Стихове и поезия от съвременни български автори

254.6K резултата

Извинение

Разбери ме сърце,
аз си тръгвам, защото
не смея
да погледна в очите
на цялата тази любов. ...
675 1 1

Кукерски игри

Маскирани мъже на Сирница
по улиците вдигат гюрултия,
във вълчи кожи като глутница
звънци на кръста бият - халосия.
Участници са в обредни игри ...
824 4

Кражбите

Краде се като за последно,
тревожа се аз за слабите!
Виждам, че живеят бедно,
за тяхна сметка грабите!
Затова те си мрат като мухи, ...
601

Скука

Хладна, тиха, лятна сутрин
детски смях и дъх на море - няма друго.
Тъй е вече пети ден - изгорял и отегчен.
В точната пропорция да се шляе моят ум.
Това опасно оръдие на духа, ...
927

Уют

Семейният дом, изграден със любов
и с покрив от общите спомени скъпи,
където под нощния хладен покров
прибираш се морен и прага пристъпил
законният сродник посреща те с жест, ...
563 1

...

Снощи моя приятелка във ФБ написа:
„Лека нощ, неспокоен свят!“

А как ми се иска да бъде орисан
красивият, земен наш необят ...
433 1 4

Копнеж

Копнея за обич както огън обича.
Бурна и страстна, изгаряща тяло.
От нея сълза по лицето се стича.
При нея и двамата сякаш са цяло.
Все още не зная къде се намира. ...
1K 1

Изкуството да си на петдесет

Събудих се на петдесе(т)…
налива щедро Господ време
и сметката ще донесе.
Какво очаква се от мене?
Дали се чувствам помъдрял? ...
917 6 9

Сноп съчки за клада

СНОП СЪЧКИ ЗА КЛАДА
Веднъж ме срещнаха житата,
оплискани от топла кръв.
В стремежа си да бъдеш пръв
навярно си ранил зората. ...
841 3 10

Лунна разходка

Загубил чувството за светлина,
живея с надеждата за среща,
с която мрака да сменя
и преброя стъпките си грешни.
Колко пъти в дните си греших? ...
756 6 16

В измислен свят...

А по небето пилигрими
на поклонение вървят.
Звездите – станали незрими,
не осветяват пътя свят.
И този изгрев руменѝ, ...
570 1 4

От люлка до гроб

Няма ден, в който да ме забравиш,
и да не ми напомняш, че съм ти длъжен...
Душата даже да ми извадиш,
не ще узнаеш дали съм тъжен...
Аз теглото си сам го тегля. ...
571 1

Понякога

Понякога греша и е нормално.
Понякога съм даже нетърпим.
Понякога изказвам се банално.
Понякога съм истински раним.
Понякога дори и не разбирам. ...
498 1 1

Печалният мъдрец на вековете

ПЕЧАЛНИЯТ МЪДРЕЦ НА ВЕКОВЕТЕ
... понеже много бързо го живях, към своя край животът ми се носи,
Еклесиаст ми стри на пух и прах ченгелите на простите въпроси –
щом всеки жив човечец ми е брат, защо добрите дни тъй не дойдоха,
защо и аз бръмчах на този свят? – пчелица в гмежната му суматоха, ...
843 3 2

Помисли на един в особено състояние

Бързо се върнах, май ви е скучно без мене,
пък живеете в това свръх, свръх лудо време?!
Недоволствате а, а имате всички мечта за палат,
Вагизал, Дегазин, всичко наред е отпред и отзад!
Ергенът оказа се свестен, предлагат му моми плесен, ...
849 2

Семейство

семейство - свѝше
дар вълшебен и товар -
с любов захлѐбен
731 1

Балада на шута - 2

" За дявола изпей ми нещо! "
владетелят ми заповяда.
О, той на този пир най- вещо
в компанията Ви с наслада
със сто гърла до небесата ...
648 2 4

Твърде още млад съм

Твърде още млад съм да разбирам
всичките неписани човешки правила.
Болезнено млад съм, все още събирам
мебели за своята необзаведена душа.
Неприлично млад съм, чувам, още. ...
689 1

Шепа плява

На вятъра обречени мечтите си даряваме
и вярваме, че вечно с тях ще оживяваме.
А вироглав, бездомен и безумно палав
животът безпощаден ни помита като хала
и като пилци ден след ден ни разпилява... ...
898 6 18

Eдин Рамбо в София

ЕДИН РАМБО В СОФИЯ
Понеже съм отвсякъде бат Рамбо! –
мъжественост и чар, пък и финес,
във София – със бързия през Ямбол,
домъкнах се при тебе, Владe, днес. ...
878 2 4

