечер всеки ден “Ергена”,
у нас поканих мацки онзи ден,
с презумпция… така да се оженя.
Извиках три съседки аз у нас: ...
Песен за солената Свобода
Не вятър – биволи мучат.
Небетата над мене скърцат.
Вълната гъне бичи врат,
захапва камъка разкъртен. ...
За душата
тичаме насам, натам,
нови причудливи форми,
на съвременния срам.
За пари и за предмети, ...
Очите ти с любов за мен
навън са пролетни цветя!
Душата иска мълчаливо
целувката на любовта.
Във утрините нежно сини ...
Понякога
и огънят във тебе се разгаря.
Минава време – мигове едни,
разбираш – тя илюзия голяма.
Нареждаш пъзели един до друг, ...
На страховете обявявам стачка
началото е черно-бяла снимка,
а краят е последната ми кота.
Живея като негова любимка.
С усмивка всяка сутрин го прегръщам, ...
Мъжки поклон
Ако ти си вода, аз съм въздух, вихрушки и огън.
Заора през пустини паметта ми за обич и род.
Аз те викам за свяст и за съвест – без дъх, в изнемога.
Аз те искам – ела – да дадеш на духа ми живот. ...
Енергия
Изтръпвам когато те докосвам земя родна
и усещам пръстта ти в мойте груби ръце.
Обичам те, покланям ти се, искам те свободна
и прекланям се пред теб, падам на колене! ...
Вече е време
Тя, няма дом с блиндирана врата.
Няма снимка за да я позная.
Чувал съм, че често е сама.
Понякога се крие без причина. ...
Видение
и стъпва много тихичко, едва,
като видение, с копринени обувки,
с разпуснати коси, и сам сама.
Огряват я лъчи от нетърпение, ...
Дъжд
Все от Дионис ритон и посипа всичко с капки за пир...
Листата, извити в своята изяшност се окъпаха в този благодат...
Дърветата се олюляха замаяни в сладка омая...
Чадъри като брони се опълчиха на облаци сиви... ...
С надеждите променя се светът
проглеждат с изгрева на чудесата
и светъл лъч сега като стрела
в сърцето ми се впива с топлината.
Проглеждат с изгрева на чудесата ...