Прекрасният ужас

ПРЕКРАСНИЯТ УЖАС
... когато в твоите писма
заровя тежките си пръсти,
и вятър – тръни на валма –
из мене спомените дръсти, ...
501 2 1

Стих от долната земя

От долната земя си нося стих,
един такъв ръбат и непокорен,
сама изтръгнах жилавия корен,
а уж веднъж за век го посадих.
Отровна почва, там не е за мен... ...
576 2 10

Ездачите от Бърк

На остров в Северно море
където нищо не расте,
битува викингски народ
суров, но приказен живот.
Тун няма кучета, коне ...
1K 1 6

16+ Ергенът (размерът има значение)

Понеже аз не бях заклет ерген,
а гледах вечер всеки ден “Ергена”,
у нас поканих мацки онзи ден,
с презумпция… така да се оженя.
Извиках три съседки аз у нас: ...
720 5 24

Песен за солената Свобода

ПЕСЕН ЗА СОЛЕНАТА СВОБОДА
Не вятър – биволи мучат.
Небетата над мене скърцат.
Вълната гъне бичи врат,
захапва камъка разкъртен. ...
406 4 2

Утреня

Разсъмване ...Сюрия птичи трели
формират превъзходна ранна меса !!!
Достигат свойте начертани цели,
а ти - безпомощно се питаш:"Кой си?","Де си?"
Не скъсал още с приказния сън, ...
775 2 1

За душата

Със коли и униформи,
тичаме насам, натам,
нови причудливи форми,
на съвременния срам.
За пари и за предмети, ...
756

Очите ти с любов за мен

Навън е приказно красиво,
навън са пролетни цветя!
Душата иска мълчаливо
целувката на любовта.
Във утрините нежно сини ...
512 3

Понякога

Понякога ти срещаш две очи
и огънят във тебе се разгаря.
Минава време – мигове едни,
разбираш – тя илюзия голяма.
Нареждаш пъзели един до друг, ...
653

На страховете обявявам стачка

Живея на средата на живота -
началото е черно-бяла снимка,
а краят е последната ми кота.
Живея като негова любимка.
С усмивка всяка сутрин го прегръщам, ...
706 5 7

Net-на любов

Телефон все ни свързва. Телефон ни дели
Малко тъжна е тази наша обич, нали?
Текст: Ваньо Вълчев
Изп: Васил Найденов
Комп. Тончо Русев ...
1K 5 11

Пространствата, които ни разделят

ПРОСТРАНСТВАТА, КОИТО НИ РАЗДЕЛЯТ
Нима приключи всичко вече
и неусетно сякаш изтъняват
дъхът на прасковена вечер,
цветът на тъмноликата тинтява? ...
930 5 11

Поканих те в живота си

Поканих те в живота си - последният.
Защото няма вече да се преродя.
Пак разговарям само с ехото - поредното
и с боровете черни на нощта.
За бялата ти шия аз мечтая - ...
957 14 15

Мъжки поклон

МЪЖКИ ПОКЛОН
Ако ти си вода, аз съм въздух, вихрушки и огън.
Заора през пустини паметта ми за обич и род.
Аз те викам за свяст и за съвест – без дъх, в изнемога.
Аз те искам – ела – да дадеш на духа ми живот. ...
1.8K 2 2

Енергия

Енергия
Изтръпвам когато те докосвам земя родна
и усещам пръстта ти в мойте груби ръце.
Обичам те, покланям ти се, искам те свободна
и прекланям се пред теб, падам на колене! ...
709 2 1

Вече е време

Къде е свободата, ли? Не зная.
Тя, няма дом с блиндирана врата.
Няма снимка за да я позная.
Чувал съм, че често е сама.
Понякога се крие без причина. ...
553 1 2

Видение

Тя идва по пътека от мидени черупки,
и стъпва много тихичко, едва,
като видение, с копринени обувки,
с разпуснати коси, и сам сама.
Огряват я лъчи от нетърпение, ...
715 3 4

Сенки от тайните вечерни

Нима мигове--заблуди
будят часове различни?
Този цикъл пълнолунен
шепне с устни на обречен.
Току облаци се юрнат! ...
1K 4 14

Дъжд

Небето се разбуни и сви вежди...
Все от Дионис ритон и посипа всичко с капки за пир...
Листата, извити в своята изяшност се окъпаха в този благодат...
Дърветата се олюляха замаяни в сладка омая...
Чадъри като брони се опълчиха на облаци сиви... ...
534

С надеждите променя се светът

Очите ми за нови начала
проглеждат с изгрева на чудесата
и светъл лъч сега като стрела
в сърцето ми се впива с топлината.
Проглеждат с изгрева на чудесата ...
601 4 3